уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

BLUE

Калина Върбанова

Публикувана на сайта 17.05.2010, 09:12

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Пролетно очарование

Отронен лист от календара
капчица вода
сълза в дланта на всемира

Дъжд от пролетни листчета
вишните ли цъфнаха
или света замря

в очакване пред пролетната утрин

Водопад от звезди

мистика
приливи и отливи
връхлитащи мечти
водопад от звезди
спомени
златисти прашинки
в пясъчния часовник
на времето отлитащо
мечти
съновидения тайнства
шуртяща вода
потоци реки
морета
океани самота
пълна луна
сребрист шепот
лунна пътека
тайнства

Криле от думи

как да ти кажа „здравей”
когато преди минути
ти казах „сбогом”
как да ти кажа –
когато
те изпратих
с обърнат гръб
и разплакани очи
как да ти кажа
„липсваш ми”
когато знам
че и минутка
не си мислил за мен
как? да намеря сили
да кажа „прости”
прости за гордостта ми
за
онези недоизречени
неизказани неща
които ме крепяха
през
цялото време
откак те срещнах

рисувам с думи криле
пречупени
скършени

прости че те обичах
и не намерих сили
да го изрека

прости
за онова злокобно „сбогом”
което беше ново начало
защото онова което ни свързваше
беше истинско приятелство
прости

Забрава

Очи, които всеки миг
ще заплачат
скрили толкова много вини
огледала, скрили тайни
и желания
между раздели и мечтания
изтръгнати криле

присъди - обречени на забрава
отречени целувки
забранени желания
тайни мисли, тайни досегания
зачеркнати
обречени на забрава

двама ? бяхме -
само ти и само аз
само ти-
обречен на забвение
само аз-
обречена на забрава

* * *

Вечно търсиш
и никога не намираш
предпочиташ да бягаш
а не да впериш поглед
в любовта
ти ли си?
или аз съм?
това
което търсиш
което търсех
любовта
изгубена
отритната

единствената

* * *

Ще се превърна на цвете
да ме стъпчеш по пътя си
ще се превърна на птица
да ме устрелиш
ще се превърна на светулка
да осветя пътеката по която
ще минеш

замини, моля те, замини


* * *

Носена от вятъра
вървях додето стигат птиците
под сърпа на луната
замрежила мечтите ми
гордост и достойнство
сърцето ми изгарят
как да простя обидата
как сълзите да забравя?

дали?

Изгубих си мислите. Изгубих думите.
Дали?
някаква далечна проекция,
някаква далечна светлосянка
на вчерашно кафе,
на мисли, увиснали в пространството,
на някакво несъстояло се утре
на някакво несъществуващо сега...
дали
да плача за миналото
да страдам за настоящето
или
да сънувам бъдещето?

Алхимия на чувствата

ще те счупя
защото ще ме счупиш ти
ще те мразя
защото ще ме мразиш ти
дали ще те обичам?
защото ще ме обичаш ти
ще те търся
защото ще ме търсиш ти
ще те чакам
защото ще ме чакаш ти
дали ще искам да остана
защото ще го искаш ти

Болезнено отровно

пий на бавни глътки
горчиво е
задръж на езика
докато стане
непоносимо сладко
на дъното на чашата
остана капка
отрова
изпий я докрай
отровно е
любовното биле...

Игра на мълчания

междуметие
между "аз" и "ти"
няма
няма любов
само празноти ...
безсловестности
мълчания
игра на мълчания
кухи смисли
безсмислия
никой
от никъде
не се появява
никоя
от никъде
не го чака
защото ги разделя
непрогледна стена
от дъжд....

* * *

Ветровете отвяват спомените
Урагани бушуват вълните
Пясъкът се топи в кристали от сълзи
Ледени сълзи от огън
.......
Тъга. Усмивка в сумрака...

Защо изгубих смисъла?
Защо забравих да бъда себе си?
Толкова лесно е да се изгубиш...
И толкова трудно е да се намериш

* * *

Кажи на слънцето
да спре да грее
кажи на облаците
да завали
кажи на гората
да спре да е зелена
кажи на птиците
да спрат да летят
кажи на небето
да спре да бъде синьо

синьо като твоите очи

* * *

Ако ти беше протегнал
към мен
твоята шепичка море
и ако аз бях протегнала
към теб
моята шепичка море

може би сега нямаше да сме толкова
чужди, непознати, изгубени

* * *

Саморефлексии
отражения
да се смириш, да простиш
да чуеш звука на тишината
да чуеш звука от пляскане с една ръка

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!