Озонова плантация

Красимир Гюров

ИКОНАТА

Бургас. Художествената галерия -
бивша синагога.
Последен етаж. Иконна зала.
Страшно много икони, по стените,
по тавана -
християнски, еврейски. Има и други.
Една икона е различна.
Неповторима и неповтаряща.
Тя диша. И мълчи.
Единствената, чийто поглед
пътува към пода.
С преведени рамене,
с оредял и побеляващ
разрошен ореол.
В улея на окото й тежи сълза
от вода. Мътна. Солена. Морска.
По силна от киселина.
Икона, която се моли. Сама на себе си.
Една икона - оставаща единствена.
Неповторима и неповтаряща.
Тази икона е Христо Фотев.

КОГАТО СТРУНИТЕ ЗВЪНЯТ

Когато струните звънят,
а няма кой да подхване песен,
и пълни чаши не кънтят,
този свят наистина е тесен.
Когато струните звънят,
а женски смях не им приглася,
и влюбени очи мълчат,
този свят трудно се понася.
Когато струните звънят,
а болка в очите ти се ражда,
и нещата все не вървят,
този свят се превръща в сажда.
Когато струните звънят,
по-добре е да те няма там.

АЗ ЧАКАМ

Аз чакам.
Чакам си чашата.
Чакам чаровна жена.
Чакам покривка за масата.
Чакам кибрит за свещта.
Аз чакам.
Чакам всичко това.
Чакам в единствения миг,
в който успях да спра.

В ОЧАКВАНЕ НА ЗИМАТА

Непогребани дървета,
лай на кучета
и езеро без риба.
Само две стъкла
ме делят от тази самота.

ВЛАКОВЕ

Два случайни влака
пълзят един срещу друг.
Потънали неловко в сумрака,
спират се за миг един до друг.
В единия пътувам аз,
а в другия си ти.
Вятърът си играе между нас
без да знае, че ни дели.
Случайна среща между две стъкла,
просто две изпуснати усмивки
и отново тропот на колела
в еднообразни сиви ритми.
Когато влакът спря
не знаех, че съществуваш.
Сега знам, но влакът отлетя,
а ти продължаваш в него да пътуваш.

ПОЕТ

Пера от птиците крадеш.
Описваш всяка истина или лъжа.
Единствено себе си не можеш да разбереш.
Това ли е твоята съдба?

ИЗВЪН ИГРАТА

Че съм птица, птица съм.
Смешна птица, знам.
Глупости мълвя дори на сън.
Най-мразя да съм ням.
С вас дълго пях.
Простете ми приятели,
че все пак отлетях.
Нали затова са крилата ни.
Че съм птица, птица съм.
Сврака ще те ме наречете,
летящ лалугер, таласъм.
Както искате ме назовете,
но аз съм вече вън…

НЕСТИНАРКА

Вече цяла нощ танцуваш
върху жаравата на моята душа.
Неуморна като вятъра лудуваш
с танц възможен само за жена.
Чудо или невежество мъжко,
но огънят не прониква в твоите пети.
Лудо и без никакви задръжки
караш болката към мен да отлети.
Събувам думи и достойнство,
протегнатите ми ръце шептят желания.
Но не стигам аз до твоето тайнство,
спрян от пламъци и огнени ухания.
Когато утре въглените в мен угаснат,
знам, в друг ще ги разпалиш ти.
Но силуетът на снагата ти прекрасна
ще танцува още дълго в моя стих.

* * *

Ако оставиш любовта си при мен,
аз да я пазя.
Знай, че вятърът ще я отнесе
или аз ще я погазя.
От подаръци нямам нужда,
а и касичка не съм
за излишни чужди чувства,
студени като дъжда навън.

ШЕПА ПРАХ

Пристъпвам бавно
в гробищния парк.
Погледът ми се мести плавно
върху мраморните плочи там.
Не ги познавам,
ако не ми изневерява паметта.
Помня само хора
със същите тези имена.
Спомените изплуват лесно
и се плъзгат по окосената трева.
Изплува моето детство
върху същата тази земя.
Със същите тези хора,
които сега под нея лежат,
заместени от камъни и плочи,
които могат само да мълчат.
Всичко е толкова жестоко
към мен - този който диша.
Реалността се разлива нашироко,
а в мен - тя издиша.
Едно нещо проумях,
миналото ми потъна в земята.
Остана само щепа прах,
която сега стискам в ръката.

* * *

Завръщаш се бездомна като дъжд,
сълзите ти са пълни с пясък.
Истината за себе си задръж,
а миналото само ще се сгромоляса.

ВИСОКО

Родих се нависоко,
нависоко живях.
Всички гледах отвисоко,
но не го разбрах.

* * *

Мразя те,
защото си красива.
Обичам те,
защото си щастлива.
За теб няма да пълзя
нито нощ, нито ден.
Без теб няма да летя,
винаги ще си до мен.

* * *

Бутилка вино и една китара,
въглени като спомени
и безсилие, което изгаря
всичко в мен.
Изгревът ще ме открие
да плача скрит зад своите клепачи.
Останалото - той ще го допие
и деня ще започне да влачи.

* * *

Закъсня само с няколко мига,
а мен вече ме няма.
Ти знаеше, че ще си отида,
кога не знаеше само.

КУПОН

Нощта към светлината се промъква,
а купонът едва прохожда.
Говорим още с недомлъвки,
ледът в чашите ни се разхожда.
Нощта докато продължава
ти ще бъдеш с мене само.
Преди не те познавах,
но и да те запомня няма.

ЗАВРЪЩАНЕ

Връщаш се, а няма никой
на мястото, където
трябваше да те чака любовта.
Стоиш, не викаш,
няма смисъл,
но все пак се ражда една сълза.
Тръгваш отново тихо,
маска слагаш
и поемаш своя път в нощта.

МОРСКИ ПЕЙЗАЖИ II     (на Ани)

Стъкла от бутилки и рапани
са остатъците, които мога да събера
в солените си и мокри длани
от нечия пиянска душа.

* * *

Сам скитах по света,
понеже се страхувах да обичам.
Чувствата си криех зад страха,
далеч от щастието тичах.
Любов не можах да изживея.
Принуден бях да си измисля една,
за да мога да пиша за нея,
макар и родена от лъжа.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение