Мислите на едно многоточие ...

Константин Диков

Здравейте, малки театрални герои...
...
Всичко започна случайно...
Един ден, когато всички бяха забравили за съществуването си се родих аз...
малкото многоточие...
В самото начало не знаех какво съм, защо ме има и дали съм сам... дали бях
просто продукт на спомените си... дали гонех бъдещето... дали търсех разбиране... дали се родих защото някой имаше нужда от мен... дали сънувах настоящето си...
Мисля си, че просто ми се искаше да протегна ръцете си към слънцето и да
докосна живота ви...
... някой от съседната стая пак се опитва да ме забрави...
... но има ли изобщо някакво значение дали някой ме вижда?!?
Май че няма...
Кое е важно за вас?!?
Премахнах безразличието си още в момента, в който се родих... започнах да търся красотата... и я намерих... тя не се беше скрила някъде високо в планината... не беше в мислите ви... не беше в мен... не беше дори в мавзолея на миналото ни...
Тя беше на всякъде... и точно това промени живота ми...
Знам, че ние сме просто малките човечета от театъра... но това не ми харесва...
Аз съм просто три точки... аз съм това, което искате да бъда... аз съм всичко неказано... всичко незавършено... аз съм мечтата... свободата... аз съм вашите мисли...
И пак поглеждам назад и не виждам нищо... само малко красиви мигове
изпълнени със страхове...
Някога искали ли сте да се погледнете в огледалото и да разберете кой се крие там? Да погледнете през прозореца и да се докоснете до щастието... да се загубите в тихо безвремие... да нарисувате мечтите си...
И някой погледна в съня ми... искам да ми каже какво е видял там... искам да
разбера дали там е красиво... дали има граници на възприятията ми... дали има
страхове...
Детето в мен се крие някъде дълбоко в съзнанието...
Някой ще ми покаже ли скривалището му...

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!