NOWHERE - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!

Катюша Димитрова - "Карма" - Поезия

* * * *

Ако можех да съм музика,
бих била фламенко,
гореща и страстна,
насечена,
на танцьорите
от токовете черни.

Ако можех да съм вода,
бих била водопад,
падащ стръмно,
грохотно разбиващ се
на нежни, бели капчици.

Ако можех да съм дърво,
бих била ела-
тъмнозелена,
островърха,
жилава,
с огърлица кехлибарена
смола.

Ако можех да съм чувство
бих била любов-
вечната и сластната,
голямата,
прескачаща пределите
на краткия живот.

Ако можех да съм билка
бих била пелин-
полезна, но горчива
и опасно опиваща.

Ако можех бих била…
Не мога.
Аз съм просто жена.

* * * *

Карма ли си,
или си
безумие?
Защо
от теб
толкова
много
боли?
Защо
никога не ми
достигат думите,
когато искам
да ти кажа
замини?
Обичам ли те,
или просто
дишам
твоя
въздух?
Ти мой ли си,
така и не
разбрах.
Не знам
къде започваш,
къде свършвам?
Не знам
дали сме
в рай
или във ад?

Любов ли си,
или си настроение?
И порив ли си,
или навик нов?
Не чувствам
доживотен ли си,
или временен?
Знам само,
че те искам
в моя живот.

12.11.98

* * * *

Аз вярвам,
че ще те открия някога-
всепоглъщаща,
кристална,
моя.
И никой
няма да попречи
да те взема,
и нищо няма
да ме спре
да те прегърна.
Аз вярвам,
че ще те открия някога...
И ти ще бъдеш
най- красива
в живота ми-
безрезервно,
тотално отдала се,
на най- чистите, мои пориви.
Аз вярвам,
че ще ме намериш
някога-
измръзнала
от самота и неразбирана.
Ще бъде банално
и простичко-
когато вечер
вкъщи се прибирам.
Аз силно вярвам, че ще
се намерим някога
ЛЮБОВ!

* * * *

Обичам те!
Безбожно и греховно.
Искам те!
Безумно, непрестанно.
Превърнал си се
в част от мен,
а това е страшно;
Рана си.
Гноясала, кървяща.
Нося те,
боли,
но ще те нося.
Тъмен си;
по- черен си от мрака;
аз съм бледа, светла
и кристална;
Задушен си,
а аз те дишам ...
Отровен си,
а от тебе пия всяка вечер.
Но радвам се, че те открих,
защото
ти си моята вселена.
13.10.98

* * * *

Ако можех да те изтрия от съзнанието си-
Бих го направила.
Ако можех да живея, без да мисля за теб-
Бих била щастлива.
Ако можех да те имам-
Бих облякла най - ослепителната бяла риза…
Бих била самодива.
Огън
И страст
На тебе обречени…
Душа
и сърце
за тебе обречени…
Животът си-
На тебе бих отдала-
И нека Господ ми прости.
Обичам те,
Но пътят се казва "забрава"-
Може за добро да е,
Но нечовешки боли…