уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Хората успяват, защото работят здраво. Късметът няма нищо общо с успеха.

Каролина Колева

Публикувана на сайта 07.03.2010, 07:03

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

В нашата история има много светли дати, много славни имена. Събитията величаят героите, а времето тяхната съдба. Пътят, по който ние сега вървим е пътят, по който са вървели нашите деди, път осеян със страдания и радости, отчаяние и борбеност, неволи и копнежи...Но дали успехите им се дължат единствено на техния труд и усилена работа, или в определен момент, често повратна точка на съдбата, се намесва онова необяснимо нещо, наречено късмет?
Образът на съвременния човек е огледало на заобикалящата го модерна действителност. Успехът се дължи на идеите, които се раждат в мозъка на един човек и на ръцете, които превръщат идеята в реалност. Защо? Нима няма богати наследници, които се "раждат с успеха", или по -скоро с паричките на вероятно работещият преди тях? И все пак да не би тези хора да наброяват цели шест милиарда? Защо успехът непременно трябва да се свързва с работата?...Да, наистина съществуват хора, които с мозъка и с двете си ръце са издигали империи, но някои империи се издигат с помощта на черната ръка на подземния свят.
Първият пътешественик е италианецът Христофор Колумб, който първи стъпва на континента Америка или по -точно на Карибските острови през 1492г. и на остров Хаити година по -късно, независимо, че си мисли, че е открил най -краткия път до Индия, поради което нарича местното население индианци. Дали неговата работа е единствената причина за успехът му? Ами ако мъглата на заблудата не е била вдигната? Не е ли късмет, че Фернандо Магелан е изяден от канибали, но въпреки това днес знаем, че Земята е кръгла и че "океанът е Тих" ? Старият свят дава облика на Новото време, само че с малко повече блясък и лъскави творения!...
Не е ли късмет, че се ражда гений като Иван Вазов, който отваря очите на нас – съвременните хора, за да разберем какво е било тогава, или не...Ще го наречем работа, защото творенията са изписани с перото в ръцете му и това е само...работа,... нима?
Какво наистина означава успехът? Да имаш хубава работа, добре платена разбира се, да имаш възможност за по нататъшна реализация...и да изкачиш последното стъпало - работиш усърдно и ставаш шеф на най -голямата световна корпорация...и какво - от високо се пада най -лесно - и много боли! Точно тези, сегашните дни са пример за това - във времена на криза, умишлено създадена или не, но все пак - криза се засягат и най -големите фирми и предприятия. Когато от високото стъпало паднеш в пепелта и усетиш вкуса й, отново ще потърсиш начин да станеш и отново да катериш стъпалата! А падането, олицетворяващо се в кризата, не е ли лош късмет - защо въобще е възникнала и защо точно в този момент?... "Въпреки че "мъдростта" на животните е многократно повтаряна, много хора се смятат за твърде висши и развити, за да се опитват да разбират глупави същества като насекомите... Всъщност хората не са "изобретили" работата и впоследствие управлението - много животински общества използват разделението на длъжностите, че дори и монархията, йерархията, като фундаментално важни, да не кажем и основно средство за оцеляване..." Какви ще са последиците от това? Много съществена последица от постоянно променящата се среда ще е безвъзвратната загуба на чувството за сигурност и принадлежност... Новата информация, произвеждана от новата техника и новите методи, задоволява голяма част от материалните потребности на човек, но обърква изключително много духовната му същност...и всичко това, благодарение на забързаното ежедневие и натоварената обстановка, в която той работи, за да успее...за съжаление в повечето случаи да преживее, да оцелее.
Да си представим следната обстановка: След телефонно обаждане, една жена научава, че се освободило място за по -висока длъжност и че тя притежава необходимите качества, за да се справи с нея. За целта е необходимо да се яви на интервю, за да докаже и потвърди възможностите си пред съответното лице, разполагащо с правомощията да я назначи или не. Тази жена обаче не олицетворява смисъла на физическата красота... Отива на следващия ден на интервюто, отваря вратата на кабинета и вижда окуражаващо приятелско ръкостискане между упълномощеното лице и една "изрисувана порцеланова кукла":
-" Съжалявам госпожо - мястото вече е заето!"
И работата и трудът на тази госпожа са попарени от лошия късмет да попадне на грешното място, а именно - не на интервюто за по -висока длъжност, на което тя отива, а на конкурс за красота...В тази ситуация се намесва късметът, само че в лошия му вариант!
Какво е късметът - намеса на съдбата или събитие със случаен характер? Има една поговорка - "птичката каца веднъж на рамото" - въпросът е дали ще я хванеш. Късметът има различни лица, като тази "птичка" например. Всеки човек го приема по различен начин, но и късметът приема всеки човек различно - за някои е лош, за други пък добър:
- Ти си голям куцуз! - казват на някой - Дано късметът ти да се обърне!...
Каква е вероятността да спечелиш шестица от тотото в теглене шест от четирийсет и девет? - Едно към 389 милиона и няколко стотин хиляди отгоре. Е, не е ли късмет ако сред тези милиони точно ти да улучиш шестица?...Всеки е чувал поговорката "който не работи, не трябва да яде", която в нашия случай придобива вида - "който не работи, няма да успее". Но за да успееш не се изисква само работа, трябва да вярваш силно в това, което искаш, за да успееш. Именно вярата поддържа един човек жив, когато животът го е смачкал с пресата на нещастието, а малко късмет може да го накара да се изправи и да погледне отново нагоре, да му даде куража и силата да повярва, че може, че е способен и ще продължи да работи!
Всяка жена, за да се почувства истинска, желае да има дете - да бъде майка. За съжаление обаче не всяка може да стане майка. Това може да я накара да се вглъби в работата си, да се изкачи по -високо, да преуспее, за да забрави, че е имала лошия късмет точно тя от толкова много жени на земята да няма възможността да изпита най -голямата радост в живота си. Звучи егоистично, но погледнато от друг ъгъл - съвсем не е!
Кои са хората, за които спокойно може да се твърди, че се катерят по ръба на успеха? Чували ли сте за Андите? – планина, намираща се в Южна Америка. Нейният най - висок връх е Аконкагуа, висок 6960м. е покорен от двама смели мъже, изкачили се по най -трудния му склон. Но дали техният успех се дължи само на упоритата им работа, или свирепите ветрове и черните облаци са им позволили за миг да видят красотата на този седемхилядник? Дали не е късмет, че след като срязва въжето на своя другар, който е със счупен крак, за да спаси поне себе си и да даде шанс на другаря си за оцеляване? Най -голямата награда за успеха им е1 че и двамата остават живи, за да разказват за това приключение -как природата им е позволила да разкрият едно от нейните безброй чудеса... Ето така са покорени и Еверест, и К2 и всички други многохилядници.
В това забързано ежедневие, хората са вглъбени в проблемите, работата и кариерата си. Ако зад лицата на успелите кариеристи, потънали в еднообразие и сивота, някой успее да прогледне и да види, че друг човек има нужда от помощ, за да подаде ръка. В днешно време е трудно да попаднеш на човек, но е истински късмет да намериш такъв. Ролята на всички нас на този свят е първо да бъдем хора. Човешката душа е един бисер, бисер, който не можеш да загубиш - трябва да го пазиш винаги чист и непокварен, "Бисерите не се разтварят в калта". Не всеки обаче е съгласен с това. Алчността и завистта поглъщат човечността. Много хубавата работа и особено хубавите пари, които ти носи тя, пораждат тази алчност, а веднъж появи ли се тя, човекът става звяр. Това може ли да се нарече успех? Този така наречен успех се дължи на многократно потъпкания морал, на безчестията, извършвани спрямо другите хора, имали лошия късмет да попаднат в лапите на "преуспяващ човек".
Колелото на времето се върти само в една посока. Нишките, които постоянно се оплитат и разплитат в него, са всъщност съдбите на хората. Ако вземем една нишка и тръгнем да търсим началото и, ще видим възлите и дупките, които е прескачала. Това се нарича история - сега тя ще разкрие един истински пример за неуморната работа, която неимоверно води до успех, но хваната за ръката на късмета...
"...Нощта бе тъмна, само малкият светлик в далечината проблясваше в мрака, малкият светлик на вощеницата. Две пера шареха и кръстосваха върху лостовете хартия в ръцете на двама мъже, двама мъже които в прохладната нощ сътвориха чудото -извезаха наниз от воалирани ченгелчета и лулички... подариха ни азбуката...".
Усърдната работа на двамата братя доведе до успеха наречен азбука, а късметът на народа бяха именно те. Вчера е минало, днес - настояще, бъдещето е мистерия, но буквите, азбуката остават вечен спомен в ръката на твореца. Хилядите малки деца, готови да посрещнат живота с отворено сърце и усмивка на лице, да усетят топлите лъчи на слънцето..., за да може един ден да вкусят успеха, но да знаят, че човек трябва да е човечен и сърдечен и трябва да имат поне мъничко късмет, за да може успехът да им донесе истинско щастие и удовлетворение...
..." И колелото на времето се завъртя, търсещият, пътуващият народ усети топлината на своето слънце, докосна пролетния дъжд, ожъна лабиринт от книги... позна щастието - и повече не го даде!
Всеки човек се ражда с талант. Въпросът е, дали ще го открие. И ако го открие - дори да работи усърдно не е сигурно, че ще се докосне до успеха. Да не би някой да е предполагал, че едно малко сладко момиченце един ден ще се превърне в Мадона, а ако говорим за съвременна музика да споменем например Риана -откритието на Music Idol... Ето тук се намесва късметът. В един хубав ден, човек от съответния бранш стои на масата в едно заведение, отпивайки от сутрешното си кафе, случайно чува прекрасния глас на човека зад бара, който си пее, миейки чашите или приготвяйки поръчките... Минават години и този човек е звезда на европейската, дори на световната сцена, защото е имал късмета, шанса да срещне точния човек - и тогава успехът е наистина успех.
Красиво нежно цвете, топъл полъх, розов цвят, извор вечен, звук далечен, гора вековна - пъстър свят. Това е природата, вечният извор който ни заобикаля, в който живеем и се радваме. Всяко живо същество има отредено място, има определен смисъл да съществува. То може да бъде унищожено от самата нея, силата която го е създала и точно тази която може да го погуби.
И ето тук се намесва човекът, отново нейно създание, което обаче в слепотата си понякога без да иска, но по често нарочно нарушава вечната хармония и спокойствие, който я принуждава да накаже всички ни заради безумните си идеи, неспирна работа и вечни открития. Постоянното развитие и подобряване на техниката е жив пример за това. Вярно, всяко живо същество еволюира, всичко се развива, но трябва да се развива по начин безопасен за природата.
Всички сме късметлии в едно отношение - живеем сред такава природа и чудесата които е сътворила са несравними. А ние какво правим - работим, за да успяваме и да я унищожаваме. Защо? Заради самия успех ли? Къде е природата, и къде сме ние... Тя е божествен дар, нека усетим дивото, да станем част от нея, да усетим ритъма на живота, да видим какво е било някога, за да можем да продължим напред. Тя е вътре в нас, тя е навсякъде!
Какво е глас в пустиня, какво е цвете в сняг? Какво е семенце, без капчица дъждец, без слънчев лъч светлина? Какво е успехът, без малко късмет?... Восъкът се топи от огъня, а душата от похвалите!

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!