уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Ти си моят свят

Ангел Цанков

Публикувана на сайта 20.08.2010, 08:45

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Още първия път когато те зърнах, сякаш oнемях, останах без дъх и думи, горещ порив от вълни ме обля и в този миг за мен светът се промени, зърнах не просто една красива жена, а зърнах любовта. Любов сладка като мед, любов чиста като утринна слана и любов невинна като детската сълза. От този миг насетне моят мироглед се промени. Вече не съм онова изстрадало момче, вече любовта не е мираж. Вече няма и спомен за безспирните мечти и копнежът за любовта. Любов от пръв поглед ли? Незнам. Може би съдба, може би тя бе така благосклонна към две изстрадали души и ни събра. Може би тя има вина за това. Аз искрено и благодаря затова, че ме срещна с най-страхотната жена... Аз наистина те обичам с цялата си същност и душа, за да го видиш погледни в очите ми, те никога не лъжат. За да го видиш погледни в душата ми, тя никога не би те подвела. За да го видиш погледни в сърцето ми, то никога не би те измамило. Ти си там нали? Ти си в моето сърце, ти го разтреперваш и караш да тупти, ти си причината за да обича и ти би била причината за да спре да съществува. Само не ми казвай, че това нищо не значи за теб, само не ми казвай, че не вярваш, че то би умряло за теб. Знаеш, че не е истина, и двамата го знаем. Ти си всичко за мен. Ти си въздухът в дробовете ми, ти си светлината в очите ми, ти си кръвта във вените ми. Ти си всичко което имам. Ти ме караш да се чувствам жив. Ти си моят свят и моята същност. Без теб не бих могъл да съществувам, без теб живота губи своя смисъл. Живота ми без теб би бил така объркан, животат ми без теб би бил така несигурен, безмислен. Що за живот би било това?... Празнината която ти ще оставиш в моето сърце, е празнина която не бих могъл със нищо да запълня. Болката която ти ще причиниш на моето сърце, е болка която със нищо не бих могъл да притъпя. Раната която ще отвориш в моето сърце, е рана която с нищо не бих могъл да заздравя. Но най-плашеща и страховита, на фона на безспирната любов е мъката, този последен стадии на "болестта", а нея с какво ще утеша?... Не искам и да си представям какво би било в живота ми без теб. Не искам и да си помислям как бих могъл да загубя любовта.
Не искам, но и не мога, защото ти си част от мен. Ти си искрицата живот във мен. Няма ли те теб, тя ще изгасне, и аз ще падна, както падаща звезда, а само споменът, само той ще остане да напомня за нашата изпепеляваща любов. Но споменът, както всичко друго си отива. Само тази мисъл ме убива, тя ме съкрушава и не ми дава мира. Моля те не го допускай, не допускай тя да си замине, любовта да отлети. Любовта ме топли в студените и трудни дни, тя ми дава сили, сили за да продължа да те обичам, дори и в тежките моменти на нашия живот... Едва ли бих могъл да те забравя, едва ли някога бих могъл да престана да те обичам. Ти винаги ще си част от мен, част от съня и мислите ми, част от моето минало и настояще, и с цялото си сърце се моля и надявам да си част и от моето бъдеще, бъдеще изпълнено с любов и радост, бъдеще изпълнено със страст и положителни емоции, емоциите отразяващи нашата безспирна и опияняваща любов. Тези емоции подклаждат огъня на нашата любов. Те са символ на съюзът сключен между нашите сърца. Прости ми ако съм грешил, прости ми ако някога не съм постъпвал правилно, прости ми ако в някой миг не съм бил до теб, прости ми, защото не мога да спра да те обичам, прости ми... Още си спомням първия път когато се видяхме, още си спомням първото докосване, първата целувка, още помня аромата на парфюма по кожата ти и приятното ухание излъчващо косата ти, още си спомням всичко, всяко движение, всяка усмивка, всеки допир, още си спомням всеки един миг прекаран заедно с теб, заедно с любовта... искрено пожелавам на всички да обичат така както аз обичам, защото "Който не е обичал никога, все едно не е живял".

Посветено на Теодора Богданова

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

Tedinceto [ потребител ] 
от дата :  09.10.2010, 05:06
Това е най - хубавата импресия, която някога съм чела , още повече заради факта , че е посветена на мен [5up]. Това , което е написал автора е нещо истинско и идващо от душата му. Когато го чета [B-|] имам чувството , че се намирам на друго място, на някое красиво и магическо - някъде където времето е спряло!!! Обичам те!