Сътворение

Лилия Кръстева

САМОТНИЦА В НОЩТА

Когато някой спи, не го буди,
а тихо "лека нощ" му прошепни
и нежно във съня му, с топъл глас
"обичам те" повтаряй с топъл глас.

Отрони ли душата ти сълза,
по топлата ти кожа ще изсъхне
и само тя - самотница в нощта
тъгата ще накара да замлъкне.

Но пак, във лунна нощ, ще заблести
сълза във твойте влюбени очи
и тихо в нечий сън, във късен час,
"обичам те" ще шепнеш с топъл глас.

19.11.2000 г.

ПОСЛЕДНОТО ЛИСТО НА ЕСЕНТА

Щом пламъка изгасне във очите,
в сърцето ще изгасне любовта
и в миг ще се отрони със сълзите
последното листо на есента.

Щом слънцето изгуби топлината
във хладната усмивка на смъртта,
ще падне уморено на земята
последното листо на есента.

Звездите щом престанат да копнеят
за топлата прегръдка на нощта,
гората и небето ще запеят
на мъртвото листенце песента.

Щом зимата скове във лед света
и вятърът щом клоните прекърши,
сред голите дървета есента
изгубената рожба ще потърси.

21.11.2000 г.

АРМАГЕДОН

С незримата сила на огнен копнеж
луната прониза нощта.
Сред нейните сенки, безплътен, зловещ,
проблясва ликът на смъртта.
И голите клони на мъртви дървета
се впиват в небесната плът,
под дивия вой на беднеещи псета
потрепва уплашен светът.
Затворена в черните облачни вени
изстива безцветна кръвта
и вятър нарежда злокобни поеми
за живия свят на страха.
И бледи звезди с уморени тела
безжизнени скланят глави,
зловеща, сърдита ги гледа смъртта
как скръбно затварят очи.
И взела небето на своето рамо
лети към отвъдни земи.
… По мокрия пясък останали само
са нейните мъртви следи.

01.12.2000 г.

ПО СПОМЕНА ЗА ЦЪФНАЛИТЕ РОЗИ

По спомена за цъфналите рози
копнее изгорената душа,
на зимата нозете тъпчат боси
по топлата отронена сълза.

По спомена за цъфналите рози
копнеят още моите ръце…
Бодливи бяха цъфналите рози,
но пак ги търси моето сърце.

02.12.2000 г.
 
ЗВЕЗДНА ПРИКАЗКА

Някой хвана ме с топла ръка
и последвах го м мрака сама.
Той ми каза:  "Със мене ела
в моя свят на безплътни тела!"
Този глас сякаш хвана ме в плен
и не виждах кой беше до мен,
кой последвах без ропот, без страх,
с кой щастлива, спокойна вървях.
Накъде ли ме водеше той?
Не разбрах. Но не исках да спра
във сърцето на този порой
от звезди и слънца да летя.
Колко пъстри неземни цветя!
Колко песни нечути, изящни!
Колко чудна, прекрасна земя!
Колко много свещици блестящи!
С кой се хванах на странен облог?
С кой танцувах във приказен шатър?
Той не беше ни ангел, ни Бог,
нито дух чародеен, а Вятър…

17.11.2000 г.

СЪТВОРЕНИЕ

Бог сътворил небесата,
направил човека от кал
и част от душата си свята
откъснал и чувства му дал.

Изваял очите му с нежност,
дарил го със топли ръце
и казал му "обич и честност
да властват във твойто сърце!"

От своята Мисъл безмерна
той взел и частица любов.
В бездушната статуя верна
Бог вдъхнал накрая живот.

03.12.2000 г.

2000 г.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!