Нещата от живота

Ивайло Киров

***

Тръгна си
не успях да ти кажа
толкова много неща
Сега… всички наоколо чужди са
Между отчаянието и надеждата
сърцето ми се лута
сега… гласът ми да
чуеш ти не искаш
а душата ми
плаче със глас
Сега… очите мъжки
Пълни със сълзи са…
На колене самотата
посрещам…
и… макар и късно
ти казвам
Обичам те!

***

Като
брега
и вълната
сме с тебе
едно цяло
на две
разделено
ту идваш
ту си отиваш
галиш душата ми
ала пак
ме напускаш
вятърът
със твоите ласки
си играе
а аз стоя
стоя и чакам
да дойдеш
и да ме погалиш.

***

Ако не спиш
ми позвъни.
След миг…
събудил в мене
ураган от чувства
гласът ти нежно ме докосва
сърцето ми
от теб пленено
на колене
присъдата очаква.
Единствено
мечтите ми
препускат
на воля.
Ако не спиш
ми позвъни…

***

Кого ли не попитах аз за тебе,
да питам сетих се и вятъра дори,
дълбоко в себе си аз знам, че те обичам…
от опит зная, че сърцето не греши.

Живот живеем нервен, неспокоен,
живот, изпълнен с хиляди сълзи,
да те обичам само аз те моля,
една молба сред толкова лъжи.

И бродя аз, надеждата понесъл.
Самотник странен с хиляди мечти
и търся теб - момичето което
сам бог за мене отреди.

***

Сърцето ми
те пожела
очите
устните
тялото твое
сънувах
с надеждата
да бъдем двама
в съня си
объркан до полуда
самотата прегърнал
във ада прекрачих
оставил любовта
пред портите
на рая…

***

Защо не могат и мъжете да заплачат,
защо не могат и мъжете да грешат,
защо щом мъж си "те" очакват
да трябва точно "те"
да ти простят,
да трябва да си лед и да си огън,
да бъдеш нежен,
но да бъдеш и суров,
да трябва в океана на живота
жена и майка да намериш във едно
да … нека някой каже ми защо…

***

И нека бог ми е свидетел
че не исках да бъдеш сама
сам нека той да ти каже,
че не исках да стане така.

Как в живота си търсейки тебе,
много пъти фатално сгреших
и в стремежа си теб да открия
колко много жени нараних.

Признавам си пред теб,
че съм виновен…
че търсих правилния начин
да те обичам…

***

тръгна си…
и ми остави…
болката
и мириса на своето тяло…
миг мимолетен
и споменът…
целувка за сбогом
и куп въпроси без отговор…

и нито падащият здрач…
нито малкото паяче в ъгъла
ще разберат…
колко много ми липсваш…

тогава не помислих…
колко ме обичаш…
тогава не съзнавах…
колко те боли…
не знаех колко
кратък е живота…
и колко бързо
младостта ще отлети…

сега съзнах, че има истина една
нещата че зависят от жена
и винаги в живота тя решава
с кого да бъде… повелява.

Живот и здраве ще се видим…
Живот и здраве ще решим…
Очи в очи да се погледнем
И всички грешки да простим.

***

Дъждът ми напомня за теб
Красиво младо момиче
С мокри коси
И тъжен поглед…

Но момичето, което срещнах
Край морето тогава
На морския бряг
Бе съвсем друго момиче…

Недокосвано…
Непринудено…
Със лице от сълзи
Ненамокрено…

Но големият град
Бе отнел самотата ти
И за теб аз бях
Поредното градско момче.

А аз мечтаех за теб…
Заспивах за теб…
И събуждах се само
За теб...

***

Защо чак сега…
Ни среща съдбата…
защо чак сега
се сбъдват мечти…
защо чак сега,
когато в живота
всеки своя път
поел е…
              нали…

***

На всички жени
през живота ми минали
на всички жени
милувка дарили ми
на всички жени, които
късче любов са ми дали
на всички вас
аз искам да кажа:
обичах ви
ала единствено и само една
да… само на една
душата своя мога аз да поднеса
на майката…
на моите деца

Нещата от живота

Някога… и аз бях млад…
Някога… и аз мечтаех…
За нежност, за семейство, кариера
За дом уютен, за приятна атмосфера.
А всъщност… колко сляп съм бил.

…годините научиха ме
как да оцелявам
сълзите си как тихо да стаявам,
и ударите да понасям на съдбата,
приемайки с достойнство самотата.

Нещата от живота натежават,
Годините трийсет наближават
И хиляди въпроси ме вълнуват,
А мислите ми в бъдещето плуват…

Питам се единствено сега:
"предимство ли е любовта?"
а отговорът толкоз прост е:
Да… Ако я имаш…
Да.

***

Ето…
Само минути
Откакто си тръгна…
И вече усещам,
Че ми липсваш…

Затварям очи…
И…
И усмивката ти аз усещам…
И устните ти аз докосвам…
И нежния ти дъх сънувам…
И за тялото ти аз копнея…

Кой каза че очи,
Които не се виждат, се забравят?
Кой казва че времето лекува?
Кой?
За мене…
времето…
е спряло…

***

Седя на брега на морето…
сумракът нежно обвил е
лицето ми…
и сякаш дъхът ти гали
скулите ми…

гледам как вълните
обливат брега…
и си спомних ръцете ти…

Усетих поривите на вятъра…
и си спомних устните ти…
капки дъжд мокрят лицето ми
и си спомних сълзите ти
чувам писък на чайка
и си спомням раздялата ни…

…пада мъгла…
и не мога…
не мога да видя
нашето бъдеще

***

аз всеки ден
те виждах и те чувах
аз всеки ден
мечтаех и боли ме
че всяка вечер насълзен
срещу луната виках
твоето име
в съня си неспокоен
ти ме чу
ръката ми намери
в тъмнината
със нежните си устни
ме дари
и тихо ме поведе…
към луната

***

Дали аз мога тебе да обичам
дали аз мога всичко да ти дам
дали жените аз които съм обичал
със тебе да сравнявам аз не знам

Дали не ми е нужна твойта обич
дали не ми е нужна любовта
дали във тебе не намерих
аз майката на своите деца…

Дали посмях да извикам "Обичам те!"
дали посмях да прошепна дори
дали посмях да открия душата си
дали по мъжки постъпих
              Дали…

***

Със сърцето си
те викам
с душата
те желая
готов съм
и пред Бога
греха си
да призная.
До теб
Че искам вечер
В леглото да се сгуша
Децата ни прегърнал
Приказки
да слушам.

***

Колежката отново няма време
Да ме погледне даже тя не ще
А аз я гледам през очите
На младо влюбено момче.

Дали колежката ме помни?
Дали колежката реши
Че със колега няма смисъл
Любовни пасианси да реди.

Дали какво усещам да й кажа…?
Защото времето лети…
И някой друг колега обожател,
Колежката любима ще свали…

Докато аз се чудех що да сторя,
Пристигна странен мъж с автомобил
И той колега бил, ама имотен,
Във странство поработил бил

И тъй колежката отново
Пропуснах аз да мине покрай мен
Тъй случва се понякога в живота
С колегата от "другия" хотел.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение