Наказание

Дамина

Публикувана на сайта 27.08.2009, 15:59

Оставам. Няма да тръгна без теб. Очите ми, облени в кръв. Какво си помисли, че съм потънала в болка и тъга ли? Не... Грешиш както винаги толкова години така и не можа да разбереш коя съм. А грешката в мен беше, че разгадах твоите тайни, твоята същност...Имаш ли такава?
Празна душа в красива обвивка... Кое ме кара да те обичам? Може би не е обич, а омраза?!Кое ме кара да потъвам в празния ти поглед? Целувам те, студен дъх обхваща цялото ми лице... Толкова е красиво... Пръстите ми потъват в белите ти коси пропити с кръв... Обичам аромата на ледено студената ти кожа... Възможно ли е? Ти си смъртта? Толкова ме беше страх от теб, а сега искам да съм част от теб! Ти си този, когото обичам, сега вече знам. Не е омраза, как бих могла да мразя сърцето си. В главата ми нахлуват различни мисли, но един глас се прокрадва и отвлича вниманието ми. Шепнеш... Знам, че си до мен, дори да те няма... Не ме е страх от хората! Забрави за тях, както сторих и аз... В спиралата на вселената сме само аз и ти. Нямаш име нито възраст. Забравих как ми е името, но и ти не попита. Спомням си каза ми, че съм Аз и това е достатъчно. Аз дори не възразих. Усещам парфюма ти...Не бих могла да объркам този аромат на пръст и прогнили дървета. Огледах се и там те видях. Тръгнах към теб, а ти ме чакаше с протегната ръка. Не спрях. А трябваше ако знаех, че това ще е края. Края и началото. Малък скъпоценен диамант блестиш ти. Студен, безчувствен, но красив. Потъвам в цветовете. Не искам да усещам аромата на цветя. Приказките са за деца. От тъмното не ме е страх. Ти се появи от там и аз те последвах. Нямах нужда от слънцето. Не изпитвах нужда от топлина след като имах твоята ледена прегръдка. Не чувах думи, но усещах духа ти. Не се наложи да крещя и да плача. Опитах ли се, гласа ми изчезваше, а сълзите се превръщаха в малки скъпоценни камъни. Безмълвни вървим по водата накъде....? Това вече няма значение. Потъвам в морската бездна. Поспри... не говори. Нека само още веднъж да докосна леденото ти сиво лице да погледна кристално сините ти очи. Виждам това, което друг не би видял. Не ме е страх... А теб? Помниш ли какво ми каза...Това ще е края!
А аз сега ти казвам: не, това е началото. Сбогом! До скоро. Този път аз ще бъда ти. Това ли е моето наказание?

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!