уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Вървя и пиша

Магдалена Митева

Публикувана на сайта 27.02.2009, 07:26

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

На Ники. Събудих се ...

Здравей, ли каза?
Ти видя ли ме, въобще?
Попита ме „Какво ли правя?”.
„Освен, че те обичам ли?”,
попитах. Не знам, почакай да измисля.
Какво ли? Просто нищо!
Стоя и чакам
Да минат дните
Да те видя.
Бленувам изненади от безкрайност
Мечтая за това да звънна и да ми отвориш.
Да ме прегърнеш
Да ме вдигнеш
Нависоко, тъй далече от земята
Да ме отлепиш,
Да ме проникваш
За да забравя за света
Да има само теб
И твоята любов.

* * *

Не страдай,
Аз не бягам.
Не съжалявай,
Аз не бях.
Не ме издирвай,
Тиха съм до теб.
Не питай,
Нищо не тая.
Не се съмнявай,
Виждал си ме вече гола.
Не се търси,
Аз вече те намерих
Не ме изпитвай,
Вече ме познаваш.
Не чакай,
Можеш да пропуснеш.

* * *

Не мога да спра:
Да те обичам
Да дишам
Да пиша
Да искам
Да те имам
Да ме имаш
Да ме погледнеш
С онзи поглед,
Ти си знаеш...
И тези хубави очи...
И само мен да виждаш,
само мен,
защото в моя свят си вече ти.
`
* * *

Когато политам,
Там край очите ти.
Когато немея
Там във леглото ти.
Когато забравям
В миг на безвремие.
Когато ме срутваш
Там с обвинения
Когато ме мразиш
А аз пак те обичам.
Тогава разбирам,
Какво е когато,
Когато те има..

* * *

Да избягам,
Новородена гола
От всичко и всеки
От себе си
Далече ...
Зад облаците
При слънцето
Да почина коленичила.

* * *

Вървя в действителност летя
Губя се в твоя безкрай
Търся те...
Някъде край горичката,
Рекичката и елфите
Търся те...
В детските очички
В лудия смях и в писъка дори
Търся те...
Върху облаците, в бялото...
Очаквах да береш цветя на слънцето
Търся те ..
В добрия жест, подадена ръка.
В усмихнатия звън на телефона
Търся те ... Навсякъде
И те намирам в себе си.

Есен

Есента е шумния сезон
Дърветата шушукат
Стъпките шумят
Шумата се ражда
Шурват дъждове
А за шушулката не знам
Духът ми се е сдухал

2001

Ден

Ден трети,
Имам желание да напиша приказка
Виждам вятъра
и кичури коса.

Толкова спокойно.

Вдишвам бавно и сигурно
Сякаш живота винаги ми е принадлежал

Неспокойно детенце
Кара чиния

Как би могла смъртта
да приближи смеха.

Витая, мисълта ми отпътува
И съм добре...
Днес съм толкова добре.

* * *

С усещане за безтегловност
Вървя без поглед
Времето мирише
Гладно куче
Ме поглежда
Господи,
Вървя и пиша

* * *

Един луд
Се изкачи при мен
Погледна ме
И падна
И само той си знае ..

Щрих

Дори да знаех,
Пак ще бъда

Осъзнаване

Не съм самотна, усмихвам се…
чета, това е моят свят.
Дишам и оставам..
Харесва ми …
Дори съм си достатъчна…
Аз и музиката...
Аз и книгата…
Получавам всичко
Което някога съм искала
Да чуя, да усетя…
Да срещна …
Да провокирам…
Някои някога да ми се случва…
А ти, ти ми даваш всичко
Толкова далечен, нереален
Мога да си градя дворци, илюзии
Да си рисувам моя свят със теб
Защото е в главата ми,
Не ми се случва
А го докосвам, толкова е хубаво
Измислена реалност
Няма я, а ми се случва
Във мен притихнала, спотайва се
мисълта за невъзможност
Omnia mea mecum porto
Така ли го беше написал
Това е, ако си го носиш, си ти тежи само на теб
Не пречиш на никой,
твоя свят си е само твои и уникален
Не дърпаш никого там вътре, той си е достатъчност
И си го обичаш и не искаш нищо
И ако допуснеш някои
ще го изцапа,
ще си хвърли чорапите там някъде
ще поиска да го оцвети, да го нарисува
Да му обясняваш, защо е толкова препълнен
И забързан
ще го пренарежда…
И тогава един ден ще се прибереш
И той вече няма да е същият
Вече няма да е твоят.
Навсякъде ще има снимки от спомени
И ще боли ,И няма да искаш да се връщаш
Защото вече ще е празен
Той ще липсва,
А всичко вече е пребоядисано,
Разместено…
Създаден е уют за двама…
А единия го няма…
Къде се изгуби…
Липсваш си…
Ровиш в кашони
Там си, трябва да си го припомниш
Какво те правеше щастлива
Намери се
И ти участваше в това
Не се обезличавай
Само отвори очи
Ремонтирай…
Създай си го, върни го
Твоя свят
Само ти можеш да си дадеш любовта,
която заслужаваш.
Не чакай, губиш време
Да се радваш …
На малките неща…
Забравяш смеха си
Върни се…
Никой не може да ти каже думите
Които чакаш
Луната е различна, очите са различни…
Световете за безкрайност от емоции и чувства
Но другите са предпазливи, не отключват
И не пускат даже до тоалетна да отидеш
Стои си тъй напрегната
За да си научиш пак урока
Ама напрегни се, запомни го…
Колко пъти да се случи
За да го запомниш…
Вече три пъти звъниш,
Докога ще чакаш, тръгвай си
Там не пускат, RESERVE
Заето е, ти пак ли не разбра
Друго име пише на вратата
Отивай си в твоя свят,
Крехък е, пази го…
Този толкоз мъничък уют…
Не го изплаквай, ще се разтопи…
И спри да пушиш, не помага
Само замъглява

На себе си…
2008 г.

* * *

Искам да съм хубава,
Различна
Да те радвам,
Изненадвам,
Да те обичам,
Обаче искам
и някой друг да го иска за мен

2008 г.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

MagiMiteva [ потребител ] 
от дата :  01.04.2009, 02:32
Благодаря! Без претенции за професионализъм, но за истинност на чувствата, да...

gabriela_radeva [ потребител ] 
от дата :  29.03.2009, 02:04
много ми харесват[;)]