уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Цяло

Ковиян Ив Гежов

Публикувана на сайта 17.05.2010, 09:03

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Изгубен

Мрак сърцето ми обви,
и волята скоси.
Мечтата моя,
потъна в мрачна стая.
Ръцете ми сили нямат,
болката в мен да откъснат
и риданията да спрат.

Как стигнах до там?
Аз себе си да изгубя
и воля да склоня.
Един едничък страх
бе у мен настанен
и сили даде на мрака.

Болката честа прибули
волното съзнание
и почна моето терзание.
Ах таз пуста самота,
как в обятия прегърна
горкия невежа, гонещ копнежа.
Ах тази самота злокобна,
с взлом влезна
и живеца от мен открадна.

* * *

О как желая да имам
тази леснота аз да умра,
но не мога да си го позволя.
Жадувам да избягам от тази болка силна,
която убива всяка искрица в мен.
Това чувство на безсилие и безмощие,
което опознах, ме сломи.
Това чувство пагубно, вледеняващо,
което ми втълпи, че каквото и да поискам,
няма да мога да достигна
и не ще вече бъда щастлив.
То унищожи едничкото което имах
- да мечтая и копнея.
Страх нов имам аз
- да желая каквото и да било,
защото ме е страх да не го изгубя.
Може би никога не съм бил
близо до там где звездите са.
Но поне преди имах вяра
и надежда в предстоящото.
Сега се чувствам празен аз,
като черупка изхвърлен, ПОБЕДЕН.
Мъртъв ли съм, не знам?

Не искам! Не искам! Никога повече
да изпитам тази болка и слабост,
не искам аз.
Очаквам с нетърпение,
деня в който отново с лек дъх
на гръд ще мога аз да копнея и желая.
А таз тъмна сянка,
О страшно надвиснала над мен,
да се разпръсне и свободен да съм.

ДА ЖИВЕЯ! аз трябва отново!
Да се боря и да заздравея.
Стъпканата си воля, да възкреся
и отново жив да бъда.

* * *

Сърцето ми силно е като на бик
и тежи в гърдите ми
с големината на юмрук.
Тупа си там то,
сила ми дава и живец раздава.
Тупа си там то,
сърцето ми импулсивно,
и следвам го аз безгласно.
Никога не съм можел да мисля,
сега осъзнавам аз това.
Всички решения от там идват,
от гърдите ми.
Винаги съм го следвал
и ще следвам.
Сърцето ми ме води
и ще вървя под неговото наставление
през проходите на битието.
С него аз живея,
с него аз копнея,
с него аз чувствам,
дишам и съществувам.

Искра

Познавам ли я?
Може би малко,
но искам да я опозная още много.
Като погледна към нея,
аз виждам очарование,
като небесното сияние,
прелъстило не едно желание.

Зорница и вечерница бледнеят
пред тази чаровница.
Нейният поглед неописуем,
действа ми по начин непредсказуем.
Може би заради очите й пленителни
искрицата у мен тя запази
и ламтежи силни създаде.

Когато съм с нея,
изпълнено е сърцето ми,
с  топло чувство,
на спокойствие и лекота,
даващо ми свобода,
да се рея из небосвода
на  моята мечта.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!