уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Певецът Посейдон

Петър Михайлов

Публикувана на сайта 10.02.2010, 02:34

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Морски прегръдки

От изгрева невидими ръце се свеждат
Потапят бялата си кърпа в морска пяна
Петънцата от нощта изтриват нежно,
Небето ново заблестява и се радва.

Вълна подир вълна- могъщи и добри
Се раждат там от бездните утробни
Понасят се- оплетени тела, коси
В невидимата сладост на живота

Няма сила да ги удържи и да ги спре
Не може никой океаните преброди
Водата няма да се умори, ще си тече
Ще плиска, ще реве- и ще те води.

Очите насолени тя ще пълни с красоти,
Ще те нахрани, ще ти пее като в люлка
Ще те помилва и целуне, ще прости
Отмаляла от прегръдката ти влюбена.

Ева и морската ябълка (екстракт)

I

Тичахме, побъркани от слънце да я стигнем !
Безгрижно тя изкачва стълбите към Пантеона
Има много стълби, по- дълго да я гледаш
Ти сладко да измисляш- тя да си потропва
Така не е въздъхвал досега смокиновия свод
От прасковен отблясък през плата на роклята
Тайно подир нея се промъкваш в автобуса
Къде ли ще те отведе? Тъмнее лятото за сън
Стържат механизма си вратите допотопни..

Побягналото слънчице, ти в неговата сянка
Единствен лъч в присвитите ти котешки очи,
Разпукана мимоза, с розов звън камбанка
Още малко- и до дома й ще я проследиш…
Горчи отново вечерта и си докрай навън
Сам на плажа, сред костилките от праскови
Дузината церемониални строги гларуси,
Червисаните фасове със никотинови следи
И морето- безпризорен смях на златна ябълка..

Морската Нова Година

Отива си човешката година,
Скроена по небесен календар.
Луната се показва мълчалива
През облаците пръска светлина.

А зад нея, в рошавите букли
"Орион" проблясва - и Венера!
Падат чайките в безумен лупинг
На пухени крещящи самолети ..

Морето ме закача - пак се смее!
И времето е само във главата ми,
За сините талази непотребно,
Разтворено безмълвно във водата.

Талазите в небето се преливат,
Любовно си изпиват топлината.
Водният часовник е безгрижна
Вълничка в тъмносинята коса..

Добре започва морската година,
Всичко е завършено и цяло..
През тая бистрота и аз ще мина,
Морето ме научи да му вярвам!

Прорицателят отвъд вълните

Отново кораби браздят морето
С подгизнали износени платна
А хоризонтът е така далече,
Там някъде е родната земя..
Скърцат такелажи и въжета
Сирените неистово реват
Мъглите и миражите разцепват
По сините пътеки на света.
Облечени от вкаменена пяна
Притиснати от щорма и нощта
С две очи на вахта в океана
Преброждат разноликата земя
Кога ще спрат - оставили товара
Къде ще идат? Тайна е това..
Сбогом казва всяка морска гара
Здравей- гърми от тъмни небеса!
Моряците запяват тъжна "шанти",
Тъй както е било от древността.
На мостика изправен капитанът
Дебне се с тринайстата вълна!
Загледан в синото, необозримо
Което с прорицания попътни
Отвъд го води- читав, невредим,
С магични думи да се разберат...

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!