уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Любовта не знае граници

Ивет Красимирова

Публикувана на сайта 18.05.2010, 03:06

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Нима имам аз вина?

Нима виновна съм аз за това,
че не знае граници любовта,
нима имам някаква вина,
че е отредила Тя да бъде така?
Каква вина имам сега,
че е избрало Него моето сърце...
Ако можех аз да пиша правилата,
ала в любовта не е като в играта...
Нима има вина друг, освен любовта?
Тя е тази, която руши и изгражда,
тя е тази, която убива и поражда...
Нима имам аз вина за това,
че съм влюбена жена......

Да се обичаме...

Времето пред нас е много малко,
да го пилеем в глупав свян, би било жалко.
Ти ме обичаш – нали достатъчно е това,
за да се отдадем на любовта,
да изпитаме страст, нежност и наслада безкрайна ...
Сигурни в своите чувства щом сме сега,
нека приемем любовта за съдба,
да се обичаме всеотдайно и да се любим безкрайно...
Време не бива да губим,
страстта да рзпалим и за разума да забравим...

Влюбена...

Нова страница се пише в моята душа.
Ти там се настаняваш
и уверено започваш да ме завладяваш.
В мислите ми котва пускаш
и заявка твърдо даваш,
че скоро няма да си тръгваш...
Дали да се съпротивлявам,
дали условия да ти поставям?
Невъзможно е това – си казвам,
в ръцете ти доброволно се предавам
и на „поражението“ си се наслаждавам...

Другата

Трудно ми е да не те погледна,
трудно ми е да не се обърна,
още прага щом прекрача да си тръгна,
знам че вече искам да се върна...
Трудна роля си избрах признавам,
но само така те притежавам...

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!