Градско момиче

Нико Ников

Публикувана на сайта 27.02.2009, 14:19

- Свърши ли?- Тя знаеше, че той мрази този въпрос.
- Да - отговори Олег топло и я прегърна.
Винаги беше мил и внимателен с нея, независимо как се държеше тя. Дали всички руснаци са такива? Едва ли.
- Хайде да отидем да хапнем по нещо - каза тя и без да чака отговор, скочи от леглото - Умирам от глад, вече е дванайсет часа сигурно! - погледна телефона на Борис (така и не свикна, че вече е неин). - Охо, един без двайсет! Въобще не съм усетила времето. - Усмихна се закачливо на Олег, той заслужаваше подобни малки жестове. - Хайде, ставай, мързел!
Облече се, хвана Олег за ръцете и го издърпа от леглото. "Боже, колко е хубав!" - помисли си, докато той неохотно се изправяше.
Наистина, Олег беше отлично сложен, строен, светъл, с прям поглед и мъжествени черти. Чисто голото му, атлетично тяло стоеше дори леко неестествено в сумрачната, поразхвърляна квартира. Тя, без да знае защо, си го представяше в руската степ заедно с дивите жребци, препускащи в галоп към безкрая...
- Къде ще ходим? - попита той с типичния си акцент.
- Къде ти се ходи?
- Където искаш.
Беше толкова голям и силен, а никога не налагаше волята си. "Може би затова съм още с него." - помисли си тя и за миг се почувства виновна - "А може би не."
- Да отифем в "Герана" - предложи и добави - А после ще отида в университета, днес имам лекции - изобщо не се поинтересува от неговите планове.

* * *

- Обичам те - каза и той, докато хапваха дробчета и я погледна със сините си, ясни като небето очи.
Тя не можа да разгадае нищо в погледа му, но не посмя да му отговори.
- Какво ще правиш довечера? - попита възможно най- небрежно.
- Ще тренирам, а по- късно не знам. Защо?
- Просто питам, не може ли?- дано не беше усетил нервната нотка в гласа и.
Олег не отговори нищо, не се начумери, не я погледна лошо.
"Твърде е свестен, по дяволите" - мислеше си тя - "А аз съм такава кучка.".
- Ще ти звънна, когато имам време - каза тя, след като хапнаха. - Чао. - целуна го страстно в устата.
- Ще те чакам - отвърна той меко, обърна се и тръгна към спирката на автобуса.

* * *

Лекцията беше скучна, както обикновено, но Нина беше там и след занятията седнаха на чаша горещ шоколад в едно от кафенетата около университета.
- Чуваш ли се още с Борис? - поинтересува се Нина - Как е той?
- Отдавна бе съм го чувала - излъга я Мими - Опитвам се да го забравя.
- С този новия хубавец, как се казваше...
- Олег.
- Олег... Няма да ти е трудно май - усмихна се дяволито Нина. - Как е в леглото?
Нина винаги беше една идея по-пряма от необходимото, но имаше някакъв чар в това.
- Понякога се чувствам виновна - Мария пропусна въпроса покрай ушите си. - Олег винаги е толкова мил...
- Охо, май сме влюбени, а? - подкачи я пак Нина - Шегувам се. - добави бързо. - С какво се занимаваше той?
- Боксьор е.
- Охо-о, истински мъжкар си намерила! Не съм се и съмнявала в теб.
- Винаги е толкова мил - отвърна Мария - А аз се държа отвратително.
- Е, няма да се жените, нали?
- Хаха - засмя се насила Мария, сещайки се за Борис - Днес ми каза, че ме обича. - изтърси неочаквано и за себе си.
- Ха! - усмихна се Нина - И ти?
- Стана ми неудобно - призна си Мария - Нищо не отговорих.
- Трябва да го зарежеш възможно най- скоро, нали знаеш? - Нина я погледна изпитателно.
- Не знам дали ще мога. Той наистина е добро момче, а аз ще съм пълната кучка.
- Ех, колко сме съвестни...

* * *

Мими се прибра в квартирата и в момента, в който заключи вратата, я налегна така познатото чувство за самота и меланхолия. Включи телевизора, сложи пакет пуканки в микровълновата и седна на леглото, докато реши какво ще прави днес. Искаше и се да звънне на Олег, но думите му на обяд все още я караха да се чувства гузна. "Боби..." - помисли си - "Защо имам такава нужда от теб все още?"
Бииип!
Пуканките бяха готови.
"Няма да му звъня, няма да му звъня, няма да му звъня..."

- Как си, Мими? - чу се познатият й до болка глас от другата страна на телефона.
- Просто исках да те чуя. - Тя се мразеше за това, което прави. - Как е Тони?
- Отлично, мерси, че питаш.
- Искам да те видя, Боби. Липсваш ми.
- Знаеш, че не трябва, Мими. Нека оставим всичко да отшуми.
- И ти знаеш, че още те обичам. Не ми причинявай това.
- Моля те, Мими, нека оставим това за друг път. Забавлявай се, не мисли за глупости. Чао.
Връзката прекъсна.

* * *

"Продължавам да се унижавам." - мислеше си тя, отивайки към квартирата на Олег. - "Аз съм една нещастна, отчаяна, самотна идиотка.".
Олег и бе казал, че ще се почерпи с приятели в квартирата си и я бе поканил отиде. Тя облече най- провокативните си дрехи и реши да забрави тази вечер за Борис, каквото и да и коства това.
Квартирата беше малка, задимена и тя бързо забеляза, че е единствената жена тук. Около отрупаната с жетони маса бяха седнали няколко момчета с карти в ръце и шумно коментираха играта.
- Седни до мен, принцесо. - подкани я Олег. - Какво ще пиеш?
- Каквото ми сипеш.- усмихна се тя ослепително - Какво играете?
- Покер. Знаеш ли как се играе?
- Не, но ще ми е интересно да ви гледам.
Олег се опитваше да и обърне внимание, но явно беше погълнат от играта. Тя се преструваше, че и е интересно, не спираше да се усмихва и пиеше доста по- бързо, отколкото бе свикнала.

* * *

Час по- късно играта бе станала твърде разгорещена, а бутилките с алкохол - твърде празни. Усмивката на Мария не слизаше от лицето й и тя имаше чувството, че в стаята е поне четиридесет градуса. Водката, уискито и димът от пурите я бяха накарали да се отпусне напълно и да се радва на всеки жест на момчетата на масата.
А те ставаха все по-тежки.
- Слагам петдесет! - извика един от мъжете, висок и мургав.
- Плащам и още трийсет.- отвърна му момчето от другата страна.
- Плащам. - каза спокойно Олег.
Другите вече бяха излязли от играта, само Олег и двамата му гости участваха в това разиграване.
- Още петдесет! - извика мургавият.
Нещата ставаха твърде сериозни, макар никой на масата да не го съзнаваше.
- Това са много пари, Тони! - опита се да вразуми нещата Олег - Не прекаляваш ли малко?
- Казах още петдесет! - повиши глас мъжът - Плащате или излизате от играта.
- Плащам.- каза другото момче.
- Аз излизам - Олег свали картите си - Това е последното разиграване. Стана твърде късно. Той изгледа последователно всички около масата. - Нали?
Другите се съгласиха, но Тони вече бе прекалил с алкохола.
- Хайде, руски - извика той, - парите ли свърши? Ще ти дам на заем, свои хора сме!
- Стига, Тони. - тонът на Олег не се повиши и с нотка - Всички пихме много.
- Е, щом не искаш и заем, - не се спря той - дай да разиграем куклата ти, и без това гледам, че й е скучно при теб.
Мими се разкикоти и като през мъгла видя как Олег стана от мястото си, взе празна бутилка от масата и с едно движение я строши в главата на Тони. Изведнъж образите около нея се изясниха, а гласовете вече не идваха толкова отдалеч.
- Тръгвайте! - каза Олег на другите мъже. - Закарайте го да го закърпят. - той само кимна към лежащия на пода почти двуметров мъж. - Утре ще се чуем с вас.
След минута бяха сами, тя бе напълно трезва, а Олег бе с вечното си спокойно изражение.
- Не знам какво ми става. - Мими не знаеше какво да каже. - Страшно глупаво се държах цялата вечер.
- Не се притеснявай, принцесо - погали я по главата той. - Не трябваше да те каня в такава компания.
След като алкохолът вече не и действаше, гузното чувство се върна с пълна сила и след десет минути Мими вече бе вкарала високия, рус красавец в леглото.
"Мразя се" - мислеше си тя, докато го усещаше върху себе си. - "Наистина се мразя".

* * *

- Не знам какво да правя, Нина - отново пиеха кафе около университета - Вече се чувствам като осмокласничка.
- Зарежи жребеца, палавнице! - отвърна Нина в типичния си стил - Толкова ли е добър? - погледна я дяволито.
- Знаеш, че не е това. Страшно съм объркана, а той е страшно мил. Ще го заболи много, а аз ще се почувствам като най- долната кучка - Мими беше отчаяна - Освен това обичам Борис. - добави бързо.
- Охо-о, къде било ключето! - възкликна Нина - Борис нямаше ли си вече друга, онази, как беше...
- Антония, да. И май много я обича. Но знаеш, тия неща, не мога нищо да направя, просто не спирам да мисля за него... - взе да заеква Мария.
- Не му се обаждаш, нали? - прекъсна я малко грубо Нина.
- Почти всеки ден - реши да е честна докрай Мария - Не мога да се спра, всеки път се боря със себе си и губя...
- Като жена с богат опит, - започна шеговито Нина - ще ти кажа само едно - зарежи красавеца още днес и изтрий номера на бившия от телефона и от главата си. С времето всичко ще се нареди.
- Няма ли друг вариант? - На Мария и се доплака. Нина винаги виждаше нещата по- ясно и по- точно от нея. Понякога се хващаше, че и завижда.
- Има. - отвърна сериозно Нина. - Да полудееш или да се пропиеш. Вероятно и двете.

* * *

Мария седна на бара в "Алтер" и си поръча малко уиски. Добре осъзнаваше, че е единствената жена по това време, но не я интересуваше. Искаше да се отърве от мисли за Олег, Борис и каквито и да било други мъжки имена. Искаше да се отпусне. Искаше да проясни малко нещата. Искаше да се напие. Не знаеше какво иска.
Изпи уискито почти на един дъх и поръча второ. Беше хубаво.
- До колко часа работите? - попита тя барманката.
- Един- два. - усмихна се момичето - Докато има хора. За пръв път ли идваш тук?
- Да - излъга Мария - Всъщност не. Но не съм идвала по това време.
- Ако останеш след единайсет, няма да съжаляваш. - нова усмивка - Става голям купон.
Мими отпи от чашата си. "Може би точно от това имам нужда тази вечер." - помисли си.
"Алтер" беше малко, стилно барче. Имаше всичко на всичко десетина масички и малкия бар, където тя беше седнала. В момента беше почти празно и тя нямаше представа що за хора идват тук.
- Два големи рома! - гласът я сепна и тя се извърна леко назад. Някакъв симпатяга поръчваше за себе си и приятелката си току зад нея. - Извинявай, красавице. - усмихна и се той - Не исках да те стресна.
- Не съм ти никаква красавица! - сопна му се тя, но и стана приятно. "Всички тук се усмихват" - помисли си.
- Може ли да седнем тук? - сякаш не я чу младежът и посочи столовете до нея.
- Да. - усмихна се най- сетне и Мария - Заповядайте.

* *

Един час и две уискита по- късно тя вече танцуваше на бара с някакво непознато момиче, а компанията на столовете ги гледаше, свиркаше и ръкопляскаше.
- Да им покажем, момичета! - извика барманката и се присъедини към танца. Музиката стана една идея по- провокативна и другите момичета започнаха да се извиват еротично и да се опипват. "Е, какво пък" - мислеше си Мария, докато се присъединяваше към танца им. - "Наистина е купон." .
В този миг телефонът и зазвъня настойчиво. Тя се опита да погледне кой е, но другите две момичета на бара не я оставиха да се откъсне от танца и започнаха да се притискат и отъркват в нея още по- ласкаво. "Едва ли ще е нещо спешно по това време" - реши Мария и продължи да се забавлява.
- Страхотни сте, кукли! - провикна се едно от момчетата, седнало пред тях на бара и понечи да я погали по крака. Тя го отблъсна, опитвайки се да не е груба, но след минута се повтори същото. Почувства се като евтина курва, но бе изпила твърде много уиски и се остави на ръцете на момчето, които ставаха все по-смели.

* * *

Половин час по-късно бе в колата му, на път към квартирата и. Опита се да събере мислите си, но единственото, което успя, бе да се разсмее безпричинно.
- Какво става? - стисна я за бедрото Иван.
- Всичко е наред, бебчо. - разкикоти се тя и погали ръката му. Казваше се Иван, беше на двайсет или на двайсет и една, учеше... нещо си и живееше... нямаше представа къде. "Какво значение има, утре ще му мисля" - поредното извинение пред себе си. Знаеше, че греши, но нямаше сили, воля, а вече и желание да промени нещо.
- Тук сме. - каза тя, когато стигнаха пред входа й и понечи да отвори заключената врата на колата.
- На кой етаж?
- Третия, вдясно, семейство Колеви. - разкикоти се тя отново.
Влязоха директно в спалнята и и без никакви предисловия Иван започна да я разсъблича.
"Само на двайсет е." - мислеше си Мими. - "Простено му е." - Тя се зае да разкопчава колана му. - "Това е последната ми глупост, заклевам се!"

* * *

Събуди я звънът на телефона и.
- Добро утро, слънце! - дано Олег не усетеше колко е дрезгав гласа и.
- Добро утро, Мими - както обикновено, непроницаем глас. - Как си?
- Отлично, благодаря. - главата и стомаха и я боляха и имаше почти непознат... непознато хлапе, да му се не види, в леглото си. Ползваха ли презерватив? Не можеше да си спомни. - Ти как си?
- Звънях ти снощи. - не отговори Олег - Няколко пъти. Къде беше?
- На гости на Нина. По женски. - не можа да измисли нищо по- правдоподобно. По дяволите, каква глупост!
- Защо не ми се обади? - гласът на Олег бе все така равен.
- Гледахме много хубав филм, а после стана късно и знаеш...
- Окей. - леден, непроницаем тон. - Ще се видим ли днес?
- Да, разбира се - отговори тя твърде бързо - Кога си свободен?
- Да те взема от вас към шест?
- Ще те чакам - отговори колкото можа по- нежно и затвори.
"По дяволите, по дяволите, по дяволите! Ако продължавам така, направо да изляза на магистралата, поне пари ще ми дават!"

* * *

Иван спеше дълбоко до нея. Едва сега усети, че ръката му е на бедрото и. "Какво ли си мисли? Че съм поредното курве, как какво! И май ще излезе прав!"
Мария избута ръката му и го сръчка в ребрата. Никаква реакция. Раздруса го силно, той поотвори очи и понечи да я опипа с ръка. Тя го спря, стана от леглото, облече се и го отви. Беше чисто гол, по дяволите!
- Хайде, ставай! - опита да не звучи твърде грубо - Трябва да тръгваш.
Той се разсъни, явно се притесни от голотата си и бързо стана и се обу.
- Имам работа днес, наистина трябва си вървиш .- настоя тя.
- Беше много хубаво снощи. Ще се видим ли пак? - тези мъже...
- Едва ли. - тя съвсем се вкисна.
- Снощи беше доста по- навита...
"Ще го набия това момче!"
- Хайде, обличай се и си върви, моля те. - Мария опита да се овладее. - Снощи беше грешка, бяхме пили. Освен това си имам приятел. - надяваше се това да проработи.
- Който искаш да разкараш, но те е страх да не го нараниш, затова само го чукаш, и бивш годеник, когото обичаш и също искаш да чукаш. А всъщност чукаш мен! - прииска и се да го удари с нещо тежко в нахилената физиономия, а в следващия миг и се дощя сама да се фрасне. Защо и е трябвало да му разказва всичко?
"Трябва да спра да пия, да спя с мъже от самосъжаление, да спя с мъже от съжаление към тях, да спя с непознати, да се обаждам на обвързани бивши годеници... Какво още?"
- Всъщност - каза тя бавно - остани, ако искаш. Свободна съм до довечера.
Пак и се дощя да да фрасне похотливото изражение, коато се изписа на лицето му, но сама си го търсеше. "Все някога всичко това ще спре." - помисли си. Не предполагаше колко ще е скоро.

* * *

В пет часа на вратата се позвъни. "По дяволите!" - помисли Мими - "Кой е решил точно по това време да ме търси?"
- Не отваряй. - каза Иван, погалвайки я по крака - Нека си звънят.
Двамата се бяха излегнали в леглото и, откъдето не излязоха целия ден.
"Сладък е. " - мислеше си Мими - "Може би не сбърках, че го оставих тук.".
Звънецът не спираше да звъни.
- Май ще трябва да отворя. - каза Мими и стана от леглото. Поколеба се за секунда, после облече само един тънък халат върху голото си, все още горещо тяло и тръгна ктм вратата. Спря с ръка на дръжката и лицето и застина. Кой ли можеше да е? "Боже.." - помисли си и в този миг телефонът и зазвъня. С тази мелодия звънеше само Олег.
Мария се втурна обратно в стаята, издърпа Иван от леглото и му хвърли панталона.
- Обличай се. - прошепна нервно и му подаде и пуловера - Олег е.
Иван я изгледа стреснато, след това върна обичайната си леко арогантна физиономия и каза:
- Нека влезе, да види, че съм тук!
"Тъпанар!"
- Обличай се и се скрий на терасата! Не знаеш какъв е, ще те убие, ако ни види!
- Не ме е страх от никакви боксьорчета! - той вече се бе облякъл, но не мърдаше от мястото си. - Отвори му!
Телефонът и звънецът не спираха и Мария изгуби самообладание.
"Сам си го търси." - каза си и отвори входната врата. - "Дано успея да вразумя Олег." - сама не си вярваше. С трепервщи ръце завъртя бравата и прегърна Олег още на прага.
- Защо толкова дълго ме държа пред вратата? - Олег вече бе ядосан - И не си вдигаш телефона?
- Извинявай, слънчо! - Мария бе ужасена от това, което най- вероятно предстоеше. - Прости ми, моля те! - тя се разплака и прегърна Олег силно.
Той я отблъсна леко и влезе в спалнята. Иван бе седнал на леглото и го гледаше насмешливо - очаквателно.
- Добър вечер. - гласът на Олег бе леден.
Иван очакваше всякаква друга реакция от руснака, но не и този спокоен поздрав.
- Здрасти. - отговори объркан и секунда по-късно получи удар в брадата, който го прати на дървения паркет. Понечи да се изправи, но Олег вече бе взел един от столовете в стаята и го стовари върху него. Руснакът вдигна стола за нов удар, но Мария се хвърли върху него и обви ръце през гърдите му.
- Моля те, Олег, недей! - викаше през сълзи - Аз съм виновна, Олег! Успокой се, моля те! Пусни стола, Олег!
Руснакът отпусна ръце и остави стола там, откъдето го беше взел. Иван лежеше неподвижен на земята, а от главата му течеше кръв.
- Кучка! - изсъска Олег през зъби и изгледа Мария безстрастно. - Мръсна българска курва! - той се изплю презрително на паркета, обърна се и понечи да си тръгне от апартамента.
- Чакай, Олег! - извика Мария отчаяно - Не си тръгвай така! Това беше грешка, изцяло моя грешка и съжалявам! Прости ми, Олег! Прости ми!
Олег се обърна и я изгледа със снизхождение, задържа погледа си няколко секунди, докато и това чувство изчезна, ощипа я по заголената от халата гръд и си тръгна.
"Каква идиотка съм!" - Мария не бе на себе си. - "Каква тъпа идиотка!" - Тя видя лежащия на земята Иван и едва сега осъзна, че той има нужда от помощ. Пресегна се за телефона си и набра сто и дванадесет.
"Кучката трябва да се грижи за палетата си."

* * *

Университета, кафенето, Нина, два малки рома.
- И какво ще правиш сега? - Нина отпи от рома си. - Какво мислиш за този Иван?
- Вече е минало, не трябваше въобще да лягам с него. - Мария бе разказала всичко на Нина и малко и олекна.
- Сигурна ли си? Все пак сте повторили, май и потретили... И то на трезва глава. Не ми казвай, че не ти е харесало...
- Стига, Нинче! Той е на двайсет години, а главата му е на шестнайсет. Просто се чувствах отчаяна и той беше първият, попаднал пред очите ми.
- Май цялата тази история ще ти се отрази добре в крайна сметка. Вече говориш доста по- разумно.
- Какво искаш да кажеш? - отлично знаеше какво иска да каже.
- Осъзнай се, Мими! Не можеш да преживееш раздялата си с Борис и правиш секс с Олег, за да не мислиш за това. После пиеш и правиш секс с Иван, за да не мислиш за Олег. След това трезва продължаваш с Иван, защото вече си толкова отчаяна, че не ти пука от нищо. Мислиш ли, че не виждам отстрани? Сигурно ти звучи цинично, обаче историята от снощи е добре дошла, за да се вземеш малко в ръце. Олег вече го няма, а Иван, дори да искаш да го видиш...
- Нямам никакво намерение! - прекъсна я Мария. Не и хареса наставническият тон на Нина, макар че говореше самата истина. Не и харесваше и истината.
- Дори да искаш да го видиш, - продължи Нина, сякаш не я бе чула - той ще е в болница още десетина дена. И цяло чудо, че е жив!
- Щеше да го убие. - отвърна Мария - Едва го спрях...
- Всичко това е унизително, - каза Нина - особено начина, по който си е тръгнал жребеца. - Мария още я болеше гърдата, където Олег я бе ощипал. - Но той за себе си е прав, дори повече от прав. Как е Боби? - Нина се подсмихна лукаво.
- Изтрих телефона му и скайпа. Въпреки това ми липсва и ми се ще да го чуя. - Вече нямаше защо да лъже, дори себе си.
- Няма оправия! - въздъхна Нина - Знаеш ли какво? Следващият път, когато решиш да го забравяш, звънни ми, чу ли? Искам и аз да се забавлявам, не само ти! - Нина отпи голяма глътка от рома си.
- Благодаря ти, Нинче, ти си истинска приятелка! - Мария се усмихна широко - В твоята компания никакъв Борис няма да ми затормозява мислите!
- Наздраве за новата, свободна и усмихната Мария! - Нина вдигна чашата си тържествено.
- Наздраве! - два рома изчезнаха на екс.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!