Като навсякъде

Аспарух Кръстев

Публикувана на сайта 30.06.2010, 15:15

Слънцето изгря и освети за пореден път свинефермата. Прасетата се разбуждаха и силно грухтене изпълваше въздуха. Старата свиня Белка показа зурлата си замалко навънка и се намръщи. Омръзнало й бе това монотонно съществуване. Омръзнало й бе да вижда все едни и същи, познати неща. Нещо отвътре й подсказваше, че има и по-добър живот, някъде там в горите, които можеха да се видят от свинефермата. Тази мисъл я накара да се почувства зле. Но след това тя се огледа и видя неизброимото множество от прасета, които обитаваха съседните кочини. Те изглежда не бяха измъчвани от подобни мисли и доволно мляскаха, наведени над копанката. Белка ги наблюдава известно време и след това спря да си мисли за лоши неща и също наведе глава над копанката. Звучното мляскане се чуваше нашир и надлъж.
Денят щеше да мине като всеки друг ден - тоест той бавно и лениво щеше да се ниже, а свинете щяха да си мислят за следващото ядене. Но се случи нещо необичайно. Сред свинефермата изведнъж се появи диво прасе. То малко си приличаше с тези цивилизовани прасета, които изглеждаха еднакви. Беше много по-едро и имаше големи и остри бивни. То изглежда бе объркано, защото май никога не бе виждало подобно нещо като свинеферма. Обитателите на тази общност също бяха много объркани, защото и те не бяха виждали подобно нещо. Дивото прасе се приближи до кочината на Белка и започна втренчено да я гледа. Белка отстъпи назад и се сви. Непознатият погледа още малко,  а след това бързо се затича към гората. Белка бе много учудена. Тя се приближи до съседната кочинка и попита прасето в него:
- Хей... Беше ли виждал такова нещо?
- Не - изгрухтя съседът й, който в този момент се беше навел над копанката си.
- Нямаш ли поне някаква представа какво е? - чудеше се Белка
- Хмм... Не знам, но във всеки случай не е прасе - отвърна прасето и пак се наведе над копанката си, където го очакваше вкусна помийка.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение