Обещание

Дамина

Публикувана на сайта 27.08.2009, 15:58

Здравей, любими мой. Защо остави ме в пръстта студена аз да ровя? Не ти ли бе достатъчно, че в света жесток остави ме да вехна като цвете без вода. Лоши хора има по земята и болката по тебе те не я разбират. Моля те! Бъди така добър от небесата подай ръка и ме прибери при себе си. Не знам колко още мога да издържа така?!Леден камък притиска гърдите ми. Не мога да дишам, сънищата са кошмари, а храната е отрова. Хорските слова са стрели, които ме пробождат безжалостно в сърцето. Болка вече не усещам. И самотата вече я няма. Света не съществува. Затворена в затвора, който сама си построих сега стоя и се моля никой да не ме спаси. Приятели вече нямам, та нали те ми казваха и заклеваха да те оставя. Простих им, но никога повече не пожелах да ги видя. Сирак съм. Скитница без цел и без посока. Душата ми те търси, а тялото умира. Не знам защо живея, не знам защо ще умра. За Бога, нека някой ме убие. Ще го славя и след моята смърт. Къде си смърт, защо ме подминаваш? Взе ми всичко свято, сега сама ли да съм тук на земята? А хората ме гледат, съжаляват и оплакват... Върви по дяволите!
Въже? Достатъчно ли е здраво, за да издържи крехкото ми тяло? Една кутия от бижута - онези, които ти ми подари. Стъпвам на нея. Не ме е страх. Смъртта би трябвало да я е страх. Не може да раздели двама, които се обичат... Но може да ги събере. Готова съм... Изпитвам болка... А ето те и теб. Красив и млад, усмихнат протегнал ръка към мен. Болката изчезна... Здравей! А някога си казахме, че докато смъртта ни раздели ще сме заедно. Раздели ни и после ни събра отново. Обичам те! Както преди и повече от сега!

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!