уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Друга самоличност

Силвияна

Публикувана на сайта 26.12.2009, 12:36

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Преди време

Преди време заключих сърцето
и хвърлих ключа...
Остана вратата и споменът,
които тихо напомнят за минали неща.

Когато нощта ме прегърне,
споменът сякаш открехва вратата.
Уж си тук, а те няма – къде си?
Покоряваш светове непознати,
бродиш като вълк единак...
Търсиш някъде там светлина да
намериш, но забравяш, че
вълкът е самотен и няма близнак...

Не идвай ти след дългото търсене,
камината стара не пали жарта...
Търсиш ти утеха при старите дрехи,
отдавна смених ги, както ти мене с вълка.

Другата

Коя съм аз? - сред познати, непозната,
сред другите загадъчна и тайнствена...
Коя съм аз? - онази, другата...
Остана маската на кожата в живота,
маската, която другите обичат...


Коя съм аз? - наивна или зряща?!
Коя съм аз, жена с друга самоличност
в чуждия живот на някой друг...
Коя съм аз? - спирка късна или другата,
обичаща силно греха...


Коя съм аз? - другата  жена, онази - избърсваща сълзите,
или тази, която не може да се бори...
Коя съм аз? - жена от много хора неразбрана,
приела вече своята съдба на другата,
която по-добре се справя и играе свойта роля в  живота,
ролята на непознатата...

Една минута

Колко сбира се в минута - една секунда
или цяла вечност?!
Миражът, който се превръща в есен,
напомня ни за късна песен...

Песен... сбрала се в минута,
нежен вопъл, шепнати слова,
ноти за любов - капчуци,
струнен дъжд, заливащ две сърца.

Две сърца... под лунна светлина,
дъх, парещ между две лица,
любов безкрайна, шепот от дъжда,
преливаща от ангелски крила.

Крила... и нощ, звезди и лудост,
секундно отброяване с очи,
копнеж, докосване, минутна близост,
влюбеност по устните сладни.

Претопени сърца

Претопи се любовта, огряна от слънцето.
Претопи се нежността, блещукаща между звездите.
Претопи се и усмивката, изгряваща на устните,
страстта утихна, както никога.


Стопиха се надежди...
път без път във вечността неуловима,
ръката на един поет, превърната в отстъпление.
Глътка въздух, чашата преля  -  отдавна чакаща път,
но без устрем няма как да изгрее светлина...
Стаена и сама, чакаща една добрина от  хилядите
претопени сърца, а отсреща само измръзнали лица,
на хора, изгубили се по своя път към върха...

***************************************
Живот на колела, претопени сърца,
в свят от дъжд от лица,
една вечна борба, водеща към пропастта.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!