Забравете всичко, което знаете

Иван Николов

Първо трябва да откриете истинската си същност. Вие не сте предметите които купувате, вие не сте дрехите които обличате, вие не сте вашето семейство, нито своята болка, нещастие...

Нека да потърсим онова отдавна загубило се малко човече в дебрите на вашите предразсъдъци. Затрупано под хилядите ви същностни черупки. Да ето аз го виждам и странно, облеченно е официално и мъкне куфарче със себе си. Разбира се това е моя личностна представа, виждане за него, за вас то може би изглежда съвсем различно.
- Здравей. Ще ми кажеш ли кой съм аз?
То ме поглежда без укор в очите си, а би трябвало мисля си. Не, то е знаело, че рано или късно ще го намеря, защото този огромен сапунен мехур трае в най лошият случай един миг - един човешки живот.
То отваря куфарчето си и оттам изважда лист. Подава ми го. Лист с напечатани на него думи.
Аз... обещавам...
Обещавам ли?
... обещавам никога да не забравям теб...
Ние сме обещанието дали си на самите себе си. Обещание да не забравяме и изоставяме мечтите си.
Малкото човече - това е детето, това е мечтата, това е живота и светът който желаем, но ни е страх да повярваме в неговото съществувание. Ние сме своите мечти. Мечтата това е реалноста на висшият ни аз. Мечтите са нашето бъдеще.

Забравете всичко което знаете.
Забравете това което са ви казвали : че мечтите това е временен блян, невъзможна фантазия, детски желания.
Забравете, защото тези хора са загубили мечтите си, изгубили себе си и сляли се, превърнали в безформена маса от прах, застой и скимтящи желания.
Търсейки вие не се спирате пред изгубилите се и отказалите се по пътя, за да слушате техните бъртвежи, а продължавате напред и не забравяте.
Не забравяте едно обещание, което сте дали много отдавна.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение