уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Шепот

Цветко Петров

Публикувана на сайта 20.01.2009, 07:45

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Шепот

Говоря и не мисля,
Думи без опора
Празно е и мисля.
Безнадеждност и умора.

Извинение и се повтарям.
Свещ последна с пламък неугасващ.
Гори студено.
Последните врати затварям.
Светлина самотна в мрак омразен.

Дума превърната в куршум.
Пронизва те. Страхът ми те ранява.
Говориш на стена.
Отблъсната от моя ум.
Жадувам самота, но тя не ме спасява.
Въртеж от объркани моменти.
Преплитат се познати състояния.
Имам само думи – груби инструменти.
Глуха звучност обгръща хиляди мълчания.
Шептя, но никой не разбира.
Шепот, душата ми умира.

Две страни

Когато цинизмът убие последната капка търпение
Няма секунда за болка, има само преливащи дози смущение.
Правотата на свойта позиция ти пазиш уверен
Думи и нападки, гузно преглъщаш наведен.

Погледи горещи се плъзгат в периферни посоки
Оставят по тялото рани желани, дълбоки.
Упорство превърнато в хаотично отстъпление
Ти си виновен.. тя те обикна ... това бе престъпление.

Липса на метод и капка доверие
Това не бе самоцел .. а едно насилено лицемерие.

Невъзможен сън

Спя с отворени очи
Чакащ утрешния ден
Презирам хилядите шарени лъчи
Защото знам, че няма да си тук до мен.

Среднощен шум във мрачното пространство
Нарушава будния ми сън
Унесен във мечтаното пиянство
Аз искам да изляза, да те потърся там навън.

Безконечен низ от ликувани моменти
Кръстосват многократно късните минути на нощта.
Прелъстен от сладострастните сегменти
Аз искам да остана, да забавя утринта.

Число

Преброй се!
Стройте се, за да ви преброим!
Не бой се !
Няма да ви навредим!

Обръщаш се и удрят ти печат.
Не го усещаш.
Незнаен е , но винаги познат.
Превърнат във невидимо число
Ти живееш!
Дом, семейство, потекло.

Винаги чакаш си реда
във редица с номера.
Едно, две, триста и деветдесет
Това си ти
Част от изкуствения ред.

Числото става личност
То е различно от другите числа
То има идентичност.
Но е толкова безлично...

Илюзионист

Сцена, хора, глъч и нетърпение
Дишаш прах от хиляди забързани нозе
Усмихваш се, а ръцете ти потят се в напрежение.
Мрак , мълчание и звук на скърцащо резе.

Всички втренчени с отворени немигащи очи
Не подлагат на съмнение блестящата магия
Дете наблизо се изправя и крещи, пресяга се и сочи
"Жената там изчезна."- въздишка за нейната нелепа орисия.

Истина, илюзия или лъжлив спектакъл?
Не се замисляш, просто ръкопляскаш.
Не се замисляш за неоправданите моменти, във които безкористно си плакал.
Просто изумен във безумен транс въодушевен скандираш и умело ръкомахаш.

Излизаш сякаш от свещено място
Омагьосан от гениално представени лъжи
На улицата задушен от хиляди излъгани усмивки ти се вижда тясно
Защото знаеш, че утре душата ти отново ще кърви.
Знаеш, че някой ще те подведе, защото илюзията си ти.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

Blenika [ потребител ] 
от дата :  13.08.2009, 20:01
Поздрав от Габрово:)
Поезията ти е много зряла, харесва ми, че си лаконичен-с малко думи предаваш адски много емоция. желая ти успех!!!