NOWHERE - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!

Калина Върбанова - "Танцът на Сибилата" - Разказ

Беше прекрасен дъждовен ден. От ония, най- любимите ми – когато пролетния дъжд изпълва пространството с движение и превръща свата в друга реалност. Вървях по улицата почти безцелно, само за да мога да се наслаждавам на капещата вода. Носех огромен черен чадър, както винаги бях облечена в черно – къса рокличка, под нея блузка с дълъг ръкав , плътен чорапогащник и бомбета. Външният ми вид не обещаваше нещо. Нехая за обикновените отношения между мъжете и жените. Всъщност съм пълна нихилистка що се отнася до реалния живот, до приспиваното с болкоуспокояващи ежедневие, кървящо от малки ежеминутни драми. Просто вървях под дъжда , изпитвайки върховна наслада от болката, причинявана ми от тоталната ми самота. Бях сама в света, оставена на гъстия врящ катран на неспирните си мисли.
Точно тогава в някой миг на заплела се в себе си мисъл, дъждът започна да бесува, помитайки всичко под себе си. Принудих се да потърся заслон. На бегом се скрих под някаква козирка, която се оказа вход на скъп и лъскав бар. Застанах неподвижна, загледана в плътно стичащото се пространство вода, превърнах се в миг, в застинало време. Внезапно изплувах от самовглъбението си , разтърсена от страшния токов удар на интуитивното си усещане. Усетих нечие присъствие, настоятелно и безапелационно наложило се. Нечия мисъл ме сграбчи и разкъса обвивката ми. Тогава го видях – първо го усетих по движението, той приближи и застана точно до мен. Пушеше цигара, усетих дима и, смесен с аромата на някакъв възбуждащ парфюм. Бях почти на автопилот – с работещи инстинкти и отключени сетива. Усетих го, преди да го видя. Когато попадна пред очите ми, в първите няколко мига изтръпнах отвътре и странна топлина се разля някъде в дълбините ми. Той беше точно такъв тип мъж, на мита за който робувах в последните си фантазии. Беше добре облечен, елегантен – мъж с положение и средства зад гърба си. Не беше възрастен – около 35. за моите деветнайсет изглеждаха не малко. Той наистина привличаше – не само с елегантността си и физическата си привлекателност /беше висок, с хубаво тяло и красиви очи/. Привличаше ме с настойчивото си присъствие, със силата и почти бруталната острота, която емитираше. Вече знаех какво ще последва. В мига, в който ме заговори , още не се бях осъзнала. Но гласът му ме изтласкваше настойчиво от празното пространство на вътрешната ми пустота. Не усетих как приех поканата му да влезем вътре. В последствие се досетих, че може би е седял някъде в бара, видял ме е и е излязъл. Седнахме в едно сепаре до огромния прозорец. Дъждът продължаваше бесния си вакханален танц и нямаше изглед да спре скоро. Улиците бяха празни, в бара също нямаше много хора. Шумът беше приглушен – дивият плясък на дъжда крадеше от остротата на звуците. Някаква странна меланхолия се прокрадна под дрехите ми и обви тялото ми с хладна гладкост на сатен.
Мъжът срещу мен поглъщаше с поглед, буквално ме попиваше. Веднага разбрах от кой тип е- с чисти големи сини очи, остри черти на лицето – гладко избръснато, красиво и непроницаемо. Студенината му беше завладяваща – в нея имаше нещо брутално, силно, безапелационно. Човек, който постига всичко, което пожелае. Освен силата му в него имаше и нещо странно, едва доловимо – едно тъка обвивка на порочност. Той излъчваше мрак, тъмни желания и страст , видях бездната на нищото да зее някъде дълбоко в очите му. Вече знаех, че ще ме притежава – аз копнеех да бъда притежавана.
Поръчах си капучино /мар че знаех, че бара е скъп, бях готова да дам всичките си пари , ако се наложи сама да платя/. Той също поръча кафе. Водехме неангажиращ разговор – за времето, за дъжда, за това защо се разхождам в такова време, какво уча и какво правя в свободното си време. Всъщност говорех повече аз – той слушаше като ме гледаше с мрачния си преценяващ поглед , понякога казваше нещо, по- често задаваше въпроси дискретно, под формата на въпросително насочена фраза. Попита ме дали искам още нещо- имаше торти. Винаги съм обичала сладките неща. Пожелах карамелено парфе – безумно вкусно торта, следка като илюзия и изпълнена с желание. Знам, че някои мъже изпитват сексуално удоволствие като гледат как жената до тях поглъща храна. Когато погълнах първите няколко хапки карамелена сметана, почувствах, че се изчервявам. Той ме гледаше така, сякаш би ме обладал още там, на масата. Продължих да ям, като между отделните хапки говорех за лековати неща, за танци, за дискотеки, хубава музика, забавления. Навън се смрачи, небето натежа и се приближи до земята. Дъждът понамаля, но продължаваше да вали.
Тъй като вече беше станало време за питие, той си поръча някакъв алкохол. Аз отказах- не пия нищо, освен вино. Не исках да развалям вкуса от тортата и капучиното. Времето се стичаше по тротоара и мокреше прозореца.
Стъмни се.той ме покани на вечеря. Отказах му. Тогава предложи да ме откра да вкъщи. Съгласих се с известни резерви вътре в себе си. Колата му беше изискана, скъпа марка, малко консервативна, черна и огромна. Призракът на подобна кола ме преследваше от известно време. Караше ме да се възбуждам, имаше силно еротично въздействие върху мен. Качих се и той ме докара до квартирата ми. Поиска телефона ми – дадох му го, но не приех визитката му с довода, че той би трябвало да ме потърси, ако пожелае.
Обади ми се още същата вечер. Поиска да се срещнем отново. На следващия ден вечерях с него, после отидохме на клуб. Меко казано го побърках – не знам как издържа на техното и хауса. Аз самата ходя на дискотека изключително за да танцувам. Свалките и напиванията не ме интересуват. За това го замъкнах на електро парти. Цяла нощ танцувах като луда. На един мелодичен опус той се приближи до мен и вплете ръце около тялото ми. Целуваше ме съвсем леко по косата и аз усещах желанието му, чувствах, че е възбуден.
Предложи да ме прибере след партито. Не ми се взимаше сама такси и приех. Някъде по пътя спря и започна да ме целува нежно, но властно и настоятелно. Отдръпнах се и го помолих да продължи. Той се подчини, но видях, че кара в непозната посока. Спря пред някаква скъпа вила извън града. Слязох с разтуптяно сърце, вече знаех, че съм обречена. Играех си с огъня, исках да ми се случват интересни неща. Но сега, пред ужасяваща реалност, се разтреперах. Страх ме беше. Не знам как влязох. Той ме заведе в някаква голяма стая с камина. Обстановката беше хубава. Скъпо и стилно обзавеждане, чисто и подредено. Малко треперех. Помолих го да пусна музика. Включих радиото и попаднах на любимата си песен. Започнах да танцувам с гръб към него. После се обърнах и видях, че е възбуден до крайна степен. Хвана ме силно и ме притисна до себе си. Започна да ме целува с такава страст, сякаш би ме погълнал.
Изгубих девствеността си в опиумната мъгла на множество горящи свещи, пред пламъците на камината. Магичната обстановка, горящите ароматни пръчици и мистичната музика ме докараха до екстаз. Делириум, в който болката от дефлорацията се прелива във върховно удоволствие.
Продължих да се срещам с него. Ходехме на вечери в изискани ресторанти, водеше ме на коктейли, купуваше ми скъпи дрехи, парфюми, бельо. Приемах подаръците му единствено заради факта, че исках да съм съвършена за него. Фетишизирах тялото си. Отслабнах, тренирах редовно аеробика. Станах почти хармонична личност. Не спирах да чета – присътвието в живота ми дори ме настърви да усъвършенствам още повече.
Най- важното – повярвах, че съм се излекувала, че съм погребала завинаги черната депресия, че съм надмогнала досадата, гаденето, пустотата, вечния ми стремеж към смъртта, черния хумор. Повярвах, че съм погребала великата Погнуса от живота и съществуването. Той вля нов жизнен сок в кръвта ми. Изтръгна ме от плена на самовглъбението ми, разби с един замах стените на самоизолацията ми от света. Разби всички мои митове и паяжини на великото ми пленничество на собственото ми его. Показа ми света – не, аз прогледнах, видях една друга маска на света.
Сгодих се за него. Преместих се в луксозния му дом. Не станах домакиня, не му бях жена. Бях негова любовница – бях негова робиня и господарка. Той беше мой роб и господар. Причинявах му болка, карах го да страда. Той ме обладаваше и подчиняваше. Горяхме в мрачния огън на страстта, граничеща със смъртта. Сянката на смъртта витаеше около нас – тя осветяваше странната ни страст. Не беше любов – нито той, нито аз умеем да обичаме. Смъртта присъстваше не само като метафизична сянка. Тя беше реална заплаха. Някой искаше да го убие. Взривиха колата му. Всеки ден го заплашваха по телефона. Тази опасности несигурност ме възбуждаше. Желаех го неспирно.
Омъжих се за него, без да прекъсвам следването си. Подари ми сватбено пътешествие до Испания – в разгара на фиестата. Наех си учител по фламенко. Когато се врънахме се посветих почти изцяло на танците – екзерсиз, фламенко, източни.
През февруари ме заведе на карнавала във Венеция. Мечтите ми се сбъдваха една след друга. Светът стана мой – но парите, които ми го купуваха бяха негови. Нехаех от къде идва богатството му. За мен беше важен той. Само той. Мрачният му интелектуален силует на човек с призрачно минало – не го питах кой е. Само веднъж се изкуших да пребъркам тайните му – онова, което се разкриваше беше меко казано смущаващо. Затворих си очите и продължих да живея с него и да споделям удоволствията от райската градина на охолния живот.
На следващото лято той купи вила на самия бряг на морето. Много се зарадвах – моето второ “аз” е морето. По цял ден се разхождах по плажа, къпех се и пишех. Вдъхновението ме връхлетя като внезапен порив на соления вятър. Градях кула от орхидеи и екзотични цветя – кулата на моите илюзии. Слязла дълбоко в своето несъзнавано се опитвах да завра запалена факла в озъбените муцуни на чакалите и хиените в “зверилницата душа”.
Отдръпнах се от него – сякаш се бях наситила на еротизма му и сексуалната патология на фаталната ни страст вече не ме влечеше. Той започна да ме оставя сама във вилата. Неусетно станах негова жена – съпруга и приятелка. Сгушваше се в уюта ми, а аз градях маската, която той искаше и щедро му я предлагах. Все по- често заминаваше за дълго по работа. Ръководеше някъде там тайнствения си бизнес. Поне не беше убиец – или аз нямах такава информация за него. Знаех много неща за дейността му. Инстинкта ми ме караше да ровя навсякъде. Той отдавна знаеше всичко за мен. Веднъж ме откри да ровя в компютъра му – вцепених се, мислех, че най- малкото ще ме пребие. Той просто приближи, обхавана ме здраво с ръце за раменете. Повдигна ме и ме обърна към себе си. Събори стола, притисна ме назад, разкъса дрехите ми с едно движение и ме облада върху бюрото. Тогава разбрах, че съм негова робиня, заложница /може би за цял живот/.
Отдалечих се още повече от него. Той самият отсъстваше дълго и ме оставяше сама дори с месеци. На следващия май, в зората на пролетта, аз отново се възраждах от тежката летаргия на зимното си самовглъбение. Тялото и душата ми се раждаха за живот. Той се върна от дълго пътуване зад граница, изтощен и някак разнежен. Тогава го видях оголен и самотен като мен, лишен любов и всякакви топли човешки чувства. Безумно самотен и отчужден, той потърси мен – своята пролет, своя огън, своята луна. Но – аз бях жива – по-силна и хубава от всякога, излъчвах изпарения от жизнен сок и аромати на пролетни цветя.
Започнах да работя, станах силна, намерих себе си. Но не обичах. Никога не открих любовта. Тя остана велика мистерия в моя живот.
Той – моят мит, моят еротичен сън, силният , мрачният, брутален и садистичен, мъж от най- висока класа , от вида на свръхчовеците, безкомпромисен и властен, управляващ пари и хора. Той, който си играеше с хиляди животи – лежеше гол и беззащитен до мен. Горящ в безумието на истинската любов – такава, каквато само висшите хора, аристократите на духа могат да изпитват. Не го обичах – аз цъфтях и бягах в своята слаба и едва мъждукаща сила на гордо и свободно същество. Аз творях – творях основите на живота си, сама тъпчех пътечката си в света. Но той беше този, който запали свещения огън на силата и гордостта у мен. Той – съвършеният любовник, излязъл сякаш от страниците на роман или от лентата някой филм. Привидно е така…
С едно движение на мисълта си разруших мита – без да виждам реалното човешко същество до мен. Той страдаше, гърчеше се в мъките на първата любов в живота си. Мрачна любов – душата му ме погълна, аз исках само тялото му. Той отне девствеността ми и разкри необятната вселена на еротизма. Той ме пробуди сексуално направи жена, издигна ме на пиедестал, боготворейки свръхчувственото ми тяло.
След няколко години живот с него той ми омръзна. Преситих се на материални неща – хората около нас тънеха в мизерия и нямаха дори какво да ядат. Станах политически обществено ангажирана. Срамна е пасивността и инертността в подобни ситуации на обществени катаклизми. Оставих го за няколко месеца под предлог да подготвя дипломната си работа. Вече бях силна и самостоятелна, той не ми беше нужен. Дойде в живота ми в момент, в който бях слаба и уязвима, на крачка от самоубийството, в най- тъмната бездна на депресивното си състояние. Той дойде в миг, в който губех разсъдъка си и ме спаси, улови ме с чудовищната си сила и ме тласна обратно в живота. Сега аз го напусках слаб и изтощен от порочния живот, който беше водил. Аз бях живота за него – чиста и непорочна, в зората на живота си. Нищо, че таях в себе си бездна, черна и мрачна – бездната на другото лице на луната. Инстинктивно осъзнавах силата си- извираща от дълбините на сакралното същество, паралелно обитаващо душата ми с разумното ми “аз”. Хаотична, надреална, вечно в полет, безгрижна, но и мрачна и дълбока като нощ аз тая в себе си мита за Великата майка. Раждам думи, илюзии, мечти, спонтанен танц и песен без глас. Той беше като обезумял от любов- искаше да се слее с душата ми, да стане едно цяло с мен, да полети в надсвета, в идеалното, метафичното пространство на хилядите екстазни вселени.
Аз бягах от него- и той се срина. Не изпадна в депресия или мрачно настроение. Не – стана още по – тайнствен и порочен. Заби докрай зъби в ябълката на греха. Пиеше, не се прибираше по цели нощи, правеше партита, спеше с много жени. Съзнателно и напълно умишлено /после разбрах това/ се забърка със сенчести групировки. До този момент бизнесът му беше мъгляв и малко отвъд закона, но сега открито се вля във висшите мафиотски среди. Изтръпнах, когато го разбрах.
Започнах да се боя от него и новите му приятели. И пред той непрекъснато носеше пистолет, но сега буквално не го отделяше от себе си. Караше ме да се страхувам от него. Веднъж прави любов с мен, като допираше пистолета до тялото ми.
Исках да се отърся от него, да се пречистя. Знаех, че нося вина, но нея признавах. Таях я дълбоко в себе си, като горчива пяна, която един ден ще изплува в едно с отчаяното разкаяние.
Една лятна вечер, която прекарах навън на плажа, се прибрах в крайморската ни вила. Открих го да прави секс с една изрусена проститутка. Не почувствах ревност или гняв – само неистово желание да се пречистя и да избягам, да се махна от това място и този човек. Отидох в стаята, в която танцувах и пуснах “Dead can dance” – “Cantra”. Танцувах като сибила, в дълга черна рокля и с боси крака. Претворявах душата си в сакралния огън на танца – божественото движение. Чуха музиката и той застана до вратата, проститутката се изниза навън , като държеше дрехите си в ръце пред тялото си.
Той стоеше там, в мрака, и гледаше как танцувам и се извивам в звуците на духовната музика. После изчезна някъде. На сутринта не го видях. Събрах някои от вещите си в куфар и посрещнах изгрева на брега на морето. Седях на пясъка, гледах една шумолящите прозрачни вълни и плачех без сълзи. Защото го обичах по- силно от всичко на света…Обичах и мразех този човек. Това, което ми остана е самотата. Чувствах се безнадеждно сама. Сама пред лицето на Бездната, Пустотата и Смъртта. Сама в света, безпомощна и отвратена от съществуването.