Пукнатината

Калина Върбанова

Всичко е плъзгане по ръба на нормалността. Понякога тънката граница между реалността и субреалността се пропуква и тази странна пукнатина става обиталище на демони. Демоните вътре в нас.
Тя се намираше в сумрачната зона на Пукнатината. Тогава го срещна. Седеше блажено отпусната на бара, когато го "видя" с гърба си. Първото усещане за него се състоеше в странна тръпка в тила й, когато го улови с периферното си зрение. Запознаха се. Цяла вечер разговаряха, после той я изпрати до вкъщи.
Тя отчаяно го искаше, но не заради него самия, а заради онова, което измисли за него. Пукнатината понякога е странно място. Тя генерира импулсите на действия и противодействия.
Ежедневието и беше само фон на Пукнатината. Ставаше в 1 часа на обяд. Изпиваше кафето си, изпушваше цигара. После започваше дългия ритуал по тоалета си. Взимаше горещ душ. После излизаше на терасата да направи маникюра си. Избираше нещо от гардероба си - черен панталон и черен топ или черна дълга рокля.
Следваше гримирането. С ужас беше установила, че начина по който се гримира е доста модерен. Като от фешън канала или модните списания.
След като приключеше с обличането излизаше. Виждаше го всяка вечер. Всяка вечер той беше с различно момиче. Той знаеше, че тя го харесва. Знаеше че тя иска да е с него. Държеше се агресивно с нея.
Той започна да излиза с момиче тринайсет години по- малко от него. Това не и причиняваше болка. Изпитваше само съжаление към момичето. Съжаление, че първият и мъж трябва да бъде един мръсник. Мръсник, с когото само тя знаеше как да се оправи. Но той не и позволи да го достигне.
Пластовете бяха разместени. Пукнатината - зейнала до краен предел. Имаше два изхода. Или съдбата да я прати в друга посока, или да се случи нещо страшно. И то се случи. Когато играта на нерви между тях двамата изглеждаше приключила, тя изведнъж изпита силно чувство на тревожност. Сякаш нещо ужасно щеше да се случи.
Една вечер и двамата бяха поканени на парти у техен общ познат. Цяла вечер привидно не си обръщаха внимание , но се поглеждаха крадешком. Тя отиде до банята. Той я последва. Заключи вратата. Притисна я до стената. С едно рязко движение разкъса бельото и. Тя се опитваше да се отскубне, но той я държеше здраво. Опита се да изпищи, но той запуши устата и. С другата ръка държеше ръцете и. Проникна в нея. После всичко свърши. Тя остана в банята. Гримът и се стичаше по бузите в черни реки.
Пукнатината изведнъж се затвори. Тя живееше в отчайващата, отблъскваща реалност.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!