уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Лунна сянка

Галина Петрова

Публикувана на сайта 27.02.2009, 06:42

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

За твоя страх!!!

Страхът те блокира
и сякаш животът ти спира...
Дъхът ти секва и сякаш не дишаш,
а сърцето ти все по-лудо бие.

Страхът те убива,
но оставаш полужив.
Удар след удар ти нанася
и сякаш ти бие главата в стената.

Страхът ти е враг,
истинска чума е за твоя малък свят.
А ревността му е съюзница добра...

Подлудяват те и не умират в съюза си,
непобедими те от тебе...

Вън!

Искаш да ме промениш
и част от мен да заличиш.
Искаш ме различна,
а не да бъда себе си, единствена.

Искаш на теб да приличам,
че и дяволска душа да ми вселиш.
Искаш на Демон зъл да заприличам,
защото ти вечно си "добър".

Искаш да съм друга, но уви...
Не можеш да ме промениш.
Или обичай ме каквато съм,

или си тръгвай... от живота ми. Вън!

12.01.2009

Силно ме сряза...

Силно ме сряза
обичането ти сега.
Но дали на излизане (от сърцето ти),
ще получа ключ за у дома?

Не тръпнеш за мене,
а моето име само мълвиш...
Но защо нощта обедня
без любов и страст ми кажи?

А беше богатство
нашето влюбване силно, взаимно...
Но докога аз ще чакам
да полудееш от желание по мене?

01.01.2009

Не ми прощавай

Не ми прощавай -
че плаках за теб,
че те молих, като Бог,
че без теб не можех и ден...

Не ми прощавай!
Дори ме съди сурово!
За нощите без тебе,
в които нямах и сън, и любов...

Не ми прощавай
и че когато беше до мене,
по-самотна бях дори
от всички вълци единаци...

Раздвоена

Раздвоена, но щастлива,
оценена и от двама ви... жива!!!
А ви бях виновна за всичко.
Само аз и само за вас.

С единия аз бях до неотдавна,
накъсах си мислите и опустоших си сърцето.
Направих го, за да постигнем съгласие,
а пожънах само и единствено негодувание...

Сега, когато съм далече...
И почти нищо може би не ни свързва вече,
ти доказа, че аз съм била права,
че не виновна съм била, а ти си бил в грешка голяма.

С другия съм аз сега.
С втория, но сам по себе си - единствен.
Повтарят се нещата пак...
Но не отначало,

а там, докъдето с първия спряха...

До бившия...

Не ме болеше, че си тръгнах!
Не ме заболя и когато ми крещя!
Не ме беше страх, когато при друг аз избягах,
но усещам, че вече започвам да погубвам себе си бавно...

Не! Не се заблуждавай!
Аз го обичам до смърт.
Но неговата любов е спокойна,
а не е жадна за ласки или страст "до кръв".

Питаш какво ме погубва...
Миналото ме убива бавно.
Много пътеки изминах със тръни
и се настрадах до пръсване на вените си...

Не ме гложди и чувство за вина...
Послушах сърцето си и... тръгнах сама.
Не! Не съм със него нещастна сега,
а истински жива с усмихната душа.

Ти сега си сам

Толкова те чаках аз.
И без твоята любов живях.

Сън всяка нощ не спях.
Едничко исках само - теб и обичта.
Геройски молих те и плаках,
А ти не ме разбра...

Сега друг човек споделя моята съдба,
И те оставих тебе, сам в света.

Съжаляваш много, виждам това.
А на мен дали ми беше лесно...
Малка и ненужна бях за тебе аз...

Като отворена книга...

Като отворена книга,
с избелели листи,
от сълзи неизплакани,
с теб разговарям без думи.

Като детектор на лъжата,
очите ти по мене "обикалят"
и търсят чужди следи -
от целувки и докосвания...

Като не прожектиран филм,
от толкова гледани преди,
чертаем обща съдба,
с ревност и чувства споделени... двама...

13.01.2009

И няма вече...

И няма вече сълзи...
Няма и молитви...
Няма страх и тишина...
Няма ги, няма те и теб.

И няма вече болка...
Изстрадах всеки миг със теб...
И няма даже мъка...
Ти всичко на раздяла ми отне...

И няма ме и мен до тебе...
Но не съжалявам вече...
Дали дошло е време да те преживея?
Като толкова години плаках, като на раздяла...

Като сянка на Луната!

Като сянка на Луната
и тази нощ не мигнах!
Въртях се и я чаках.
приласкана от деня да си замине.

Като сянка на Луната,
опитвам се да съм до всеки, който страда.
Но на мене все не се получава,
да имам някого до мен, когато плача.

Като сянка на Луната.
разкривам си без страх душата.
Нали се виждам само нощем,
а през деня съм спомен снощен...

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!