Nowhere - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!
Ева-Мария - "Превратности на съдбата" - Поезия

СЛЪНЧЕВО ЗАЙЧЕ

Слънчево зайче по лицето ти играе
и радостни в очите ти бликат искри.
Искаш да играеш в спектакъл безкраен
на сцената отдал безкрайните си мечти?

Нима разлика ти не намираш -
кое е истина и кое игра?
Търсиш лъжливото слънчево зайче
а гониш от себе си истината и любовта.

Животът не може да бъде спектакъл
и ти не можеш да си вечно в пиеса герой.
Обърни се! Тръгни в правилна посока!
Там ще откриеш истини безброй.

Не се залъгвай със слънчеви зайчета!
Не се залъгвай с отразени слова!
Недей да живееш в измислена книга!
Дари с истински образ своята душа!

ВРАТА ОТВОРЕНА СЪМ

Не ме заключвай за света!
Не искай да съм само твоя!
Не ме превръщай в буца лед!
Не руши ме като древна Троя.

Душата ми - крайпътно ханче -
подслон ти даде в самотата,
но има и други по света,
живяли до сега с мечтата.

Врата отворена съм аз.
Не ме затръшвай пред живота!
Сърцето ми, изпълнено с любов
ще ме отведе до моята Голгота.

ЛЮБОВ И ОМРАЗА

Обладаха ме лоши чувства,
изрекох ти жестоки думи.
И ето, като зла хиена хищна
застана злобата помежду ни.

Кой е този злокобен демон,
дето с нас безнаказан играе?!
Прегърни ме! Целуни ме нежно!
Така приятно гръдта ти ухае!

Аз съм твоето златно момиче.
Не изричай тези тежки думи!
Не се предавай на бесовете!
За мен те са смъртоносни куршуми.

Разплаках се. И ти се разплака.
И разумът зае своето място.
Любовта на талази приижда -
буйна река в русло тясно.

И зла бурята покрай ни утихва.
Проблясват небесата над нас
Ръката ти нежно ме милва,
жадни телата шепнат с тих  глас.

ПОЗНАВАМ ТЕ

добре, о, мъко!
Ти в лапите си хищни
ме сграбчваш всеки път
    щом вярата от мен излезе.
В черен плащ обвиваш
душата ми, заспала от умора.
Изгасваш огъня в очите
и пълниш ги с тъга.
Угасват слънцето, звездите.
А след отчаянието страшно
примирението иде бавно.
Като сламка по течението
към бездната на Ада ме понася,
но в таз злокобна щерна
надеждата, от времето родена,
ръка благословена ми подава
искрица огън, като светулка малка.
След мрака отново ден настава.

АКО ИСТИНСКА БИЛА Е ...

Самодоволно кискаш се от злоба.
Разбил си поредната ми мечта.
Доказваш колко прав си бил,
а аз съм вече до теб сама.
После сълзи лееш, че си нещастен.
Моята любов не можеш с тях да купиш ти.
Твоето самолюбиво его
любовта ми към теб през времето уби.

Нима не знаеш, че в окови,
бавно и мъчително любовта загива?
Нима не знаеш,че щом това се случи -
то и за двама ни тя била е лъжлива?
Ако истинска била  е - зная -
тя щеше да ни покаже Рая!

* * *

Дните от календара
като пожълтели листа,
попарени от есенна слана
един след друг окапват,
а теб все те няма.
Чувствата, които ме изгаряха
в огъня на любовта
са като заскрежени стъкла,
изрисувани с чудни картини,
но стоплени от дъха
превръщат се в сълзи,
зад които позира
бездомна любовта.

* * *

Разгръщам лист по лист
недочетената наша книга.
Не проумявам -
какво така те стресна,
че ти захвърли я
без дори да прочетеш
какво ни завещава,
колко сбъднати мечти,
колко щастие ни дава?
Лежи непотребна книгата
в скута ми без теб опустял.
В нея със златни букви пише:
... ... ... ... ...

ВЪРНИ СЕ!

Черен облак се спусна над нас.
Мрак душите ни плени.
Коя бе таз безмилостна сила,
дето двама с теб ни раздели?

Сърцето ми обляно е в кървави сълзи.
Опустяло, от болка линее.
Там, в прегръдката моя,
празно твоето място пустее.

Слънцето вече не топли за двама.
Птиците за нас песни не пеят.
Луната бледа, тъжна немее.
Дърветата осиротяли клони люлеят.

Вятърът вече не милва косите ми.
Природата в горест мълчи.
Безмилостни! Какво ти сторихме?
Любовта на  двама ни върни!

Върни се, любими! Любовта не умира!
Вечна и безкрайна е тя като Света.
Върни се! Прегърни ме нежно!
Не ме обричай на самота!

* * *

Скитница е любовта ми бездомна,
изгонена от своя подслон.
Сърцето ми е каменоломна.
Срина се нейният трон.
Защо ли сляпо повярвах,
че тя носи огъня жив?
Пожелах прегръдката отворена,
но не видях, че си с поглед лъжлив.
Ограби живота, мечтите ми.
Разруши собствения си храм.
Превърнах се в руини.
Нямам вече какво да ти дам!

ЗАТОВА

трябва да ти кажа -
Не идвай вече! Иди си!
Мой приятел остани,
но любима другаде търси си!

Не искам да те губя,
но и страст не мога да ти дам.
Не бе истинска. Охлади се.
Няма го вече онзи плам.

Не мога да се преструвам,
че в мен гори страстна любов.
Не заслужаваш такава лъжа.
Любовта не е апостроф!

Безценен си, като мой приятел,
но на сърцето ми вече не си ваятел

НО

когато си тръгнеш оттук
не ми отнемай светлите спомени!
Остави ми две очи да ми напомнят
за пълните с любов мечти.
Остави ми две приятелски ръце
в тъгата да ме утешават.
Остави една въздишка чувствена
да припомня за дълбоките трепети.
Остави една вечна надежда,
че не съм сама в този свят
и остави едно чисто сърце
към живота нов да ме повежда.

Nowhere