Разказ с продължение

Била

Автор: tataf     от 23.02.2005, 07:48           всички глави

 
Нощният град не беше място за почтени дами, но Била Харис не страдаше от излишни скрупули, а и от 12 годишна възраст можеше да се защитава сама. Баща й и неговите приятели я бяха научили на интересни улични хватки, които бяха всичко друго, но не и почтени. Напоследък обаче имаше и доста дръзки нападатели, които не се спираха само с ритник в слабините, затова Била беше взела камата, която получи от баща си за празника на крайбрежието преди 5 години. Обикновено не го правеше, но сега опипа ножницата, сякаш за собствено успокоение.
 
Една сянка леко се размърда встрани от нея. Била се напрегна и измъкна острието.
 
- Здрасти, Била – подхвърли Карим, докато небрежно се измъкваше от тъмния ъгъл, с който се сливаше до преди малко.
 
- Уф, здрасти Карим – отдъхна си Била – не бива така да стряскаш хората. Какво правиш в тая част на града? Отдавна не си се мяркал насам
 
- Тази вечер пазя Зина.
 
              Била и Зина отдавна не се харесваха и основната причина се казваше Невестулката. Зина и Нев се познаваха от деца, когато живееха къща до къща в Горното поречие. Квартал, който се различаваше от Бълхите, главно с това, че беше спокоен и нощем фенерите грижливо се поддържаха светнати, нямаше търкалящи се по улиците, закъснели пияници или проститутки. Все пак не беше и като Вътрешния квартал. Просто обикновено място, което понякога може да бъде доста скучно. Именно търсенето на приключения, което споделяха Нев и Зина, ги караше всяка вечер да се прибират все по-късно вкъщи, все по-изморени от целодневното обикаляне на пристанището, квартала на бълхите и опитите да влязат във Вътрешния квартал. Приятелството между двамата беше искрено и точно това дразнеше Била. Въпреки че Нев не одобряваше постоянните занимания на Зина, това не му пречеше да я обича като приятел, което изкарваше Била извън нерви.
 
- Да си виждал Невестулката? – попита Била
 
- Защо всички ме питат за него? – ядоса се Карим
 
- ...кой друг се интересува? – уж разсеяно попита Била
 
- Първо Зина – Била стисна зъби – след това един ...хм човек с черна качулка...
 
- Видя ли лицето му? – напрегнато го прекъсна Била
 
- ...всъщност – поколеба се Карим – качулката като че ли постоянно хвърляше сянка върху лицето му. Така и не успях да го зърна истински.
 
- Не съм виждала Нев от една седмица – разтревожено каза Била
 
- И сега ли е момента да го търсиш? – развеселено попита Карим
 
- Довиждане, Карим!
 
Била продължи в полумрака на Розмари и сви по една тясна уличка. Къде ли беше Джими, той може би знаеше. Беше чувала за търговецът на информация Ареми, за който Джими постоянно говореше. Трябваше да го открие, той живееше във Вътрешния квартал, значи трябваше да влезе там.
 
Вътрешният квартал се пазеше от наемна стража и в него се пропускаха хора само с позволение на обитателите му. Беше опасан от стена и имаше седем порти, на които небрежно се подпираха въоръжени до зъби бивши главорези. Право да влизат имаха само търговците, които снабдяваха магазините на квартала с необходимите и понякога екзотични стоки, които плуваха по реката. Обитателите на квартала си бяха организирали начин на живот, който не желаеха да споделят с останалите в града. Можеха да си позволят такова отношение, тъй като сред жителите бяха собственикът на пристанището и доковете за товари, собственикът на речните кораби, пожизненият кмет на града и други изтъкнати жители.
 
Била трябваше доста да се постарае, за да се вмъкне вътре.