Аз

Стефан Николов

ДЪЖДЪТ

Навън - порой
и всички са се скрили,
и само аз не бягам от дъжда,
защото само този дъжд измива
отровата на мойта самота.

И само този дъжд ми е приятел,
че дотежах дори и на земята,
и с чистите сълзици на звездите
лекува ми душата.

И само този дъжд подслон ми дава
от тежкия порой на завистта.
И само този дъжд ме сух опазва
от мрачния океан на лудостта.

Навън - порой
и всички са се скрили,
как искам да избягам от дъжда!
Ала не мога, само него имам,
Загубих всичко друго на света.

КРЪВ

Със глава аз ще бутна стената,
ще разбия в зида своя нос.
За да напоя със кръв земята,
аз ще тръгна по ножове бос.

Та да пие, та да се напие,
тази майка-мащеха Земя.
Та с кръвта на синовете свои
да разцъфне пак през пролетта.

Да цъфти, да се разхубавява,
синовете нека ги боли.
Да цъфти и плодове да дава.
Да останат и от нас следи.

Че живота, пропилян напразно,
е по-страшен от телесен гнет.
И по-добре кръвта си да даваме,
отколкото сливи за смет.

АТЕИСТ

Шест, шест, шест - числото на дявола;
шест, шест, шест - моето число;
гаден, мръсен, долен, подъл, неприятен, презрян отличник;
виновен, трижди виновен съм, че мога да мисля.

Аз съм Дявола и Сатаната, Врага, Рогатия и Звяра,
Луцифер, Мефистофел, шейтан. Аз съм Антихриста.
И не затова, че не вярвам в Бог, а защото знам, че е безсилен.
Безсилен е пред хладния ми разум, пред простата ми безпощадна логика,
която тъй лесно обхваща квантовата теория на полето
и някой ден може би, МОЖЕ БИ, ще проумее дори и хората.

Бягайте попове, патриарси, треперете папи;
аз пристигам с гръм и трясък на Земята,
за да разбия предългото ви паразитно щастие.
И съм страшен аз не във гнева си,
някои твърдят дори, че бил съм твърде благ.
Страшно е това, че искрено обичам хората
и живота си за чуждо щастие бих дал.
И ще смъкна Рая на Земята,
и в ръце на люде ще го дам,
за да правят там каквото си поискат,
без да заделят от залъка си за храм.

А какво ще искам във замяна?
Не трон, а стол обикновен, ала на връх висок.
И бинокъл за да виждам усмивките на хората.
Да виждам колко е щастлив светът без БОГ.

РОМАНТИКА

По и на Н. Вапцаров

За теб романтиката беше в самолетните мотори,
За мен тя беше в ядрото на атома.
Каква ирония, а Коле?
И двамата първо убивахме хората и чак после им помагахме.

И вместо дъжд от семена да пръскат,
твоите самолети посяха огън над Дрезден и Хамбург,
Моят атом пък все още не ни носи из Космоса,
но затова пък "приключва" войни.

И за какво ни е тогава романтика,
наистина ли ни трябват мечти?
Да трябват ни, но сбъркал си, поете!
Романтиката никога не ще да е в неживото!

МЕЧТА

на Хр. Смирненски

Как искам да съм братче на Гаврош -
мръсно, сополиво просяче
"с прихлупен до очи каскет".
Че за тях поне ти мислеше, Ице,
а кой ли се сеща за мен?

НАЙ-СИЛНОТО ЧУСТВО

Мразя посредствеността - мразя себе си.
Мразя гениалността - мразя себе си.
Мразя бъбривостта - мразя себе си.
Мразя мълчанието - мразя себе си.
Мразя срамежливостта - мразя себе си.
Мразя излишното самочувствие - мразя себе си.
Мразя грешниците - мразя себе си.
Мразя светците - мраз себе си.
Мразя хладнокръвната безчувственост - мразя себе си.
Мразя силните чувства - мразя себе си.
Мразя целия свят - най-вече себе си.
Само нея - НЕ!

НАЙ-СИЛНОТО ЖЕЛАНИЕ

Тройна дозичка морфин,
полята обилно със водка,
а после дулото в устата
и нежното подръпване на спусъка.
Тогава - тишина, покой
и почивка от света.

ПЕСЕНТА

Аз крещях със пълна сила,
със цялото си същество крещях,
но никой не чуваше.
Дори когато всички други прегракнаха,
аз не спирах да крещя,
но никой не слушаше.

"Какво искаш, момче?
Защо ни смущаваш покоя?"
попита един чичка дебел.
"Защото искам да ме чуете.
Защото имам какво да кажа.
Защото мога да променя света."
"Глупав си, младежо! Мълчи.
Никой досега не е променил света."
"Но аз мога! Само ме чуйте!"
"Стига!! Та ти си само на двайсет!"
"Но аз вече два пъти държах
съдбата на страната във ръце!"
"Гласувал бил! Наивник! Идиот!
Само си станал от личност народ."

Народ не бях.
Останал бях си личност.
Тогава избрах ПЕСЕНТА.
И я пуснах на усилвател от пет киловата.
И волумето беше на мах.
Болеше ужасно.
От звука направо оглушах.
Но знаех, че и те пищят.
Но не от болка.
И не от силата на музиката.
А от нейния гняв.

И щом не слушате мене,
вече няма нищо да чуете. Никога.
Защото следващия ми ход
е с пистолет във ръка.
И знаете ли как ще мирише смъртта ви?
Какво ще открият на сцената на клането?
Ще влезе полицая.
Ще се ослуша.
И ще каже:
"Smells like teen spirit!"

ДУМАТА

Използвана с повод и без повод.
   Повече без повод.
Размахвана наляво и надясно.
   Най-вече по средата.
Употребявана от куцо и сакато.
   Предимно от кьораво.
Изтъркана от употреба като бюста на Жулиета.
   Като средното стълбище в Университета.
Така мразена и тъй обичана.
   Думата...
       е добре де, щом трябва да кажа конкретна...
любов, чест, дълг, патриотизъм, евроинтеграция
   (ненужното да се зачертае)
Ето, дори аз ги употребих без нужда.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!