уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Послание от небето

Вайълет

Публикувана на сайта 15.01.2009, 09:33

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Когато то дойде, Дебора се излежаваше мързеливо пред видеото. Всъщност тя почти не следеше глупавата комедия, която беше пуснала. В главата й се въртяха мисли за приятния уикенд, който им предстоеше, и всички онези забавни неща, с които щяха да запълнят двата почивни дни.
Яхтата, включена на автопилот, бавно навлизаше в открито море. Нямаше вълнение и времето бе приятно топло. Шърли се припичаше на един шезлонг с чаша леден портокалов сок в ръка, а Брайън и Клайд шумно играеха карти.
- Хей, някой ще се сети ли да направи кафе? - извика Брайън.
- На когото му се пие, да си приготви! - отегчено махна Шърли и не мръдна от мястото си.
В следващия миг небето се озари от ярка светлина и яхтата се разтърси като при сблъсък с подводна скала. Всички стреснато скочиха на крака.
На палубата лежеше то. Беше голямо колкото топчетата, с които си играят малките момченца, а окраската му... Май че нямаше такава. Отразявайки цветовете, които го заобикаляха, то просто преливаше от тонове.
- Какво се е случило? - дотича запъхтяно Дебора.
Приятелите й се бяха скупчили на палубата и разглеждаха топчето. Никой не беше уплашен.
- Послание от небето - смигна й съучастнически Клайд.
- Това малкото ли ни разтресе така? - недоумяваше Шърли.
- Прилича на кристал от неизвестен произход - подхвърли Дебора.
Брайън вдигна поглед нагоре и замислено започна да изучава небосклона.
- Все пак не разбирам откъде се появи - каза той.
- Представи си, че извънземните са ни пратили някакво съобщение - засмя се Клайд и понечи да вземе топчето.
- Не го пипай! - извика Дебора.
- Ха, че то изглежда съвсем безобидно! Пък и нали трябва да разчетем посланието. Щом пада от небето, сигурно е нещо важно - той приклекна и го вдигна.
- Клайд, ти можеш ли въобще да се държиш сериозно? - ядоса се Шърли.
- Миличко, виж! - ухили се младежът. - То действа на принципа на огледалото.
И наистина в топчето се появи умаленият, но иначе съвършен образ на Клайд.
- Дали пък някой не ни наблюдава отгоре? - произнесе Брайън.
Изведнъж Клайд се преви и “посланието” тупна на палубата, този път без шум.
- К-какво... . стъписа се Шърли, но не успя да продължи. Приятелят й се гърчеше, стискайки с две ръце корема си.
- Боли! - едва изрече той и без много да мисли, скочи в морето. Тялото му бавно започна да потъва.
Шърли изкрещя като обезумяла.
- Клайд, защо не плуваш? - извика Дебора.
- Не виждаш ли, че има силни болки! - тросна се Брайън и се хвърли да спасява приятеля си. Водата се разплиска и яхтата леко се олюля.
Дебора се огледа. Бяха навлезли в океана и наоколо се простираше само пуста синя безкрайност без спомен от суша. Надежда за помощ - никаква.
Топчето се бе търкулнало на няколко метра от нея и невинно проблясваше.
След малко на повърхността се показа главата на Брайън. Той си пое шумно дъх и изрече:
- Трябва да си сложа кислородния апарат. Твърде дълбоко е.
- Но Клайд ще се удави! - извика Дебора.
Шърли отново изпищя и се спусна към топчето.
- Шърли, недей! - Дебора се втурна след нея, но беше късно. То вече лежеше в ръцете на приятелката й и полека приемаше образа й.
Брайън се бе качил обратно на яхтата.
- Някой ще ми обясни ли какво става тук? - строго произнесе той. - Шърли, пусни това чудо!
Нямаше нужда да го казва. Девойката се преви също както Клайд и топчето се плъзна по палубата. Брайън го спря с крака си.
Дебора изнасяше кислородния апарат. На най-горното стъпало на стълбата тя замръзна на мястото си. Докато Брайън разглеждаше “нещото”, Шърли падна във водата, стенейки от болка.
- Слушай, мислиш ли, че това малко топче е причина... - проточи той, взирайки се в миниатюрното “огледало”.
- Пусни го веднага! - изсъсквайки, го прекъсна Дебора. - Не разбираш ли, че сее смърт?
Брайън беше толкова стъписан, че съвсем забрави за двамата в морето.
- Сложи си бързо апарата! - Дебора припряно започна да му помага.
Само че в следващия миг ситуацията се повтори, по-точно - потрети. Младежът се сгъна на две и се загърчи по палубата. Девойката отчаяно извика и се спусна след него.
- Брайън, моля те, не скачай в морето! - проплака тя и го стисна за лакътя. Той се дърпаше, а Дебора се опитваше да се залови за нещо, за да го задържи. Успя да достигне парапета и потната й длан се плъзна по него.
- Мили, моля те, спри! - изкрещя тя.
- Ч-чувствам се ужасно... - простена Брайън и се хвърли във водата. Силното му тяло увлече и нея. Парапетът пропука и се счупи. Остра болка прониза ръката на Дебора и тя изпищя.

Приятелят й беше загубил съзнание и тежкият кислороден апарат на гърба му го дърпаше надолу. Дебора плачеше и със здравата си китка непохватно се мъчеше да го освободи от бутилката. Ако успееше да си я сложи, може би щеше да го спаси, преди да се е удавил.
Останало самотно на палубата, топчето изсвистя и отдели няколко искри.
Дебора разпусна ремъците на апарата и започна да го нагласява на гърба си. Счупената ръка я болеше отвратително. Внезапно зад себе си чу пращене. О, ужас, яхтата гореше! Девойката отчаяно заплува, за да се отдалечи от пожара.
Най-сетне бутилката бе на гърба й. Тя захапа мундщука и се гмурна. Водата беше бистра и всичко се виждаше като на длан. На няколко метра встрани потъваше Брайън. Дебора се насочи нататък.
Едно огромно сиво туловище се стрелна край нея. Акула!
Девойката ужасено заплува към повърхността. Някъде горе се чу глух взрив и яхтата се разпадна на стотици трески.
Дебора се движеше с максималната скорост, на която бе способна. Акулата я следваше неотлъчно, разголвайки хищните си зъби.
Най-после чист въздух! А сега - накъде? Нямаше време за губене. Грамадната перка беше почти до нея.
Но какво е това? Свирка на кораб? Дебора със сетни сили замаха с ръка и изпадна в безсъзнание.

***

- Докторе, как е тя?
- В момента е с тежко психическо разстройство. Дясната й ръка е натрошена, а акулата е откъснала почти целия й ляв крак. Нямам представа какво се е случило на изгорялата яхта, но по всичко личи, че е било нещо ужасно!

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!