Импресии

Стефан Николов

ОКСИМОРОНИ

Вечна любов.
Временна омраза.

Идеален мъж.
Съвършена жена.

Малък проблем.
Безкрайно щастие.

Умен доцент.
Схватлив студент.

ПИЩОВИ И РОЗИ

Нищо не е вечно, казват...
Дори студения дъжд на Ноември си имал край...
Лъжат! Болката остава завинаги...
       май?!

ТЪЛПАТА

Защо човек е толкова самотен,
когато е в тълпа?
Защото във тълпата няма хора,
а има само самота...

***

Облаци тежки, грешки човешки
надвисват над мойта глава.
Кой бриз ще ги разпръсне?
Кога ще изгрее зора?

ЛИПИ

Сутрин след дъжд, когато липите цъфтят,
как тихо е навсякъде, как прекрасно ухае светът!

3х ЗВЕЗДИЧКА

Всичко дадох, всичко взех,
всички сметки разплатих.

Много сълзи, малко смех
и един завършващ стих.

УРАВНЕНИЕ

Омраза без нищо, което да мразиш +
Ярост без фасон, който да размажеш +
Болка без тяло, което да боли +
Усмивка без лице, което да озари +
Любов без любима =
Чувство без име!?

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!