Стихотворения

Сашо Чобанов

В очакване

Нагазвам в пътищата бъдни,
но тук е само шум.

И търся като дух неземен,
на заем малко тишина.

Очаквам да се случи
нещо ново,
по-велико от тогава,
когато брояхме камъни,
топори и гърнета.

От времето на Тангра -
оня недорасъл бог ...

По инерция живеем

Завъртаме се веднъж,
втори,
трети път.
Завива ни се свят.
От замайване очите ни блестят.
Шеметно ни се танцува,
но мълниите пречат.
Подскачаме.
Препъваме се.
Не чуваме.
Не виждаме.
По инерция живеем...

Стихваща закана

Защо ли не подпаля вятъра,
а дишам срещу него?
Богат е, а не го ограбвам?
Поне да го разсъблека,
сакото му да взема.
Не! Ще чакам да пропиша
и нещо в рими да му кажа...
Ще го напия! Така ще му отива!
На тъмно вкъщи да се свърне
и каже на жена си:
"Аз не съм пиян.
Един поет завижда ми
на свободата, "
а тя в леглото гръб да му обърне...
Много дивно,
хубаво
и живо!
Да побързам
преди да секнат времената ...

1986

Летателно настроение

Може мястото ми да е
на последния балкон,
но ще бъда романтик
и с хъс ще ръкопляскам
на птиците,
макар и по-високо да са
те от мен.
С цената на своята искреност
ще искам вентилатора
да ме издуха високо над тях!
Не! По-добре ще е да ме
вземат двете колесници
със пегасите крилати!
Те без друго са ненужни
на театъра затихващ!...

Фолк

На Ст. Гагов

Фолк.
Съществува.
От двете му страни - гайдите
Съществува.
Докога?
Преди да свършат цигулките.
След смъртта на рока.
Колкото облаците ...
***
Сто Каба - гайди,
Кошер - пчели.
Слънчева топка
жули не спи.

Изпод юнашки
засукан мустак,
една цигулка
замира в сълзи ...

Сърбеж

Защо чрез мен
листа да узнае
За самата същност
На света?
Кой ще вдигне
Своя глас но
Вятъра?
Сърбежът
На мойта химикалка
Отговаря:
Аз! .......

Ноктюрно

Притаена тревогата не се долавя.
През лунните погледи

Светлината плаче за нощта.
На косъм любовта не ни достига,
ала дъхът ти

с целувки изтъргувам
и пак се завръща от никъде при мен.
Знам аз не съм твоето небе.
Намери си любов иззад хоризонта

с нея безкрая плени
Дарявам ти всички съзвездия мои
и улицата бягаща от мен,
а аз щом имам небе не търся одеало.
Когато слънцето
се разнищи от лудост,
при мене пак се върни
и ми кажи - защо е плакало небето?...

Оскъдна памет

Май, че се е променило нещо.
Маниерите, танците, нравите.
Уморени ветровете смятат вещо
как ги хапали комарите

Позволих си да открия сметка.
В залог - ипотека е душа.
Списъкът е точен със отметка.
Във музея има подпис с моята
ръка.

Май, че се е променило нещо.
Велико е новото време.
Светът зеленее мотивиран вещо.
Дефиниран е, че няма бреме.

Мълчалива дата.
Где съм бил през този ден?
Зъб болял ме е в устата.
Мъртво бил съм уморен ?!

Тревога

От хоризонт към хоризонт. Напуснах родна стряха
с фасадите, с градинките и вертикала.
Огънят и неговата пърхаща осанка, бяха
пример времето душата ми да сгрява

В дън небето чезнеше звезда.
Със живото умираше последно я видях
Дали е само в мен вината
или в монтажа - не разбрах.

Бях твърде разтревожен
от бързата река на Хераклит,
в която давеше се книжен параход
разбит ...

По 33-ти канал

Накрая на света жужи любов.
Тихи сълзи рони Пенелопа.
Изпепели стрелбата кинескопа.
В кадър - две кила и един картоф.

Цветя над гроба. Тежка скръб.
Историята е наистина реална.
Фрагменти сексуални в спалня.
Сътворението на човек по гръб.

Скърцат във мъглата мелодрами.
Облак търси лунен сериал.
Продуцентът снощи не заспал
Дреме пред монитора в дивана.

Поет долавя романа на срички.
В ръцете му кентавърският свят.
Разтревожен. Безкрайно богат.
Откърмен нееднакво за всички ...

Нощ

Тъмни ивици звездите плъзгат.
Пълното доволство се усмихва.
Познатите места обходи
Измамните пътеки лунни
Обещаната нощ - горчива на вкус.

Звучат бръмчащите комари
В измислено небе с блаженство.
Хапят те търпиш.
Кръвта ти е софра.

Дъхът на прежни времена
От приказки благословени
Оставя те да се въртиш
в леглото като насекомо.

Своите надежди храносмилаш
В очакване на сладък сън.
Със детски образ. Спомен.
Да се запиташ сам:
Защо стоиш самотен
на колене?......

Футуристична декламация

Обидено слънце ограби вярата.
    Невидим дух Ух-ух-ух....
Облаци населиха очите
    Призраци бродят Яяяяяя
Трагична плахост - метафорична
    Умиране гласно
По развалините са проснати вещи
    Атомно възкръсване-е-е-е
На паметта си скалите ще разказват
    Нама любопитно
Не искаме да подредим сърцата си
    В редици Ци-ци Ци-ци...
Иззида се укреплението на душата
До година - мрак
    Но не стегна и това
        Липсваха -
Протегнати ръце
    За да е здраво
За да е ляво
    За да е безпогрешно
Грешно Шшшшшшт....
    Нашите уши - хралупи
Имаха главоболие
    С кройката на дрехите
Небръснати бради Диййййй...
    Науките се превъртяха
В обръщение - акуратно
    Записано - дадено
Неплатено - продадено Оооооо...
Дали това бях аз или е моят е компютър?
Тър-тър-търррррррр...Ку-ку...

15.01.2005 г.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

Vanina [ потребител ] 

от дата :  28.03.2008, 18:37

Zdravei,
Ste izdavash li stihosbirka? Пиши ми
orxidei@abv.bg

Това мнение е редактирано от clover, защото не отговаря на изискванията към мненията, посочени във Въпроси и отговори, точка 6!