Загадки безпределни

Галена Върбева

Публикувана на сайта 26.12.2009, 14:24

Магията на писането

В тоз живот на тебе се обричам,
и ти си продължител на ръката.
В тайните ти искам да надничам,
завинаги дълбоко в сетивата.

Чрез теб видях два свята поотделно.
Ти грееше над каменната нощ.
чрез теб разкрих загадки безпределни,
в словата има чудно страшна мощ.

Режисираш всяка дума, всеки трепет,
сред бурите, житейските моменти.
В простора на човешката душевност,
твориш мелодия с различни елементи.

Думите подреждат се в картини.
Многоцветна, многолика композиция.
Красотата на словесните предели
обогатяват всяка творческа амбиция.

Щом отваря се прозореца към словото,
сълзи от радост бликат без съмнение.
По- скъпи от постелята на златото
и по- кратки от мига на сътворение.

Щом върна се към писаните размисли
и смело вдигна взор към хоризонта.
Реално оживяват всички радости,
а речта ми преоткрива сто акцента.

1 ноември 2009 година.
с. Драгоево.

Ти си жива

Всяка нощ те чувствам все по-жива
в загадката наречена живот.
Теб избрах да нося и закрилям,
рождението- вечен дар и брод.

Ти жива си и чакана от всички
един лъч надежда в този свят суров.
Когато се замислям, че те имам-
ти споделяш тайнството любов.

Вратата е отворена към тебе,
а дните зная ще се променят.
Но вярвам, че в ръце като те взема
болките във миг ще се стопят.

Красавице, когато те сънувам
ти грееш като слънце във нощта.
Очите ти- звездички ясносини
даряват ми завеки любовта.

На колко пъти щях да те загубя
в живота ми надеждата се скри.
Но Господ те опази и залюби,
научи ме на важни истини.

Ти избра тогава да живееш
и с мен да бъдеш, за да устоим.
Всеки ден отново ми напомняш,
че заедно напред ще победим.

Затова ще те обичам и закрилям
от първия ти дъх и вик в нощта,
и всеки миг аз Бог ще благославям,
че щастлива съм със тебе във света.

Всяка нощ, когато те почувствам
знам, че малко време ни дели.
В молитвата си искам да те имам,
а живот и здраве Бог да подари.

28.06.2007г.
В шести месец от бременността ми.

* * *

Благодаря ти за усмивката реална,
и за грижата и обичта към мен.
Не за някой поглед на формалност
от всекидневното разстроен и пленен.

Повратности незнайни ни събраха
в плен на грижа, радост и любов.
Без да подозирам те обикнах
животът ми стана отново нов.

Благодаря ти, че избра да ме обичаш
и докрай във всичко ми се довери.
Без да заслужавам ти изтича
и прегърна ме. Не каза, че боли!

Вярата ти в мен сама доказа,
че любовта е силна във света.
Думите от кал и лед сковаха
чуждите, не нашите сърца.

Поискаха далеч от теб да бъда
чрез завистта, родила клевета,
но заедно избрахме да успеем
и на злото да отвърнем с доброта.

И днес сме "ние", в тяло и душа,
в свят на лични мигове и чувства.
Завинаги ни стопли любовта
в общите стремежи и упорства.

Когато пред олтара казах "да",
завеки се заклех да те обичам.
И всеки ден на Бог благодаря,
за избора си верен и практичен!

06.2007г.
За моят съпруг.

Няма да мълча

Безкрайно дълго е времето
от телефона до думите...
Без име са всички прегрешения
спомен само и единствено в мене.

Във себе си всичко прикривам
далеч  само в нощите, будните...
Никой никого не разбира,
а уж заедно смеем се. Съдници!

Поемам всеки път вината ти
и на съд заклевам се, спасявам те.
Болка разкъсва душата ми,
убеждавам себе си! Изнася ти!

А знам със сигурност истината,
далечно, безкрайно, от люлката.
Но защо сега заблуждаваш ме,
че по телефона красива е думата...

Познавам те... всеки път истински!
Все същото- излишно, прибързано.
Пак ли да изляза от стаята,
да не се чуе нещо несвързано?

Мен убеждаваш, позволено е,
ще те слушам макар обвиненията.
Но не може в безкрайното бъдеще
да очакваш от всеки подчинение.

Боли ме дори като ти пиша,
не се съмнявам, всичко е свършило.
Моля се другите да разберат,
че грешка някъде, от някой е извършена!

Аз нямам вина, не ме питай.
Защото друг е виновен. Прощавам му!
Не ще отговарям за другите,
но няма да мълча. Защитавам те!

Не ме обърквайте, запушвам уши!
Думите ви са огорчение!
Късно е вече за връщане,
късно е да променим рождението!...

04.04.2008г.
гр. Шумен.

Щастието в света

Откриха се сред бурите в морето
и погледите спряха един в друг.
Усмихна се зарадвано небето,
че нещо ново раждаше се в миг.

Любовта гореше във сърцата
и неистово постави своя трон.
Завинаги побягна самотата,
заедно постлаха своя дом.

Той я срещна толкова случайно,
но обич във сърцето му гори.
Завинаги обречен на това тайнството
любовта в едно да ги сближи.

А тя отвори своите очи
и усмивка на лицето се показа.
Красива както никога преди,
пред звездите свойта изповед изказа.

И днес е дълъг пътят до олтара,
но безкрайно е изпълнен със мечти.
Думата за вярност си остава
в обещание за дълги, светли дни.

Но щастието трудно се постига
сред бурите житейски на нощта.
Само нежност и разбиране ти стига,
в живота да царува любовта.

И в този миг тържествен пожелавам
животът да отвори днес врата.
Щастливи и достойни останете,
и завинаги да властва любовта.

А през трудностите нивга не губете,
истинските стойности в света.
Децата си на мъдрост научете
и нека щастието ви следва до века.

На кръстниците Валя и Здравко, за техния най-светъл сватбен ден.

28.05.2008г.

Обич тежка като смъртта

В друг живот навярно ще сме двама.
В друг живот, далече от света.
Но в този свят за нас надежда няма.
Тази обич ми тежи като смъртта.

Знам, за мен ти много дни ще плачеш
и с болка всеки спомен ще гориш.
Ръцете празни всяка нощ остават,
щом не можеш ти до мене да заспиш.

Твоята несбъдната мечта,
днес умря, в сълзите я погребах.
Тя запълни чужда празнота,
молбите ти не може да приеме.

Но в друг живот аз вечно ще те имам
и никой няма да ни раздели.
Но докато на този свят съм жива...
чужда съм, затова ме остави.

Не ме убивай с мрачния си поглед
защото ще се мразя до смъртта,
че врекла съм се точно в този избор,
и завинаги оставих любовта!

Безпътно бързане

От бързане изгубих и дома си
в просене на чаканите истини.
Залутах се, пожертвах и ума си
в безумно и безпътно сиво бързане.

Отрових се в останки от дима му.
Почерних всички мисли за завръщане.
От бързане погребах в миг света си,
със себе си да споря уж за утрешното...

Повярвах на лъжливото врачуване,
поела тежко сърп от угризения.
В бързането махнах за сбогуване,
с черен стон от това стихотворение.

" Обичам те" са думите на изповед,
които всеки проси без съмнение.
Но никъде по кръглата земя,
не ще повторя аз по задължение.

Бягство от утехата на делника,
изровил път през мрак от отчаяние,
посипал с пепел всеки ден на бързане
и от мечти с възход получил насърчение.

Бързането иска да зароби
всеки миг на вярност и признание.
Сърцето трябва в миг да се пребори
с бързането, с всяко отчаяние.

19.06.2009г.
гр. Шумен

Живот на длан

Днес държиш живота си на длан
и сама редиш самотните постели.
Болката във мрака е закон,
но само миг в невидимите двери.

Така реши, с усмивка затаена,
да стигнеш и до нощните звезди.
Цял живот ръцете ти не спряха
да се трудят и упорстват до зори.

Книгата за тебе бе вестител,
със знания за бъдна светлина.
Успехите ти бяха ускорител,
за вечни благодарствени слова.

С теб горди бяга шумните редици,
на училищни рояци с шепа смях.
С диплома от хиляди шестици,
наблюдаваха те всички, аз съзрях.

Дори стъпките ти бяха великански,
израстваше напред със часове.
Знанието донесе ти победа,
изкачвайки и чужди върхове.

Но днес държиш живота си на длан,
поела тежко сърп от угризения.
В мислите ликуваше ли химн,
или красиви думи бяха изкушение?

Вярваш ли в живот на чудеса
или болка тясно в тебе се е скрила.
По- труден е животът пред смъртта,
но пътят е един единствен, мила!

23.септ. 2009г.
За сестричката ми.

Когато си тръгна

Не мога да мисля,
не искам да спра.
Не можеш да тръгнеш,
гори празнота.
Дума неказана
в болка една.
Спаси ме, не дишам
без теб ще умра.
Виждам те смътно-
далечна мъгла.
Не искам да тръгваш,
часът е лъжа.
Не искам да бъда
отново сама.
Бродеща сянка
сред адска тъма.
Грозно се спуска
човешка мъгла.
Трупа в импулси
студът на света.
Не искам да мисля
за тази лъжа.
Светът е в заблуда,
но не искам да спра!

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

silvina84 [ потребител ] 

от дата :  28.12.2009, 14:01

Хареса ми много стилът ти! Продължавй да пишеш! Поздрави!