Tango to Evora

Калина Върбанова

- Къде искаш да отидем?
- Някъде на топло, защото имам студова алергия.
- Добре, знам един ресторант с камина.
- Чудесна  идея. Обожавам камините.
- Преди да отидем  обаче ще ти задам един въпрос.
- Кажи. - усмихна се момичето.
- Харесвам ли ти?
- Щом съм решила да изляза с теб, значи ми харесваш.
- Не ме попита дали аз те харесвам.
- Знам, че не. Много съм грозна - ниска съм, дебеличка, имам целулит…
- Това пък откъде ти дойде наум.
- Но това е самата истина.
- Ако това е обективната истина, то има и нещо отвъд нея, нещо, което ме впечатли у теб.
- Това, че съм писателка и продавам щастие на останалите нещастни като мен жени? Всъщност това е лъжа. Ако си чел книгите ми, щеше да знаеш че аз пиша за драматичните и депресивните състояния в душата на жената - самотна, не особено привлекателна. Жена, която е в странни  взаимоотношения с мъжете. Толкова странни, че накрая  се научих да презирам и мразя мъжете от дъното на душата си.
- Мен мразиш ли ме?
- Априорно да.
- Тогава защо си с мен?
- За да потвърдя правилото - че мъжете сте гадняри. До този момент не бях излизала с богат, интелигентен и красив господин.
- Аз пък не бях излизал с писателка - феминистка. Бих искал да попитам младата авторка как вижда взаимоотношенията ни?
- Като пълен провал, поне що се отнася до мен. А ти ще изчезнеш един ден - най- вероятно още преди петата среща и никога повече няма да се обадиш.
- От къде този песимизъм.
- Хайде, не се прави на интересен. Гладна съм. Хайде да вървим към ресторанта.
- Ах малка госпожичке, колко изкусно смени темата. В крайна сметка имаме цяла една вечер да обсъдим философията ти по отношение на мъжете.
- Ако аз пишех този разказ, събитията щяха да се развият шеметно трагично.
Високият мъж и дребното момиче тръгнаха забързано по нощните тъмни улици. Понякога ги осветява фаровете на  кола и в светлините им се виждаха дребните капчици на дъжда.
Той беше добре сложен, слаб, облечен в сиво палто. Косата му беше кафява, а очите - сиви. Тя - облечена с черно палто, черна секси рокля, черни ботуши на висок ток. Спряха пред малък ресторант. Той галантно и отвори вратата. Седнаха на маса за двама пред камината. В единия ъгъл на ресторанта квинтет изпълняваше тангата на Пиацола.
- Обожавам Пиацола! - възкликна тя докато сваляше ръкавиците и палтото си. Когато остана по рокля, мъжът възкликна  възхитен, а тя го репликира:
- Не се прехласвай толкова - роклята е авторски модел от последната ми колекция.
Той дръпна стола, тя се настани на масата.
- Какво ще си поръчаш? - попита я той, след като разгледаха менюто.
- Нещо вегетарианско - вегетарианка съм от десет години. Може би само една салата - в момента съм на диета.
- Добре - нека аз избера вместо теб.
Келнерът донесе бутилка шампанско. После подреди на масата екзотични безмесни ястия.
- Елеинор, не разбрах от кога пишеш? Би ли ми разказала малко повече за себе си?
- Защо ти е да знаеш, Винс. Но добре - ще ти разкрия тайната - пиша от четиринайсетгодишна. Имам пред вид кратки разкази. Поезия пиша от осемгодишна. А есета - от шестнайсетгодишна. Но ти не ме попита от кога рисувам модни скици - от четиринайсетгодишна.
- Премиерата на последната ти книга беше впечатляваща. Бях чувал че на тези събития се събира целият хай лайф.
- А, тъпите сноби. Не ги понасям. Дразнят ме. Нищо не каза за съпъстващия спектакъл. Хареса ли ти как танцувам?
- До този момент не бях виждал някой да страда толкова искрено на сцената. Ти плачеше с истински сълзи.  Докато те гледах нещо вътре в мен се пречупи. Толкова много ли го обичаш. Би ли обикнала и мен така.
- Я не ме поднасяй. Вие мъжете не умеете да обичате. Толкова сте фалшиви. И отвратителни. А на последния въпрос ще отговоря така - защо да те обичам, при положение че съм сто процента убедена , че още след първия месец ще започнеш да излизаш с манекенки. Ти си богат бизнесмен. При вас това е симптоматика. Но проблемът ти е, че си ерген. Изводът - мен е можеш да ме излъжеш, но не лъжи някое добро момиче като мен. Просто си вземи някоя натруфена и коварна фотомоделка и си реши проблема.
- Не говори така, моля те. Бившата ми приятелка е фотомодел.
- А, така ли? И какво правиш с мен тогава? Поредното имиджово завоевание? А не си ли чувал че такива като теб, дето не си знаят парите и жените,  ги псувам от раз.  
- Чувал съм. Ти си доста скандална личност.
В този момент нещо се случи изневиделица. Едно младо момче на видима възраст 24 години я сграбчи за ръката и я дръпна рязко. Под напора на тласъка тя се изправи.
- Кристоф! - извика учудена.
- Казах ли ти да не идваш тук! - прокънтя гневния му глас.
- Аз съм свободен човек, Кристоф.
- А аз не съм ли свободен? Не исках да те виждам повече. А ето - ти сама си дошла на крака в ресторанта на баща ми.
- Кълна се, не знаех.
- Какво не знаеше, какво? Дошла си да ми показваш колко си велика може би? Ама ти си била голяма актриса и интригантка.
- Престани моля те. Ти заби нож в сърцето ми.
- Надявам се да е двуостър. А ти какво мислиш че направи с мен? Ти също заби кама в сърцето ми.
Кристоф зашлеви шамар на Елеинор.
- Защо го направи?
- Защото съм влюбен в теб!
Двамата и сами не усетиха как тангото ги увлече. Танцуваха сякаш се бореха за живота и свободата си. И двамата знаеха, че са в капан. Жестокия капан, който им заложи  съдбата. Бяха обречен един на друг, но не желаеха да си го признаят. След като се разделиха Кристоф тръгна по лош път, а Елеионор започна да работи по книгите си и се наложи като феминистка от новата генерация. И двамата бяха еднакво прокълнати и одумвани от обществото. В един миг Кристоф спря да танцува. Рязко дръпна Елиеонор и я извлече на улицата. Валеше пороен дъжд. Светкавици проблясваха сред тъмните облаци,  а рева на гръмотевиците раздираше нощта. Подивял от страст Кристоф я притисна до една стена. Разкъса бельото и. правиха див и необуздан секс , изпивайки се взаимно , прониквайки един в друг сякаш бяха едно цяло. Телата им трепереха от студ, но те не усещаха нищо. Горяха от някакъв вътрешен огън.
Елеинор се върна в ресторанта. Винс спокойно довършваше вечерята си. Тя се настани на стола си с гордо вдигната глава.
- Та не разбрах - промълви с ироничен тон той - би ли обичала и мен както него?
Тя мълчеше. Винс жлъчно се изсмя.
- Запознах се с теб днес, на премиерата на новата ти книга. А вече знам най- голямата ти тайна. Ти си жена като всички други. Всеки един мъж може да прави с теб каквото си иска. И така - питам - ще се омъжиш ли за мен?
- Не! - изкрещя истерично тя.
Мъжът не обърна голямо внимание на реакцията и. С отработен жест повика келнера за сметката. После каза с властнически тон:
- Тръгваш с мен. С мита Елеинор е свършено. Утре всички таблоиди ще разтръбят мръсната ти историйка.
- Нещастник!Как смееш! Имам уговорено интервю за утре и сама ще разкрия тайната си. И вярвай ми - става въпрос за голяма и трагична любов. Любов, каквато никога през живота си не си имал. Освен  това ще продължа да пиша, но вече няма да бъда феминистка. А плачеща оплаквачка, ридаеща за изгубената си любов.
Тя стана. Възмутена излезе и се прибра с такси. На следваща сутрин откри бележка под вратата си.
"Заминавам за чужбина. Най-вероятно ще постъпя в Чуждестранния легион. Сбогом, любима!
Кристоф"
Елеинор нямаше време дори да заплаче. Нахвърля дрехи в куфара си и тръгна да го търси. От родителите му разбра, че е отпътувал за Танжер. Назначили го в гарнизона.
Тя отпътува за Мароко. Два месеца обикаля из страната в полутранс. Установи се в Казабланка. Една сутрин се събуди с усещането, че е бременна. Лекарят на хотела потвърди опасенията й. Изкара тежка бременност в нечовешката жега. Към средата на осмия месец усети фаталистична прокоба. Събра си багажа и отпътува за Танжер. Не можа да познае Кристоф - беше възмъжал, кожата му бе придобила бронзов тен. Той също остана учуден от промяната и. Бременността и се беше отразила добре. Но го смути изражението на лицето й - то все повече придобиваше тъгата на мъченица.
Роди им се момченце. Кръстиха го на Йоан Кръстител. Венчаха се една майска нощ под звездите. Обрекоха се на вечна вярност. Докато смъртта ги раздели.
Елеинор стана световноизвестна писателка. Кристоф завъртя малък ресторант. Работеха в екип. Той помагаше на нея, тя помагаше на него.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!