Демонът зад решетката

Ивайло Даскалов

Той бе сам в тъмнината. Злото го заобикаляше от всички страни. Малки, грозни и заплашителни очи го наблюдаваха от всякъде. Къде останаха приятелите му? Момчето не знаеше.Всичко започна преди около година. Тогава той все
още се движеше в светлата страна. Имаше всичко, което един тийнейджър можеше да пожелае - престижно училище, приятели, прекрасни родители. Само от отделни книги и филми научаваше за земите на тъмнината, намиращи се от другата страна на решетката. Никой не се бе върнал същия оттам, а много въобще не го правеха. Родителите му често го предупреждаваха да не преминава отвъд оградата.
- Няма - успокояваше ги той.- Не съм такъв глупак. Никога няма да отида там. За какво ще ми е да го правя?
Но нещата бавно, но сигурно, се променяха. Някои от познатите му преминаха през решетката. Любопитството му се изостряше с всеки изминат ден. Какво ли имаше там? Дали от другата страна не се криеше нещо интересно?
Момчето се приближи до оградата. Погледна през нея. Стори му се ужасно съблазнително да провери какво се крие в тъмнината.
"Ще отида там само за малко. Веднага ще се върна", каза си той.
Прескачането му се стори детински лесно,дори забавно - сега бе нарушител. Беше пратил правилата на възрастните по дяволите.
Закрачи напред в тъмното. Страхуваше се малко, но въпреки това продължаваше. Видя едно малко същество. Беше бяло, а кожата му бе покрита с прах в същия цвят. На момчето му се прииска да го вземе в ръце и да го прегърне. Знаеше, че не бива да докосва нищо тук, но вече нямаше какво да го спре.
Прегръдката на създанието бе топла и приятна. Накара го да забрави за всичките му тревоги. Накара го да се чувства толкова добре ,че той изпадна в транс.
Събуди се лежащ на земята, треперещ от студ и напълно изтощен. До него бе седнала ужасна твар. Беше огромен демон с няколко крайника и безброй пипала, завършващи с огромни остри и закривени нокти. От устата му се подаваха не по-малко страховити зъби. Четири ужасяващи рога оформяха зловеща корона на главата му. Само белия цвят на кожата на чудовището напомняше на малкото, на пръв поглед невинно създание, което момчето бе прегърнало.
***************************
Юношата се затича към решетката. Доближи я и се спря ужасен пред нея. Тя бе много по-висока от когато я бе прескочил за първи път. Демонът бе наблизо. Приближаваше се с всеки изминат миг. Момчето се хвърли отчаяно към решетката, използвайки цялата си сила, за да се изкатери. Вече усещаше ледения дъх на звяра. Няколко чифта нокти го издърпаха надолу. Не издържа. Падна на земята. Чудовището го прегърна. Младежът почувства, че се прехвърля в един свят без проблеми, където щастието царува. Защо тогава трябваше да бяга от съществото, което можеше да му осигури всичко това? Той се чувстваше добре, макар да знаеше, че ноктите на чудовището се забиваха по цялото му тяло.
Юношата бе прекарал много време в забранената зона. Сега решетката бе много висока. Върхът й бе някъде високо в небесата. Спасение? Всичко бе загубено. Краят щеше да дойде скоро. Целия бе раздробен от ноктите на звяра. Сатанински рев му подсказа, че демонът на белия прах идва за него. За момчето не оставаше нищо друго освен да затвори очи за последен път ...

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!