Лудница №4

Георги Динински

ГУЩЕРЧЕ

Гущерчето - тъй зелено,
По телцето не гали,
То от страх е заслепено,
Нежността ти го боли.
Със опашчица в ръцете
Ще останеш и така
Ще си имаш по лицето
Нова бръчка от тъга.
Остави му свободата,
То самото да реши
С кой да тича по тревата,
С кой света да сподели.

БОРОВА ИГЛИЧКА

Борова игличка
в дрехата намерих,
толкова самичка,
че от страх трепери.
И какво да сторя,
казах и тогава:
-Аз ще бъда бора
в които си живяла.

САМОТНАТА ЖЕНА

Самотната жена
От работа се връща рано,
От чаят с мед умислено да пие,
И тялото по навик да нахрани,
И тялото по навик да измие.
Самотната жена
От работа се връща късно,
Кафе последно за деня да прави,
Да изпере бельото мръсно,
И нещо, невъзможно, да забрави.
Самотната жена
От работа не се завръща.
Над буквичките клюма уморено,
Със мисълта за малка къща
Със покривче едно червено.
Самотната жена
Вина не търси- "Той е ",
Часовника за утре-то навива,
В съня усмихва се на нещо свое,
И нежно после го изтрива.
Самотната жена
Облича дрешката най-скъпа
В компания пияна за да слуша,
Поредната интелигентна глупост.
А после пак - под душа.
Самотната жена
Заспива със поредната мечта,
Заспива просто по привичка,
Така и не разбрала че е тя
За някой-
Вечност
Грижа
И любов...
Че тя е всичко!

ЛУДНИЦА N4

За някаква мисъл, цинично безвредна,
отсъди съдът ми, че имам вина.
Дотича палача с цигара последна,
с последното вино, с последна жена.

Преди да опитам въжето ти здраво,
палачо разумен от мене узнай,
цигари не пуша, а вино-направо
самотен не пия, дори в своя край!

Недей ме разсмива с "жената последна",
жената е "първа" от мен запомни,
след бялата риза, в смърта ни поредна,
тя идва тогава и всичко мени.

Отново духът хайдутува свободно,
отново безчинства, отново греши.
Съдът е готов и въжето оловно,
отново пристяга, отново души.

Жената тогава отново с усмивка,
повдига ни леко и ражда ни пак,
и няма умора и няма почивка,
и винаги чака на нашия праг.

Вратата отваря и масата слага,
не пита за нищо, не иска залог,
до тебе спокойно във тъмното ляга
до другите смърти,до другия гроб.

-*-

Сготви ли вечеря,
толкова съм гладен
Гладен бях и вчера,
а пък бях поканен.
Ех, защо отказах
с тебе да опитам!
Ех, защо не влязох!
До сега се питам.
Знам, че ще е вкусно.
Много се тревожиш,
блюдото изкустно
как да ми предложиш.
Масичката скромна
ти не вдигай още,
аз адреса помня,
и какво че нощ е.
Просто нахрани ме,
както ти решиш,
просто подслони ме
няма да сгрешиш.

ТИ КОЙТО

Всред всичките прекрасни светове,
защо така оскъдно си ни дал-
една душа,едно сърце,
един живот, безумно закъснял.
Нима си се уплашил,че така
объркани, от страх ще изберем:
една любов,една мечта
и път, по които няма да се спрем

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!