В кафето седяха Добромир и Елиза

Аспарух Кръстев

Публикувана на сайта 30.06.2010, 15:14

В кафето седяха Добромир и Елиза. Той я бе поканил на кафе, а тя бе приела. Добромир от дълго време се канеше да я покани, но все не му достигаше смелост. Сега беше изпил 2 ракии у дома си, заедно с приятелят си Страхил, който всъщност беше го посъветвал да покани Елиза на кафе. Разговорът им беше протекъл горе - долу по този начин.
- Добри, Добриии, Добри, днес видях Елиза. Аууу! Много е хубава. Щях непременно да се пробвам с нея, но си имам вече 3 гаджета и не мога да се занимавам. Няма да ми остане време за мене самият - говореше Страхил надменно и многозначително. Той знаеше, че Добромир си няма приятелка и нарочно си гъделичкаше честолюбието за сметка на приятеля си.
Последният от своя страна се бе навъсил и се правеше, че много не се интересува от думите на Страхил, но всъщност бе уязвен от отровната стрела на приятеля си. Мислеше си:"Какво пък ми се хвали този. Ами то всеки може- дори и аз"
А Страхил продължаваше да налива масло в огъня:
- Сипи малко ракия и аз имам план. Ще се обадиш на Елиза и ще я поканиш на кафе.
Добромир отначало не се съгласяваше, излагайки несъществени или между нас казано глупави доводи. Но постепенно ракията и жарките речи на Страхил го убедиха.
- Хайде, дай телефона. Ще й звънна! - престраши се Добромир.
Той се съмняваше, че тя ще приеме, но Елиза най- неочаквано се съгласи.
Добромир се зарадва. "Брей какви неща ставали"След малко той се раздели със Страхил и се запъти за срещата като си мислеше "Трябва да я хвана на всяка цена". Страхил пък вътрешно му се смееше. "Съмнявам, се че ще точно този дървар ще я хване"
И ето ни в кафето. Сервитьорката иде. Добри се замисля за миг и казва надуто:
- Един ром и една кола с лед, лимон и сламка. (Трябва да изглеждам по-надут. Хмм... Дали да си покажа гривната?)
И Добри си запретна ръкавите. Сребърната гривна излъщя и привлече погледа на Елиза като магнит. Тя си помисли: "Хмм... същата е... не я сменял."
Но нека кажем и няколко думи за Елиза. Тя бе хубаво момиче. Бе изискана. Къпеше се. Не пропускаше аржентинския сериал "Любовта е любов". Като всяко нормално момиче, тя гледаше дълги часове модни предавания, разглеждаше дълги часове модни списания и се разхождаше дълги часове по модни магазини. Тя бе модна и гледаше с ужас и отвращение всичко "немодно". Нормално бе да харесва модни момчета. Родителите на Добри бяха заможни и той имаше хубави дрехи. Така той попадна в полезрението й, но тъй като бе много срамежлив все й бягаше. И ето сега - те бяха на кафе.
Елиза бе радостна и размишляваше какви аксесоари ще си купи утре, а от време на време поглеждаше нетърпеливо към Добри и даваше знаци, че е готова да бъде превзета. А Добри пиеше ром и събираше смелост. Той разсъждаваше: Ето, сега трябва да я целуна. Но как ще бъде най-добре. Май трябва да е обърната към мене. А хората дали ще видят." И така времето течеше, а Добри обмисляше план за действие и нерешителността го завладяваше все повече и повече. Ромовете се увеличаваха, но смелост така и така не му идваше. Добромир отлагаше решителното действие и вярваше искрено на мислите си "Като е излязла на кафе с мен... значи ще стане работата... ще изчакам да останем насаме, а може и на изпращане да я целуна. Сервитьорката дойде и поиска сметката. Елиза бе много разочарована. Тя си бе направила вече плановете как щяха да излязат заедно по магазините, а ето че той не я целуна" Еми нищо пък. Браво, че не напуснах преждевременно Гошо. А тоя като не иска - да е жив и здрав"
- Добре, Добри, аз съм насам! Чао засега.
А той тамън се беше наканил да атакува и даже почти се бе наклонил към нея. Думите и го сконфузиха и той се засуети. Борбата в него продължаваше. Измънка плахо:
- Довиждане, всичко хубаво.
Тръгна към вкъщи несмело и залитайки. Мислеше си: "Другият път ще я хвана".

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!