уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Spiffy

Мартин Анастасов - Мечo

Публикувана на сайта 25.05.2009, 05:51

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Спифи е едно много приятно и много готино същество. Прилича на дракон, гледа като дракон, дори самото то се определя като дракон. И все пак, когато се е появил, Спифи е бил малко по различен. Нямал е онова тъжно изражение, което може да забележите сега... Именно това искам да разкажа - как Спифи е станал тъжният дракон, който ме гледа дори и в момента. Лично аз не съм го виждал без тъгата в очите му. Всичко което знам за това време, ми го е разказвал самият той. Ето така:
"Родих се аз един ден. Просто ей така. Някак си е странно да те няма, а в следващия момент да си тук. Та родих се аз, както ме виждаш в момента: с крилцата, големият нос и сивкавото тяло. В началото не знаех какво точно съм. Не ме и интересуваше - просто си седях там, навсякъде около мене беше бяло и чисто. Понякога, когато погледнех напред, виждах едно красиво лице да ме гледа, но то винаги се задържаше само за мъничко, сякаш бе безразлично към мен. Понякога то идваше с други лица, но пак за мъничко. А аз, аз се радвах всеки път, когато се появеше и чувствах, че това лице е специално...
Така минаваха дните ми, еднообразни и самотни. Единственото което правех беше да се упражнявам да бъда дракон. Не знаех че дните ми са самотни, дори не знаех че съм дракон… Един ден цялата представа за света ми се преобърна. Лицето, за което ти казах, се появи отново, като този път отново не беше само. Имаше някакво друго лице до него. Аз не го познавах, а и не го харесах... Та този ден ме промени. Тогава двете лица ме гледаха дълго, и си говореха за мен. Така разбрах, че се казвам Спифи и че съм дракон. Имаше и други неща, които не разбирах - някакви думи на странен език - 3D, компютър и така. Мисля че пътувах тогава, но не съм сигурен. Все пак не знаех какво е пътуване. Но както и да е, следващите ми дни не бяха същите - около мен беше някак си по-светло, доста често ме поглеждаха, но вече не набързо, а задълбочено и старателно. Тези погледи мразех. Първо, не беше лицето, което харесвах, а другото; и второ, чувствах се сякаш искат да ме откраднат.
В крайна сметка, се оказа че точно това е била цялата идея. Един ден успях да надникна и видях някакаква кутия и едно нещо ме гледаше от нея. То изглеждаше точно като мен, само че беше цветно и се движеше. За няколко дни дори забравих да се упражнявам да бъда дракон. Нямах желание за нищо. Това се наричало да бъдеш нещастен. Поне така мисля. А тогава, тогава мислех постоянно и слушах всяка дума която казваха. Смятам, че можех да се превърна пак в стария Спифи, ако не бях го правил. Защото тогава разбрах значението на една проста думичка - рисунка. Така се запечата тъгата в погледа ми. Разбрах, че за всички останали аз съм просто една рисунка..."

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!