уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Внимавай какво си пожелаваш

Яна Милева

Публикувана на сайта 18.05.2010, 06:23

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

или
Когато мечтите се сбъдват

Жени се прибира в къщи много разстроена. По целият коридор са нахвърляни кални обувки и играчки. Тя въздъхва тежко.
- Ехо, прибрах се... - провиква се, докато си сваля жилетката.
- Мама си дойде... - чува се детски глас от детската стая - сега ще ви обадя! Мамо, пък Иван и Петър ми взеха фуумастерите и се изнамазаха целите - през сълзи и се оплаква Йоана-седем годишната и дъщеря.
Жени прикляква и я прегръща.
- Казва се или измазаха, или намазаха, не и двете заедно - поправя я тя и я целува по рошавата главичка.
В края на коридора се подават четири годишните близнаци Иван и Петър. Лицата и ръцете им са нашарени с най-различни цветове. И двамата пристъпват бавно с гузни физиономии.
- Олеле! - извиква Жени и сяда върху шкафа за обувки - Добре сте се нагласили... с всички цветове на дъгата. Да не сте индианци във война ? - усмихва се тя. Петър веднага отговаря на закачката й - хуква към нея и надава индиански боен вик с ръка на уста:
- Уо-уо-уо-уо-уо-уо.
Иван го следва с несигурни стъпки.
- Къде е баща ви? - пита младата жена, докато се опитва да им изчисти лицата.
- Тати аботи на купутъа - казва кисело Иван.
- Я да го видим тоя тати - казва Жени и влиза в спалнята. Там пред компютъра е седнал мъжът й.
- Симо, тук е пълна лудница...Защо не си ги погледнал? Те са щели да се избият...- сгълчава го тя.
- Нали се разбрахме - ядосано и отговаря той - ако утре не предам проекта няма да ми платят... А уж щеше да си дойдеш навреме...
- Да, ама не... - после ще ти обясня... Поне нахранил ли си ги?
- Даааа - обажда се отзад доволно Йоана - тати ни поръча пица и един батко ни я донесе.
Жени поглежда мъжа си ядосано:
- Не можа да им стоплиш супата... - врътва се и излиза от стаята - Хайде всички в банята!
След като изкъпва децата и ги слага да спят тя отива в кухнята, пали си цигара и сяда на стола уморена.
След малко в кухнята влиза и Симо.
- Какво ти става? - минава зад нея и я целува по врата - Много си напрегната... - почва да и прави масаж - Сега ще те поотпусне!
- Тоя тъпак... - изплюва камъчето Жени - днес уволни Верчето, сещаш ли се? Бях ти говорила за нея... дето си гледа самичка детето. Не стига, че три години я държа с най-ниската заплата, ми така я използваше..."Верче, това искам! Верче онова..." - имитира го като си променя гласа и прави крива физиономия - Жената само тичаше с неговите капризи да се занимава. А след работа, за да свърже двата края, горката, ходи да чисти в една къща... Та решава днес той, да свика извънредно събрание (аз, затова се забавих)... Верчето, приключила по-рано и направо в заседателната зала - както седнала, така и заспала от преумора , милата...Ама и ония от нейният отдел - големи са кокошки - дошли, видели я, че спи - никой не се сеща да я събуди...Та влиза "великият началник" и като взе думата... Той, това бил направил за нас...Той, онова бил направил... и точно като се превъзнасяше, как е минала срещата му със собственика и колко много го бил хвалил той (видиш ли!) и се чу хъркане - Верка... Като скочи ония, направо щеше да пробие дупка в тавана - Мъжа й се усмихва и сяда на стола до нея. Жени продължава. - "Безобразие","Пълна липса на интерес" и т.н. ...толкова простотии - да не ти разправям... А как я обиждаше... Мързелана била, неграмотна (Представяш ли си ? Верчето - неграмотна...) Той толкова време я бил търпял и т.н. и т.н. Бълва "змии и гущери" по нея. А сега, няма да й плати дори! А всичките доклади до собствениците, кой мислиш му ги правеше?! А всички поръчки, кой му ги движеше ?!
... А аз, нали знаеш...и аз похърквам, като спя... Аз ще съм следващата! Сигурна съм! Напоследък само ме дебне - камера щял да ми сложи в стаята...
Мъжа й прави учудена физиономия.
- Да бе, ония ден ме викна и ми го каза.
- Ела тук - казва и Симо и я придърпва към себе си. Жени сяда в него и се сгушва като малко дете.
- Слушай, искаш ли, утре да се направиш на болна. Ще ти вземем болнични от Минка и ще отидем на разходка с мотора.
- А децата? Кой ще ги вземе? - промрънква Жени.
- Ще се обадя на нашите... Ти ще си поспиш, през това време аз ще предам проекта, ще те събудя със закуска в леглото - намига й - и... на мотора. Как ти се струва?
- Ох, би било супер, но няма да може. Сега без Верка, ще имаме два - пъти повече работа. Как ми се иска да съм приключила... да съм пенсионерка и хич да не се занимавам с такива тъпанари... Взимам си пенсийката...
- Ей, внимавай какво си пожелаваш, че може и да се сбъдне! Пък и какво - само трябва да почакаш няколко годинки...
...
Баба Кичка седи на дивана, а до нея е дядо Недялко. Бабата плете и гледа телевизия, а дядото чете вестник.
Еййй, чини ми се верна ще излезе приказката, за туй дето - да внимаваме, к'во си пожелаваме, че току взело се сбъднало... Ей го туй момче, кой го знай от колко време е искало да има такъв голям автомобил, а то... да вземе да се пребие с него... Бог да го прости! - казва дядото четейки.
По телевизията дават реклама - момче и момиче са яхнали мотор и карат с бясна скорост.
- Вече няколко дни поред, кат' отивам до хлебарницата и все се разминавам с един от тия - рапери ли им викаха... дето на моторите се возят... - баба Кичка сочи телевизора - сещаш ли се бе?
- Рокери... - отговаря и дядото разсеяно.
- А, да рокери... - усмихва се тя.
- Е, и кво? - пита дядо Недялко.
- Мииии, такова... сещаш ли се като бяхме млади, как и ний яздехме Белчо, а ? Най-хубавият кон в селото беше, ама и ний не бяхме за изхвърляне... - поглежда го дяволито.
- Ееее, не бяхме... - усмихва и се той и я прегръща.
Набрала смелост, баба Кичка изплюва камъчето:
- А на теб не ти ли се иска и сега ?
- Какво ? - Поглежда я учудено.
- Ми такова... абе, да се качиш на някоя от тия щуротии и хеййййй - прави жест с ръка - на където ти видят очите ? - отговаря му вече много възбудена, а очите й светят.
- Ма ти кво, полудя ли ма ? Оооо, край спирам ти телевизията ! Тя таз телевизия съвсем те пощурила. - казва дядо Недялко и гаси телевизора - Луда жена! На стари години рокерка ще ми става. Айде да си лягаме, че късно стана... Що не звъннеш на Мимето, да ни доведе внуците - малко да ни поразсеят ? Ма, айде, утре ще видим...
...
Жени се събужда и докато си пие кафето приготвя набързо закуска на децата. След това ги буди и ги изпраща да се измият.
...
Баба Кичка се събужда. Слага си вода за чай и отива да се измие. После сяда и си изпива чая.
...
Жени оправя леглата и отива в банята. Измива лицата и зъбките на близнаците и ги води да ги облече.
Вече облечени, трите деца са в кухнята и закусват. Симо сяда при тях. Жени му сипва кафе. Целува близнаците по главичките.
- И да слушате татко, ей ! Йоана, ти си отговорник, нали?
- Даааа - гордо отговаря Йоана.
Жени й разрошва нежно косата и излиза за работа.
...
Вече изпила чая си баба Кичка става от масата. Измива си чашата и се приготвя да излиза. Влиза в спалнята.
- Деко, аз отивам до поликлиниката за рецептите. На връщане ще мина през хлебарницата - шепне тя.
- Ъхъ - изсумтява дядо Недялко...
Бабата върви по улицата. Точно на ъгъла покрай нея профучава мотоциклетист. Кичка го проследява с поглед. Той спира пред близкото кафене. Изморена възрастната жена въздъхва тежко.
- Поне за един ден... - прошепва тя и се обляга на оградата. Замечтава се. В мечтите й по уличката към нея идва мъжа й и води коня Белчо. Помага й да се качи на него и те препускат в бавен тръс по улицата. Малко по малко тръса преминава в галоп, после още по- бързо и още по-бързо... вече летят с бясна скорост. Пред нея седи Недялко, но с четиридесет години по-млад, тя също е с четиридесет години по-млада. Буйната й коса се вее от вятъра, а Белчо... Вече не са на Белчо, а на чисто нов супер мощен мотоциклет.
...
Жени излиза от кооперацията и тръгва по улицата. Докато върви рови и търси нещо в чантата си. След като не намира това, което търси тя подпира чантата си на парапета и продължава да ровичка в нея. Накрая вади цигарите и запалката си. Уморена се обляга на оградата. На ъгъла от другата страна се е облегнала замечтаната баба Кичка.
Жени си пали цигара и с въздишка на облекчение изпуска облаче дим.
- Поне за един ден... - прошепва и тя.
Замечтава се. В мечтите си е седнала в парка. Около нея чуруликат птички. На пясъчника отсреща си играят внуците й.
Небето притъмнява.
- Пип, пип, пип - часът е точно седем и половина. Добро утро, София! - Чува се радио от преминаваща кола.
Двете замечтани жени се сепват. Обръщат се и всяка тръгва обратно по улицата от която е дошла.
...
В поликлиниката пред лекарския кабинет няма много хора. Вратата се отваря. Появява се сестрата. Оглежда чакащите.
- Един за рецепта, вие - за преглед... - преброява ги - а Вие за какво сте? - обръща се към Кичка
- Аз... за безплатните рецепти - плахо се приближава се към нея тя.
- За майка Ви?
- Не, за мен.
- Дайте да видя! - казва сестрата и протяга ръка с нетърпелив жест.
Кичка притиснено рови в чантата и вади... цигари?!
Поглежда учудено сестрата. В огледалото отсреща вижда образа на млада жена. Обръща се да не би тя да стои зад нея. Не, зад нея няма никой.
- Намерихте ли? - припряно пита сестрата и се обръща към мъжа седнал до вратата - Вие влезте!
Кичка я гледа опулено.
- Съжалявам, трябва да ми донесете или картон, или здравната книжка. - приключва разговора с Кичка - След това сте Вие - казва сестрата на една пациентка, която нервно потропва с крак. И затваря вратата на кабинета.
...
Охраната затваря врата и застава пред Жени.
- Не може да влезете! - Категорично отговаря той.
- Но... аз работя тук?! Уволнена ли съм? - пита тя.
- Ха, ха, ха - смее се той - да, преди десетина години... Добра шега, лелче!
- Не разбирам ... - объркано пита Жени.
- Виж, ако искаш може да дадеш документи като чистачка. - хваща я свойски за рамото и я отдалечава от входа - но, не те съветвам - й казва вече шепнешком - големи са циции... иди в друга фирма. На две преки от тук има една... Там плащали добре. Докато го слуша, Жени се мъчи да открие цигарите си в чантата, загледана в стъклото на колата отсреща. Там срещу охранителя е застанала възрастна жена. Жени се оглежда наляво и надясно - не вижда никой. Най-накрая вади от чантата ... Чуждо портмоне. Полицаят си отива. Жени почти допира носа си до стъклото на колата. В него се отразява лицето на възрастна жена. Тя почва трескаво да чисти стъклото, но това не променя нищо.
...
- Хайде, всеки да си взима чантата! Тръгваме! - провиква се Симо от коридора. Иван и Петър пристигат, като си влачат раничките по земята. Идва и Йоана, която още намества своята ученическа чанта на гърба си. В този момент външната врата се отваря и срещу тях нахлува възрастна жена. Иван и Петър се скриват зад баща си.
-...Ако знаете какво ми се случи... - почва да говори възбудено тя.
- Госпожо, какво обичате? - пита Симо.
- Направо не е за вярване... - продължава, докато си сваля жилетката. Понечва да я закачи на закачалката, но в огледалото вижда лицето си и се сепва.
- Добре ли сте? - вече притеснен я пита той - Седнете, много сте бледа. Сега ще Ви сипя чаша вода... - казва той и се обръща да иде към кухнята.
Възрастната жена поглежда уплашените близнаци, измърморва нещо и избягва надолу по стълбите.
...
Вратата на асансьора се отваря и младата жена слиза половин етаж надолу по стълбите. Рови в чантата - не намира това, което търси и звъни на вратата.
- Кой е? - чува се гласът на дядо Недялко.
- Аз съм, откраднали са ми ключовете - отговаря му тя.
Дядото отваря, но държи спусната веригата на вратата.
- Какво искате? - пита я той.
- Как, какво? Пусни ме да вляза.
- Коя си ти? Какво искаш? - повтаря въпроса си той.
- Значи... истина е! - отговаря му замаяна - Сбъднало се е...
- Истина, не истина... махай се, че ще викна полиция! - заплашва я той и трясва вратата.
Кичка се обляга на стената и кляка долу с втрещен поглед.
...
Жени стои облегната на стената на кооперацията и гледа с безумен поглед. Като се окопитва вади документите от чуждото портмоне и се запътва към чуждия адрес.
...
Кичка също преравя чантата на Жени и влиза в асансьора.
...
На ъгъла на улицата Кичка вижда младо момче и го моли да я упъти, къде се намира чуждия адрес. През това време покрай тях минава Жени и заобикаля Кичка откъм гърба. Така двете жени се разминават без да се видят.
...
Кичка изкачва стъпалата в непознатата кооперация. Поглежда личната карта на Жени. Оглежда се. Горе на вратата вижда номера на апартамента и страхливо позвънява. Точно да се откаже и да си тръгне щраква ключ и Симо и отваря.
- Размислила си, супер! Защо звъниш?
- Мрън, мрън - нещо промърморва тя.
- Ох, ама съм и аз... заключих, защото имахме малък инцидент преди да излезем.
Тя все още го гледа и не смее да проговори.
- Някаква възрастна жена се беше объркала... Старост - нерадост! - продължава той.
- Къде отиде? - пита тя.
- Знам ли, помислих, че й е лошо и отидох за вода... Докато се върна и тя си беше заминала - отговаря и докато се преоблича. - Заведох децата. Предадох проекта. - докладва й той - Закуската в леглото пропуснахме, но разходката - няма... Иди облечи нещо спортно, а аз ще звънна на нашите - те да приберат децата... Мина ли през Минка?
Кичка го поглежда въпросително.
- И на нея ще звънна... не се притеснявай! - Симо влиза в хола.
...
- Да, Минче... Благодаря ти! - казва Симо и затваря слушалката на телефона.
...
- Благодаря ти! - казва дядо Недялко и затваря слушалката на телефона.
На вратата се звъни. Недялко поглежда през шпионката - Кичка. Той й отваря, а тя нахълтва в коридора.
- Трябва да Ви обясня... - задъхано започва тя, но той я прекъсва.
- Кико, току що говорих с Мимето... сега ще дойде и ще ни доведе внуците. Ти стой тук и ги чекай, а аз отивам да взема друго резе, че туй слабо ми се чини.
- Амааа...
- Няма ама! Една луда дойде...да съм я пуснел вика.
- Къде отиде?
- Знам ли я... Да оди де ще... Айде... Гледам и ляб не си взела... аз ще взема на връщане- и излиза.
...
И двете жени стоят и се оглеждат притеснено в чуждите апартаменти.
...
Симо идва в коридора.
- Още ли не си готова? Хайде, все пак имаме само един ден! - Симо вече е облечен в кожен рокерски костюм, а в ръката си държи каска.
- Ама...аз, такова... - притеснено му отговаря Кичка.
- И така си добре, ето - облечи си само якето, че нали знаеш ?! - и й подава кожено яке - ...И не те съветвам с токчетата - да не загубим някое като миналия път.
- Ама... къде ще ходим? - пита тя докато обува едни маратонки.
- Ще видиш - тайна!
...
Вече на мотора, двамата се движат с бясна скорост. Кичка се смее като полудяла.
- Беше забравила колко е хубаво, нали? - провиква се той, но тя не го чува... Стиска го здраво, а очите й блестят.
...
Очите на петгодишната Ива светят:
- Сега ще я питаме и ще видиш! - заяжда се със сестра си.
- Неее, ти ще видиш! - заканва и се шестгодишната Ина.
- Ти пък, се си много важна - фръцва й се Ива.
- Стига вече! Ако се държите така, ще побъркате баба си. - сгълчава ги Мария и звъни на вратата.
...
Жени се сепва от позвъняването и се вторачва във вратата.
...
Ина се повдига на пръсти - успява да стигне звънеца.
...
Второ позвъняване. Жени бавничко на пръсти тръгва към вратата.
...
Ина се изплезва на Ива:
- Пък ти не можеш! - Ива се намусва.
...
Жени внимателно отваря вратата. Двете деца се спускат към нея с вик: - Бабооооо! - прегръщат я
- Бабо, кажи й на тая тъпата Ина, че си на хиляда години! - нетърпелива е Ива.
- Кажи и , че си на сто! Бабо, нали си на сто... - дърпа я за ръкава Ина.
- Амиии... - объркана отговаря Жени.
- Здравей, лельо Кичке! - прегръща я и Мария - Чичо Недялко ми се обади. Той тук ли е?
- Отиде до... хлебарницата - сеща се Жени.
- Оставям ти ги тез двете хубостнички и бягам, че ще закъснея. Довечера Жоро ще дойде да ги вземе. Ина, не дразни Ивето! Тя е по-малка. Ти си кака - трябва да я пазиш! - казва Мария на по-голямата си дъщеря като размахва показалеца си. След това хуква по стълбите надолу.
Жени затваря вратата след нея.
- По-голяма - грънци... - озъбва се Ивето на кака си - Бабо, ще ходим ли на пясъчника?
- Миии... - промърморва Жени
- Моля те, бабче! - прави й мила физиономия малката.
- Моля тееее! - включва се и по-голямата.
Жени се предава.
...
Двете деца си играят на пясъчника в парка. Жени е седнала на една пейка и ги гледа. Слънцето свети. Птички чуруликат. Жени се протяга блажено и премрежва очи. Усмихва се щастливо.
...
Кичка се усмихва щастлива и си поема дъх.
- Защо, спираме? - пита.
- Стигнахме - отговаря й Симо. Тя го гледа въпросително. - Нали ти бях обещал, че ще те науча.
- На... какво? - плахо пита тя.
- Да караш разбира се! Не искаш ли?
- Ааааа, искам! - категорична е тя - Какво пък?!
Целият ден той я учи. Накрая Кичка кара много уверено, а зад нея "за всеки случай" седи Симо.
- Какъв ден! - възторжено се провиква Кичка.
...
- Какъв ден! - усмихва се Жени - ...Ама и вие сте страшни фурии! - задъхана казва тя докато се качват по стълбите - ...а уж момиченцата били кротки.
Ива и Ина я поглеждат с доволни физиономии, докато си ближат сладоледите.
- Бабо, няма ли да се качим на асансьора? - пита я Ива.
- Май, ще е по-добре. - съгласява се с нея Жени и се връща надолу по стълбите - Оказва се, че за старите хора изкачването на стъпала не е от най-приятните занимания. - намига им - А аз, нали съм на хиляда години... - закача се тя.
- Видя ли! - със сериозен вид казва Ива на сестра си. Жени прихва да се смее.
...
- Вече спокойно можем да кажем, че майка ви е истинска рокерка! - хвали я пред децата Симо, докато им помага да си събуят обувките в коридора. Кичка прихва да се смее.
- И то каква... - казва с гордост тя.
...
На другата сутрин Жени се събужда рано. Отива в кухнята и почва да рови по шкафчетата.
- Само не ми казвай, че няма кафе... - тихичко си мърмори докато търси.
...
Кичка също рови в шкафчетата в кухнята на Жени.
- Тук само кафе ли пият - шепне недоволно. Най-накрая вади някаква кутия. - И това ще свърши работа. - казва на себе си тя, прави си чай от лайка и сяда да го изпие.
- Пип, пип, пип - включва се уредбата в кухнята - Добро утро, София! Часът е точно седем и половина. Кичка се стряска. Оглежда се уплашено. В стъклото на кухнята вижда, как отражението и се променя.
Небето притъмнява.
...
Небето притъмнява.
Жени се обръща и поглежда към прозореца. В стъклото и тя гледа как се променя отражението й. Сега тя пак е онази млада жена, която беше. Щастлива, бързо оставя чашата с недопито кафе. Тихичко, на пръсти тя излиза от чуждия дом и затваря след себе си вратата.
...
Кичка излиза от апартамента на Жени и затваря вратата.
...
Забързани двете жени вървят по улица. На ъгъла за малко да се сблъскат. Всяка понечва да заобиколи другата... Поглеждат се. На лицата им се изписва учудване. Жени се окопитва първа. Усмихва се на Кичка и се затичва към къщи.
- Бог да ви пази! - казва Кичка докато гледа как Жени се отдалечава. После се обръща и се запътва към дома си.
Покрай нея профучава моторист.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

dianav340 [ потребител ] 
от дата :  29.04.2011, 09:42
Разказът е оргинален и увлекателен.Събира образите на много жени.Хареса ми и го прочетох с удоволствие.Благодаря Яна!