уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Докосване

Галина Иванова

Публикувана на сайта 30.06.2010, 17:10

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Оставих

Оставих се на две ръце
в мрака пак да ме прегърнат.
Оставих се - едно сърце,
да затупти от поглед зърнат.

Оставих се - от дива, буйна страст
отново тялото ми да прелива.
Оставих се - на устните в захлас
и пламенна целувка да се сливат.

Оставих се искра любов да заблести
и вместо нас в мрака да говори.
Оставих се - до мен сега си ти,
вратите към душата ми отворил.

Оставям се на своята съдба!
Съдбата наша май е отредена...
Оставям се на чувствата си във властта...
Оставям се...от мъжката ти нежност покорена...

Докосване

Докоснеш ли душата ми, то в нея
Божественото пак ще проговори.
И ще разтвори лотос своите листенца
с поглед впит в небесните простори.

Докоснеш ли сърцето ми, което
на слънцето събрало е лъчите.
Ще стопли то студените ти длани
и ще ти върне пак мечтите.

Умът докоснеш ли накрая
оставиш ли го с твоя да се слее
ти ще усетиш вече зная
как нещо в теб за мен копнее...

И светлина в мрака ще проблесне!
А ангел може би ще ни покаже Рая
Една звезда навярно ще угасне.
Изпълнила задачата си своя...

Очи

Очи притворил в скута ми лежиш
и пръстите ми нежно твойто чело галят.
Дъхът ми спира, тялото гори
от страст безумна устните изгарят.

Сърцето ми от нежност пак прелива
и виното тъй вече не горчи.
Душата ми с твоята се слива,
а някъде камбанен звън ечи...

Минутите текат, нощта преваля
една безкрайно малка част от Вечността.
А гордостта ми свойта дреха сваля,
на твоето сърце попаднала в властта.

Душа

Душата ми те търси в безкрая...
Безумно дири твоите следи.
И трудничко ще те открие, зная...
В гората гъста от съдби.

Тя помни миналото, грешките и дните
В които двама някога с тебе сме били
Усеща истините, вижда и лъжите
В жаждата си цялостта и да се прояви.

Пътува вечер замечтана към звездите
Но търси само своята една
Щом две души поискат да се слеят
Звезда изгрява.. сбъдва се мечта.

И Господ пътя техен озарява
А ада мигом се превръща в Рай
Телата... те си остаряват
Ала душите ни обичат се докрай!

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!