когато бях романтичка...

Ивет Красимирова

Публикувана на сайта 06.03.2010, 15:55

Нима имам аз вина?

Нима виновна съм аз за това,
че не знае граници любовта,
нима имам някаква вина,
че е отредила Тя да бъде така?
Каква вина имам сега,
че е избрало Него моето сърце...
Ако можех аз да пиша правилата,
ала в любовта не е като в играта...
Нима има вина друг, освен любовта?
Тя е тази, която руши и изгражда,
тя е тази, която убива и поражда...
Нима имам аз вина за това,
че съм влюбена жена......

Да се обичаме...

Времето пред нас е много малко,
да го пилеем в глупав свян, би било жалко.
Ти ме обичаш – нали достатъчно е това,
за да се отдадем на любовта,
да изпитаме страст, нежност и наслада безкрайна ...
Сигурни в своите чувства щом сме сега,
нека приемем любовта за съдба,
да се обичаме всеотдайно и да се любим безкрайно...
Време не бива да губим,
страстта да разпалим и за разума да забравим...

Влюбена...

Нова страница се пише в моята душа.
Ти там се настаняваш
и уверено започваш да ме завладяваш.
В мислите ми котва пускаш
и заявка твърдо даваш,
че скоро няма да си тръгваш...
Дали да се съпротивлявам,
дали условия да ти поставям?
Невъзможно е това – си казвам,
в ръцете ти доброволно се предавам
и на „поражението“ си се наслаждавам...

Другата

Трудно ми е да не те погледна,
трудно ми е да не се обърна,
още прага щом прекрача да си тръгна,
знам че вече искам да се върна...
Трудна роля си избрах признавам,
но само така те притежавам...

2003 г.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!