Отразени лъжи

Цветелина Неделова

Публикувана на сайта 27.02.2009, 14:16

Без теб

Сутрин ставам пак с тъга,
В огледалото отразява се лъжа,
Лъжа, която само ти
Като копие в сърцето ми заби.

Липсваш ми това не крия,
Но тъгата мрачна, как да изтрия?
Без тебе празна е душата,
Обвита от цветята на тъгата.

Дори винаги да страдам,
Аз любовта си ще ти давам.
Сърцето ми все за теб ще бие
И болката на дъното ще крие.

Обич

„Обичам го!” - сърцето пак крещи.
„Обичах го! - недей, замълчи.
„Обичам го!” - кой ще ме вини?
„Обичах го! - а той всичко в мен уби.

Всичко свърши! Край! Остава само самота...
Краят е тъжен, а било по-добре така...
Казват, че съм луда.
Да! Но от любов по тебе,
Ще минава време и ще страдам, а на тебе няма да ти дреме!

Природата - извор на живот

Нима живота е това?
Мрак, дим, мъгла?
Скучен, мрачен град
На безчувствие богат.

Какво може да замени
Цветята, топлите лъчи?
Има ли на таз земя
По-чисто от изворна вода?

Гласовете на всичките певици
Не са сравними с пойните ни птици.
Какво по-красиво от това
Да видиш след дъжд дъга?

Огледай се за малко встрани.
Виж природата от живот кипи.
За миг си помисли:
„Част от нея ли си ти?”

Хайде, остави ме

Всичко, което имах преди.
Вземай го и празни думи не реди.
Знам, любов за мене не остана
И хладнината си пробутваш ми в замяна.

На сила хубост всички, знаем че не става,
Както любов няма, щом сърцето страда.
Не винаги след дъжд явява се дъга,
Но често след любов остава ни единствено тъга.

Безсилна от молби за пореден път...
Гордост, унижение, самота - това е моя кръстопът.
Дали отново да се помоля:"Прегърни ме!"
Или пък да ти отвърна:"Не бъди страхливец,
Хайде остави ме!"

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!