уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Приказките

Мартин Анастасов - Мечo

Публикувана на сайта 25.05.2009, 05:49

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Винаги съм мислел, че приказките не са за мен. Още от малък слушах как майка ми ми разказваше някаква историйка за лека нощ, а единственото, което се въртеше в главата ми беше: „Мамо, стига ме занимава с глупости.”
С течение на времето, аз се научих да използвам приказките за собствена изгода. Изградих си маската на вечното дете, което иска да прилича на мечето от приказката - добродушно, забавно, леко глуповато, такова което е приятел с всеки и харесвано от всеки. И успявах, винаги съм бил някъде около центъра на компанията, печеля доверието на всеки, получавам всичко, което си пожелая, без някой дори да разбере как съм го направил. Понякога дори аз се мразя заради това което правя - използвам приказките за своя собствена изгода...До днес...

Ден 1 - Малкият принц

„Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.” Може би при мен сърцето и очите са едно и също нещо. Или просто нямам сърце. Никога не съм се доверявал на чувствата си. Винаги когато нещата са се оказвали по-трудни от очакваното, винаги, когато е трябвало да направя нещо решително и смело, съм обръщал гръб. Никога не съм вярвал че съществува такова нещо като вътрешна красота. Може би съм предполагал че всички приличат на мен - прикрити егоисти. Или пък съм се страхувал че може да попадна на някой, който ще ми върне тъпкано за всичко което съм причинил и за всички които съм наранил. Но в момента версията ми е, че обратно на малкият принц, винаги ме е било страх да напусна малката си подредена планета. И ми беше забавно да бъда самичък, безразличен и безгранично отвратителен. До днес...

Ден 2 - Мечо Пух

„Аз съм Мече с Много Малко Мозък и дългите думи ме Объркват.” От всички приказни герои Мечо Пух винаги е бил най-подходящ за прототип. Винаги когато съм чел за приключенията му съм смятал, че той е най-добрият приказен манипулатор. Може би точно за това избрах него. Копирал съм го винаги идеално - винаги леко глуповат, винаги забавен, винаги добре прикрит егоист, винаги готов да слуша, никога да чуе. Искрено съм се забавлявал как това държание обърква, смущава, но същевременно предразполага и отпуска хората. Бягах от проблемите си, когато се очакваше нещо от мен, карах Прасчо или Кристофър Робин да го направят, а след това, след това естествено всички благодаряха на Мечо. И това ми харесваше, усъвършенствах го до перфекционизъм и никога не се бях замислял дали има някакви последствия. До днес...

Ден 3 - Жабокът цар

„И тогава принцесата целунала жабокът, а той се превърнал в чудно красив принц.” Ето такива приказки съм мразел винаги. И точно тази приказка ме свали от самотната ми планета, накара ме да забравя за Мечо Пух и компания. Ето това се случи днес. Не съвсем като в приказките, защото принцесата ме целуна доста пъти, без дори да подозира, че съм жаба... Отначало всичко си беше нормално - просто мислех, че за пореден път вземам точно това което искам. Но този път принцесата успя да проникне дълбоко под маската на мечето, успя да ме накара да се ядосвам, да мисля постоянно за нея, накрая дори се вмъкна в сънищата ми. И сега си седя отново самичък на малката планета, припомням си колко неща съм правил докато бях Мечо Пух, но не спирам да я виждам пред мен - красива, усмихната принцеса. И може би за първи път в живота си се страхувам отвратително много. Страхувам се, че принцесата в приказката може би само си играе с мечето, именно защото е весело, дружелюбно и леко глуповато...

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!