уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Закле ли се?!

Каминута

Публикувана на сайта 27.02.2009, 06:54

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Като времето

Пак ме подлъга. Невъзможна си!
Напоследък си непоносима.
От простото правиш сложно.
Няма те, а си такава, сякаш те има.

Несправедлива си. Непостоянна.
Сама решаваш кога да дадеш.
И колко. Дали да си рана.
В началото по-мирна беше...

Сега си господарка. Необуздана.
На място кротка не стоиш.
Сякаш си била натясно държана
и внезапно пусната да летиш.

Рядко се връщаш. Забрави ме.
Идваш ли, носиш страдание.
Сама отново оставяш ме.
Сама - за назидание.

Закле ли се

Прокълна ли ме ти любов,
към мен неблагодарна.
Обърна гръб на чувства нови,
а беше моя, беше вярна.

Нарочно ли ме ти отблъсна
с цялата неземна сила.
Сърцето ми от болки да се къса,
когато тебе е открило.

Закле ли се да си против,
когато две ръце протягам,
а очите ми са тъмно - диви
сърцето си, когато давам.

Ти моли ли се в себе си
аз някога да те нямам
и от липсата ти белезите
да изгарят като пламък.

Ти впрегна ли с раздялата
всичко да си върнеш...
Аз съм в рани. Цялата.
Няма ли вече да тръгваш?

Пак да ме грабне

Букетът от мечти увяхна.
Покри се в сива прах.
Паяче осмокрако оплете
мрежа, за да спира полети.

Една гледка отблъскваща:
тук не са докосвали пръсти,
очи не са извръщали взора си,
устни не са проговорили.

Било е джунгла от мечти.
Ала "Късно е!" - рече ти
и думите ти оставиха празнота.
Но аз и тях не искам да пазя,

а само хубавото да остане,
което пак ще ме грабне.
Това, което ще възроди
целия букет от мечти.

Огън от коси

За болката очите са тесни,
на сърцето тежи катинар.
Любовта при мене идва често
и пред олтара ми оставя дар.

А даровете й са малки,
ала винаги са от сърце.
За единствената заключалка
не е намерила ключе.

Дава ми обречени любови
от мъже, свалящи звезди.
Обаче се оказват готови
само за свойте, не за мойте сълзи.

Оказват се неподходящи,
колкото и да са добри.
Аз търся този - с очи искрящи,
който от сълзите ми ще твори

и от тях ще рисува картини
по лицето ми с пръсти.
Аз търся този - любимия,
който дните ми ще прави пъстри,

без който няма да мога и искам
да отключа сърцето си,
нито да подаря буйния огън
от гъстите си коси.

Недостижима

Любовта е песен
с тъжна или весела нотка.
Път е не лесен,
осеян с множество болки.

Любовта е птица
и кога да отлети сама решава.
Само някой да обичам
и тя най-скоро ще ме изостави.

Любовта е звезда,
в която очите ми се взират.
Не я виждам и аз,
когато сълзите ми не спират.

Любовта е мечта -
нарисувана в жълто и желана.
Тя е всичките неща,
за които мислих и направих.

Липсваш ми

Липсваш ми Коки най-много, когато
се прибирам от работа уморена
и зная, че няма с отворени обятия
да ме чакаш и с теб да ме вземеш.

Липсваш ми най-много тогава,
когато е вечер - миг за споделяне,
а аз отново сама се оказвам.
Не сме се събирали, а вече се разделяме.

Пристъпваш като мисъл, чувство,
ала липсваш като усет, като допир,
липсва мекотата от устните ти
и на ръката водопадът ти топъл.

Мика и Кико

Нека тази приказка разкажа.
Поука няма - отбелязвам.
Ще ви запозная с Мика и Кико,
с техните личности разнолики.

Мика била доста подтисната,
защото не искала да е зависима
от редица обстоятелства.
Тогава създала начало на приятелство.

Един ден с Кико се запознала,
ала да го прозре не успяла
и й се видял несериозен
и че връзката с него е невъзможна.

На Кико обаче му станала любимка:
влюбил се в нея само по снимка.
Продължил да я търси,
а на снимката докосвал я с пръсти.

Но Мика била непреклонна
и всеки път просто го гонила.
Със свито сърце Кико си тръгнал
и повече не се върнал.

Ала след много, много време
двамата пак се намерили.
Кико отскоро имал връзка,
Мика наскоро била скъсала.

И пак съдбата наредила,
но този път ролите разменила.
Разминали се двамата отново.
Мика за любовта му била готова.

Мика вече била прозряла,
че в миналото не е била права.
Вече знаела за Кико истината
че е като цвете, което се разлиства.

Разбрала била, че е нежен,
че е добър, малко небрежен.
Усетила в него силата...
Колко се е лъгала, открила.

А Кико просто отвръщал
на друга любов. Нея прегръщал.
Казвал, че тя го обичала,
макар да не си приличали.

Казвал, че и той я обича,
защото заслужавала и била добричка.
На Мика надежди давал
после без такива я оставял.

Мика зачерпила сили
откъдето може, откъдето открила...
Станало й много тежко,
ала било за нея неизбежно.

В живота всичко се връща
и черното в бяло се обръща.
Сега за любовта е готова.
Ала Кико пък не може...

Все й казвал, че е вече късно.
Сърцето на Мика се късало...
Тя знаела, вече прозирала,
че двамата няма да са така завинаги.

Знаела, че той не е влюбен,
че още не всичко е изгубено...
Знаела, че с него много си приличали
и не само приятелски се обичали.

Свят от любов

Влюбвам се, а знам, че нямам шанс. Дори един.
Върхът на мазохизма.
Усещането, че няма да те нарека "любими",
бе най-дългата ми зима.

Мечтата за теб да съм единствена бе свястна.
И струваше прескъпо.
При чувството, че ще утихне тази страст,
не искам да се връщам.

Самата мисъл, че няма да съм с теб и ти със мен
е потискащо жестока.
Пълна с мъничък свят от любов, като на лента
е тази мечта синеока.

Малката истина

Твоята обич към нея не е любов.
Ти мене обичаш. В мене си влюбен.
Първото е просто отговор на въпрос.
Без второто ще си тотално изгубен.

Аз зная тази простичка истина.
Ти тепърва ще има да съзнаваш.
Затова ли аз съм орисана -
да зная и тихо да страдам...

Невъзможна страст

Аз обикнах те, защото е невъзможно
да откликнеш със сърцето някога.
Пожелах те нахално, безбожно -
по улиците, вкъщи, навсякъде.

В прегръдките ти тихо заспивах,
събуждах те най-нежно целунат.
Всеки път нещо ново откривах
в нощите с много звезди и безлуние.

Аз любих те страстно сто пъти,
припомнях си от теб всяко късче.
Аз зная какво в душата си скътал,
в сърцето ти зная последния дъжд.

+ + +

И какво от това, че съм красива
и че хубави неща за мен разправят.
Напълно пред малко хора се разкривам.
Рядко пълни шепите остават.

И все сама съм. Като пустиня жива
самотата в мен приижда и напредва.
Няма кой с ръка да ме помилва,
с плътно-нежен поглед да ме погледне.

Няма кой безумно да се радва,
че дом мене и със мене се събужда,
че нечие сърце не чувства жажда
от моето да пие, че от него няма нужда.

Аз искам някой постоянно да си мисли
за мене като за най-топлите прегръдки.
Като за първа сбъдната любов аз искам
да съм, след несподелена много пъти.

Като прераждане

Ти не знаеш колко съм ти благодарна,
че най-хубавата част от мен възвърна.
Кълна се, Коки! Кълна ти се във вярност.
Истини за тебе съм готова да изтръгна.

С голи ръце и голо сърце ще те пазя,
а понякога даже от мене самата...
Аз и на обичта си към тебе го казах -
нека да я има все по-силна любовта ти.

Щастлив да си най-много искам,
вечно радван и обичан от твоята си Фея.
Щастлива и аз така ще се усмихвам -
заради теб, Коки! И заради нея!

Поводи за огън

Аз зная, че никога няма да те имам.
И може би, защото зная,
съм така свободна да те искам
и така приятно е да те мечтая;
може би затуй най-сетне се отпуснах
и се уверих, че още мога
да обичам, както бе преди, да чувствам,
да имам поводи за огън.
Може би, защото отстрани аз те обикнах
и от мене тръгна този порив,
съм щастлива и щастрива свикнах
от мълчание - много да говоря,
от потъване дълбоко в мислите,
от невярваща и недоверчива,
във лице, къпещо се във усмивки
и в сърце, прегърнало любов красива.

+ + +

Скрито те желая
и за теб мечтая:
за очите сини,
станали любими,
за ръцете топли
и техния допир,
за закрила, утеха,
аз съм толкова крехка;
за твоите думи,
от които се губя,
в косата ми вдъхнати,
по врата, пред устните...
За едничката любов
към мен да си готов.

Тридесет години

Сълзата на лицето ти
бе така беззащитна
и самотница по сърцето си.
Така и не успях да те обикна.

Няма по-горчиви
от тези - детските сълзи.
Макар и на тридесет години
ти такава сътвори.

Бе една - единствена,
ала разлюбено голяма,
от чувствата най-истински,
от най-дълбоката ти рана.

Мечтана любов

Така те обичам - далече от мен.
Като мечта и мисъл в утрешния ден.
Така обичам те - от разстояние
без да мога за ръка да те хвана,

без да са наши пътеките, птиците,
без да се радвам на твойте усмивки,
без да слушаме на морето прибоя.
Аз никога няма да съм твоя.

Така те обичам и не преставам.
Най-хубавото от теб е само представа.
В нея изгубвам се, в нея е топло.
Там има взаимност. Има любов.

Желая любов

Дали изпуснах всичките
последни влакове към тебе?
Дали ще закъснея много,
тръгвайки пеша по коловоза?
Любовта оказа се различна,
ала все по-потребна ми,
все по-желана, все по-огнена.
Аз те искам, любов! Мога те!

Уханна любов

Аз мислих цял ден за тебе днес.
С мислите се гоних непрестанно.
Само дето те мен преследваха,
безпощадни като гладен пес,
като безсъние постоянно.
С очи настойчиви ме гледаха.
И чакаха отговор.
Къде отиде поривът,
онази широка усмивка
над сърцето разтуптяно...
Къде остана желанието
да бъдеш красива, щастлива
само за някого, за постоянно...
Помня още уханието
на новата любов,
на порив нов.
Помня как целият те отнася,
как обръща всичко в искам и мога,
как мигновено те извисява.
Помня как усмихната сядах
край най-топлия огън.
Помня още как се прави.
Ала сама не мога.

Само ден неведение

Не ми е все едно, че не се обаждаш,
че не написа sms,
че държиш на мен не ми показа
точно днес.

Навън е светъл празник,
а нощите са бели.
Душата ми е тъмна, празна,
прошарена в съмнения.

Постоянството изгражда мнение
ден след ден.
Нужен е само един в неведение,
за да започне у мен

тържеството на самотата.
Изяжда сърцето ми.
Оставя ми нищо. Празнотата
е последна в ръцете ми.

Доброто чувство

Звучи "Балада за Аделина".
Навън дългоочакваната зима
бе най-хубавият коледен подарък.
Като на свещ пламъка ярък,
разпръскващ в близост интимна
светлина в душата да имам.
Бавно започва топло да става.
Аз обичам да се раздавам
и с добро да отвръщам на злото.
Не винаги е тъмнокосо, тъмнооко,
но аз съм непроменима.
И се радвам, че го има
този пламък и с тази песен.
Те ще бъдат с мен толкова често,
колкото самата аз съм пожелала.
Колкото е нужно. Колкото съм дала.

Без обич не мога

Можете ли да си представите
да не ви топли слънцето,
да не гали косите ви вятъра,
да останат празни пазвите
на едно до друго изпънати
в очакване на вода цветята...
Вие можете ли да живеете
само в делници, само под облаци,
в непосредствена близост до огъня...
Всичко това за мене е
като да живея без обич.
А аз без нея не мога.

Твоята музика

Не слушай околните.
Слушай сърцето си.
Техните сърца не долавят
музиката за тебе.
Думите са произволни.
Струните в сърцето ти
са ковани отдавна
и само на теб са потребни.

Свикнах с обичане

Трудно е да няма кого да обичаш,
когато си свикнал със обич.
Светът става за тебе агония
от неумолима самотност.
Разбираш, че друг си и че приличаш
на хората и с нищо не си особен.
Ирония следва друга ирония,
но не и кротост - кроткост.
И усещаш в себе си дълбоко, дълбоко
нещото, описано с празно.
Несравнимо с думата черно,
нито с тежко, нито с завинаги.
Напомнящо, че е имало кротост,
че е имало нещо запазено,
нещо, в което вярваш безмерно
и те кара глава да повдигнеш.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!