Nowhere - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!
Илиян Димитров - "Ранени камъни" - Поезия

"Все туй копнение в духът"
П.Яворов
На проф. М.Кънев

Напред,
напред,
напред - към Безкрая!
Марш към безпаметната Вечност!
Където ще погледна през очите
исаеви
с надежда да открия в преходното
себе си...

* * *

"...и изгубена някъде сред пясъка
тича
към лъжливи миражи човешка душа."
Съдба

Монотонност, безкрайност, безнадеждност и грях-
безсмислени форми и хаос.
Приковано в изгрев Слънцето - жертва на своята
огнена
страст,
Самота и Величие! - лицемерна бездарност.

Вълни сред море от северен вятър!
По хоризонта от пурпур преливащ в оранж
невидими пръсти рисуват със шепа изстинала пепел
несбъднати мечти в размит и треперещ мираж...

* * *
"С тишина са надарени мъртвите,
а живите - с мълчание."Хр. Фотев
Толкова много непознати лица
сред морето от мрамор:,
кръстовете ме заливат -
вълна слез вълна
със скърбящи сънища и загубени спомени -
ранени камъни жадуващи за
болната луна.
Във сляпа тишина
бродят сенки на кучета...
Забравени са всичките мечти -
плачете! ПЛАЧЕТЕ! за утрото!...
Студени слънца и горещи планети,
изкрещени лъжи от полудели богове,
вятърът ридае в забравени рогове
и пак бродят кучета в сенките -
тъга сред високи треви.

Времето тежи на раменете ни
заровени в меката пръст...

* * *

"Не искам да питам отново..."
Не помня...
Загубих се в ярост - сляпа и дива.
Загубих се..,
а къде остана онази
красива,
игрива,
мечтана,
щастлива
любов?
Загуби се...
потъна във нощния мрак
сред шепот от листа.
Загуби се..
Как?
Не помня!
Не помня.
Не помня...

* * *

Крия в себе си и болката и радостта
и стиховете ми лъжливи са,
лъжа вас, лъжа и себе си
и искам да вярвам в тази лъжа.

Мечтите ми умират още неродени,
сълзите напират, но изсъхват в очите ми,
искам да изплача празнотата в гърдите си,
но не мога, но не мога,.. не мога...

* * *

В една пустиня
може да се случи всичко
и това да не означава нищо
за никого.
Има ли смисъл
да се жертваш във името
на една измислена светиня
щом тя ще превърне сърцето ти
в пустиня?..

* * *

Небето - загубено в себе си
и празно - като чуждо щастие,...
Колко по-лесно
е да вярваш в неговата лъскавост
отколкото
във себе си -
та то е съвършено!
То е неизменно там.
Не ти е нужна искреност,
а само грам
въображение
и ето, че и ти си щастлив
повярвал в най голямата лъжа!

* * *

Проблясък!- сребърна стрела
се впива в мъртвите води;
тих плясък, вик на самота -
и нито шепот на вълни
и нито някакво движение -
прокоба, гибел и забвение.
Светликът се топи.
Небето пак е нажежено !
Но в езерното отражение
безумният пожар
замръзва в песъчинки лед
най фината бродерия на вятъра.
Денят умира.
Езерото спи
и може би сънува изгрева...

* * *

Замръзнала в движение красива смърт
пеперуди - накацали в хоризонтали
сами надгробни камъни
на свойта мимолетна красота
уловени в кехлибара на безкрая.

* * *

Отсякоха тополите и небето опустя
изпразни се някак си от съдържание,
притихна, на две приведе се, замря
присви се и се смали наполовина.

История

Времето замръзва.
Заледените тополи
се разтрошават с трясък,
падайки тежко.
Натежали от недоизказани думи
се прекършват под вятъра клоните.
И крещят.
Страховито.

* * *

А си казвах че съм НАД тези неща
и си вярвах или поне се опитвах
но осъзнах, че и аз съм роден от жена
и съм обречен пред жена да се скърша.
                                           на Тодор

* * *

Светлината ражда сенките.
Нощта поглъща светлината.
Нощта е сянката на слънцето.
Аз съм сянка на нощта.

* * *

По улици без имена
странстват полуделите ми спомени,
покриват се със прах недоизказаните думи
загубени сред лабиринт от изстиващи мечти.
Замълчи душа!
Не говори!
Сънят не е спасение!...
Животът е толкова голям,
никому не принадлежи -
понесеш ли го сам - ще те прекърши!

Вяра

Отчаяно щурмуваш Върховете.
Неуморно!
Ненаситно!
Непрестанно!
Търсещ, жадуващ, безумен, изгубен, изгарящ и луд...
Без да забележиш, че ти
сам във Връх
си се превърнал,
и аз по тебе си изкачвам.
Отчаяно...
                         на Пепо

Интровертът

Загубва се в тълпа от отражения -
море бушуваща неискреност ,
и пак остава скрит за себе си -
щастлив във своята посредственост.

Самотникът

Навън притихват тротоарите.
Безсмислено-забързаните хора
се прибират в клетки от мълчание
и впиват поглед в своите телевизори -
олтарите на неосъзнатото им отчаяние.
Притихват булевардите,
градините,
фонтаните,
алеите,
звездите...
Въздишка се прокрадва и целува го по устните,
а той оглежда се смутен
уличен в престъпно самолюбие.

Невромантик

Сънувам сънувани сънища -
сам сън,
сънуван от сънуващия спомени
от едно несбъднало се бъдеще.

Сънувам себе си
загубен в отражения.

* * *

Когато утре днес превърне се във вчера
нашето днескашно "Аз" ще бъде само
вчерашна сянка на нашето утрешно "съм".
И ще се спъва във думите,
които не могат да обхванат спомена-сън,
а сковават мисълта във форми
до болка познати, фанфарно безлични...
А лудите песни ще пеят без думи
докато ние се учим да сричаме.
Когато утре днес превърне се във вчера...
                                   
на Николай

* * *

Прочетох жалейка една
"Обичаме те, Илияне!"
не беше писана за мене тя
но ме удари,
право във челото ме удари,
върху мене се стовари
и аз се спънах и залитнах...
И нещо сви ме и ме заболя,
и ми стана някак страшно,
не е ли туй най лошата съдба
след смъртта да те обичат...
да те обичат, но...
напразно?...
14.02.2001 г.

Nowhere