Изповед

Мартин Анастасов - Мечo

Публикувана на сайта 20.01.2009, 16:28

Преди много, много време бях различен. Бях човек, който можеше да чуства...
Това, което искам да ти разкажа се случи доста отдавна – преди поне два месеца. Седях си отново самичък в стаята, четях си някаква книжка и си представях как всяка жена иска да бъде с мен. Не че бях заклет девственик, не ме разбирай погрешно. Имал съм няколко гаджета, макар че повечето от тях не биха си признали за нищо на света, защото все още не могат да проумеят как човек като мен успя да се подиграе с тях и да ги накара да се чувстват като непотребни парцали. Не че го исках, просто така се получаваше – харесвах някое момиче, започвах да се опитвам да я накарам да ме хареса, и свършвах в леглото с нейна приятелка (или не свършвах). Не че съм изневерявал, просто винаги се случваше така че не вземах това, което искам, а приятелката й...
Съжалявам, пак се отплеснах. Та седях си аз в къщи и реших, че искам да се махна, да отида някъде да се напия и да забравя какъв съм. Излязох от нас сам. Дори не се опитах да се обадя на някой от познатите си, защото тази вечер не трябваше да бъда обичайно повтарящото се лице. Трябваше да бъда, такъв, какъвто винаги съм желал. Дори специално за случая си сложих лещи, а очилата оставих на масичката. Влязох в първата дискотека, която видях. И там - каква изненада - още на входа се сблъсках с бивш съученик. Какво да се прави, реших че и тази вечер няма да осъществя плана си, но поне щях да си поговоря с отдавна забравен приятел.
Знам, че ти омръзна да ме слушаш, затова ще ти спестя някои подробности. Накратко - обичайната ситуация - водка, жена, опити, неуспех, приятелка, лека нощ, остани, готово, ох, не така, така?, да, добре, провери презерватива, лека нощ. На сутринта станах рано и се опитах да си тръгна незабелязано. Не исках да се повтаря цялата история отново - 5 месеца да лъжа, че бих свалил звездите за нея, а когато ми писне да я отрежа толкова брутално, че дори да намразя себе си. И тогава чух зад себе си: "Седни!". Обърнах се и я погледнах умолително с надеждата да се разплаче и да ме остави да си тръгна. Но тя ме гледаше с някаква твърдост в погледа на която не можех да не се подчиня. "Защо?" Дори не си помислих да лъжа. Разказах и цялата си тъжна (според мен) история. Дори не й спестих това , че снощи тя е била утешителната ми награда. Дори й признах, че се престорих, че свършвам, защото ми беше писнало цялото клатене и ми се спеше. Тя простичко каза: "Ти си най-жалкото подобие на мъж, което съм срещала. Върви си." Нейните думи ме поразиха. Не, че не го знаех - но не очаквах да ми го каже в лицето.
От тогава, приятелю мой, не съм на себе си. Постоянно чувам в главата си тези думи. Знам че съм жалък, знам че трябва да се променя. И се опитвам. Наистина. А може би просто не съм срещнал готино момиче... Или приятелката й...

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!