За хората и избраният от тях живот

Иван Николов

Вглеждам се в хората и в техният тлеещ живот. Къде се изгуби ти вълшебни пламъко? Къде отиде? А може би просто дъжда те е превърнал в мокра, черна пепел...

Безмисленият живот -
Безмислен е този живот в който дори и живеещите го не вярват в него, презират, не го разбират, мразят и все пак живеят, надяват се на нещо по-добро. Но не, те дори не се и надяват, а просто продължават с живота си повече от навик и страх отколкото от нещо друго. Те са се отказали, но продължават да дават своят горчив плод. Плод по-скоро, като упрек към живота. Разпилените им тела се носят по улиците, а душите им са се свили на топло край горящите останки на тяхната същност. Обвивката им е започнала да се пропуква, някои все още почтени безмислени, безмислени в почтеноста си се опитват да прикрият голотата и разкъсаното с кръпки. Кръпки от техните спомени, от техните деца, от бъдещите им надежди. Светът е жесток и несправедлив казват. Някои се опитват да се приспособят към него, други се оставят на болката си и състраданието на другите. Зъбите разядени, очите кървящи и целият живот им е загубен останало е само псувнята на устните им. Псуват всеки и всичко и понякога дори сами си говорят и утешават, когато утехата у другите вече се е превърнала в нескрита отврата.

Измисленият живот -
Той много прилича по тайната си същност на безмисленият, но кажете го това на някой от измислените герои, които го живеят и ще се наложи да бягате от цялата тази побесняла след вас тълпа. Измислените хора, те са хора, които живеят един безмислен живот, но не го забелязват поради това, че толкова много хора го живеят същият този живот. Техните тела са изрядни, а очите стъклени. Погледът е отправен към целите, а те са общите цели. Далечните не са рядкост, но те ги правят слепи за живота около тях. Техният живот е живота - цел. Лесно се откриват те са тълпи от крещящи търсещи вниманието ви, а ако случайно са сами вие просто няма да ги усетите ще се обърнете и ще ги съзрете до самите вас. Изгубило се е излъчването, просто натруфеноста пречи на слънчевите лъчи да стигнат и огреят дълбоко вътре в тях и събудят живота там вътре. Приличат си с безмислието по това, че душите им спят своят зимен сън в пещерата на тяхното Аз, а навън властва едно друго Аз. Едно непознато дори на тях Аз, което губи смисъла си вън от групата. Вън то отново е обградено от един мразещ и зъл свят. Тези герои няма да ви се оплачат никога от живота, който водят. Те таят дълбоко в себе си своята болка и своята самота, крият я толкова навътре, че дори и самите те рядко изпитват крещящото неудовлетворение. То им се явява в самотата, в деня след опита за забрава, забава. Забавата е забрава на този живот и самоизмама, че този миг-живот той е истинският и той ще бъде вечен. Измисленият живот е живота на групите. Живота на пронизващият вик от отчаяние в самотата. Измислените говорят вежливо, те са почтени но само пред вас, а зад гърба ви винаги проблясва тънкото кинжално острие. Техният живот се мени, но го прави на повърхноста. Това е по скоро заплануванато напредване. Тук повърхноста е всичко, светът е двуизмерен. Целите им са многобройни, което пречи да се открие илюзията, но на малцината отдало им се да стигнат до края на своите цели, този живот лесно омръзва. Този живот не омръзва само на стремящите се към него. Дълбочината е в собсвените страсти, кроежи и хитрини. Това е господстващият вид живот.

Неудовлетвореният живот -
Неудовлетворените често произлизат от измислените. Те са тези, които в крайна сметка разбират своята заблуда. Те са от малкото, които признават своята незначителност и илюзорност на живота си. Те печелят оваций с това, че плюят по другите, но ги печелят дотогава, докогато не започнат да плюят по вас. Те са пробвали доста от животите, но никъде не са намерили утеха, никъде не са открили себе си. Те са във вечна вражда с измислените. Техният външен вид е рожба на емоциите им. Или се затварят в малки враждуващи общества или по-рядко остават враждуващи с целият свят единици. Те могат да ви кажат истини, но техните истини са частични понеже вечната тема в тях е частичноста. Не се вижда цялото, прозира неудовлетворението, индивидуалноста, Аз-а, но до тук. Тяхното мислене е мислене на парче. Печелят с обърканоста си, защото всеки в тази обърканост и многообразие на идеите вижда частичка от собственото си търсене и ненамерило средата си Аз. Те могат да бъдат почти гениални, но почти, при тях не е срината бариерата изцяло, те все още искат да се опиват от омразата си и своята злоба.

Неразбраният живот -
Има известна връзка между неразбраните и неудовлетворените. Неразбраните са преминали бариерата на наложените правила, но не само моралните, изразните и другите, които са били прегазени донякъде и от неудовлетворените, а другите. Правилата на мисълта, личноста, собственият Аз. Накратко казано от тук излизат, като от някави пещери най-често два вида хора - лудите и гениите. Разликата е минимална, всичко зависи от вида на лудост. Гениалноста е разбрана лудост. Това е живота на единиците, живота на неустрашимите, на тези скочили в бездната. Те имат всеусещащо се присъствие, те знаят силата на своят поглед и не гледат хората в очите, страх ги е да не погледне и някой в техните. Индивидуалноста е правило в този живот и не поради причината, че някой я е наложил, като такава, а просто защото тук Аз-а е всичко и всъщност нищо. Виждат всички и виждат, че там няма нищо, поглеждат в себе си и преоткриват цяла една вселена. Облеклото е различно, но винаги не на място. Екстравагантноста не е търсена, тя е просто следствие. В този живот нищо не е същото, не можем да ги съдим, защото нашият съд няма правомощия там в този отделен живот. Презираме ги или обожаваме заради гениалноста им. Може да останат и някъде в периферията, да станат саможиви, да се захванат с несъщественото, което със своята тиха лудост ще ги остави в техният свят без знанието на множеството. Външните следи са незначителни макар и те да ни се набиват в очите. Не ги познаваме.

Търсещият живот -
Търсещите са подобни на неудовлетворените с тяхното непрекъснато прескачане от живот на живот, разликата е че търсещите не се потапят истински в нито един от тези видове живот. Често и тях не ги приемат в различните среди, но се случава да бъдат приети и въперки това да не поискат да останат там. Те просто минават, взимат, гледат, наслаждават се и продължават нататък. Тук има разбиране, липсва до голяма степен самоопределянето. Търсещите не могат да бъдат неразбрани, те прекалено много говорят за неразбирането. Не се привързват към нищо дълго и желаят всичко да остане там където могат да го грабнат в даден нужен им момент. Обикалят, зависимоста им е малка. Мисленето спорно, погледите изучаващи, не преминават изцяло бариерите, позволяват си временност. Непостоянство. Няма водещ стил, живот, начин по който да вървят в търсенето си. То е просто потребност, не търсят целта, пътят им е достатъчен.

Добродетелният живот-
Един от малцинствените животи. Минимален брой хора. Често някои се опитват да залъгват останалите, че водят такъв живот, но въпреки това наистина същестуват така наречените добродетелни. Те се подвеждат от модата, приличат донякъде на измислените, но не стискат в ръцете си кинжала и злобата. Често страхът е този който ги прави добри. Той е страх прикрит, страх, който угажда. Не се забелязват от пръв поглед, изпъкват във времето със своите търсени качества. Праволинейни в морала си, от което доста често проливат излишни сълзи. Търпеливи, изслушващи. Търсят контакт, събират болката вътре в себе си. Нормалност, възможна прекалена набожност.

Няма добър живот, има твой живот. Не слушайте чуждите истини, вие носите истината в себе си, вслушайте се в нея.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!