Размисли

Галина Иванова

Публикувана на сайта 30.06.2010, 17:14

Един ден... при поредната си разходка в интернет и по-точно в един доста известен сайт за запознанства... ровейки се в профилите на регистрираните там хора, попаднах на това...

"Просто Човек, който поради неизвестни причини вярва в истинската любов. !? Много пъти съм се заблуждавал. До гуша ми дойде да тъпчат с кални крака в моята душа. Но все пак се надявям да я намеря, обаятелна, магнетична, неустоима, луда дори, КЪДЕ Е Тя?, има ли Я, или пък е Химера?!!"

Прочетох тези думи... и се замислих... колко много хора има в този свят, които живеят в капана на собствените си илюзии. Вкопчват се неистово в желанията си, в един измислен от самите тях образ, поведение... в очакванията си, които проектират във всеки следващ човек, с който се срещнат и който им се струва поредната спасителна лодка за собствената им душа. И когато се окаже, че този отсреща не оправдае тези очаквания, страдат... Не можем да допуснем никого в душата си, ако не пожелаем... ако той е бил с кални крака, е трябвало да го забележим в началото - но колко могат да застанат като наблюдатели в собственият си живот ? И колко могат да се погледнат отстрани в една връзка, контакт... дори общуване ? Безусловното приемане на хората е в основата на това, да живеем в хармония - има ли я в нас, то неминуемо ще я има и около нас. Едно объркано и обезверено сърца ще срещне именно такова на пътя си, защото законите по които се движим и ние и Вселената са еднакви . Страхуваме ли се... ще срещнем най-големите си страхове по пътя... да искаме и да вярваме само по себе си не е достатъчно условие. Трябва и да полагаме усилия това да се случи, започвайки да променяме първо себе си, формирайки си правилен светоглед и след това да вложим известна доза намерение и действие за постигане на желанията си. Харесваме този, който прилича на нас... аз те обичам, защото обичам себе си - а ти се вместваш идеално в представите ми...засега. Казвам засега, защото човек е променлива величина. Сам не осъзнава понякога как се променя вследствие на хора, събития, начин на мислене - отношение към заобикалящият го свят, а по този начин променя и критериите с които го оценява... И така, вървейки по Пътя си или достигаме високите върхове на планината, наречени наши мечти и желания, или преставаме да се борим, обвинявайки за това всичко и всички... но не и самите себе си.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

milenag84 [ потребител ] 

от дата :  04.11.2010, 14:48

По мое мнение именно грашките правят човека жив. А осъзнатите грешки го правят щастлив. Концентрирайки се върху себе си, човек си дава шанс за промяна, за развитие и за истинско щастие. Само така е способен да разбере нещата и да влияе съзнателно върху тях. Поздрави
Интерес представлява книгата на Хорхе Букай - "Да се обичаме с отворени очи", която казва доста по темата за мен и другия до мен, грешките и виновните за тези грешки.

maneto_49 [ потребител ] 

от дата :  30.06.2010, 17:43

Много обичам хора, които мислят! Поздрави! Не са ли по-щастливи тези хора зад чийто неудачи винаги са виновни само другите? Това, че човек вини себе си и търси
грешките само в себе си , не го ли прави по-нещастен?