Стихии

Ясен Кянов

Стихии

Стопих се като сняг
във цветовете ти,
които, сякаш, никога
не съм познавал.
Сънувам твоят сън
и като прах се разпилявам
сутрин в слепия прозорец,
по който вчерашният дъжд
безмълвно е рисувал самотата ми.
Стопих се като пясък
между дланите ти;
стопих се като времето,
което, сякаш, никога
не съм познавал,
защото тази нощ
във слепия прозорец
видях душата ми
да те рисува.

Избор

Не мога да сънувам
твоят дъжд,
чрез който се научих
да те лъжа,
през нощите когато
ти не си със мен.
Не мога да простя
на твоя сън
за нощите,
в които съм те лъгал,
за избора да съм дъждовен.

Вселена

Тихо е в душата ми,
моя тъжна звездице -
тихо море...
Човешко сърце
в облачно тяло,
моя тъжна звездице,
мое тихо море
е сънят ми -
душа на Фуриите...
Тихо е в душата ми,
моя тъжна звездице,
кристален отблясък
с корал от сърце
на вдишана вечност,
моя тъжна звездице,
мое малко и тихо море...

Утрин

събудих се
и с устни
се разтворихме
във времето,
и как
безпощадно
часовникът
ни чакаше
на гарата,
и как цигарата
чертаеше
със картите
минало и
бъдеще,
и тази
утрин
с устните,
които сме
обичали...

Биографично

Забравих да
се вглеждам
във витрините,
в мислите,
оградите,
табелите
с Йоановите
Откровения;
в блудниците
нощем,
които отдавна
съм познавал.
Забравих да
обичам,
забравих и
да дишам;
забравих
вятъра,
годините
и думите,
които
никога
не съм
написал.
Забравих
всичко
в куфара
на гарата.

***

Моливът е прозрачен
и не пише думи.
Не съска заклинания,
не протестира,
не изживява драми,
хора и епохи;
не смее да обича
и сълзите крие;
не сънува обеди,
петъчния дъжд
и стаята с камината,
която някога
е искал да рисува.
Моливът просто е прозрачен
за да не пише думи.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение