Признания

Елица

Публикувана на сайта 29.08.2008, 17:42

* * *

Когато затворя очи,
понякога се събуждам
в един свят
на споделено
ежедневие.
Докосвам се
до теб -
там някъде,
и до един живот,
който споделяме.
А после се събуждам -
отварям очи
пълна с копнежа
да те намеря до мен
и да ти разкажа
още много неща.
Да се посмеем заедно
над съня ми,
а после
над чаша с кафе,
да посрещнем
новия ден…
Но къде си?

* * *

Защо забрави
да четеш в очите ми?
Там има много истини -
за тебе пазени
и тихо те ще спят,
докато не потърсиш
в моите зеници бряг.
Защо се вслушваш
само в думите?
Понякога от устните
отронва се лъжа -
не мога лесно
аз да споделя,
че те обичам,
защото мислите открити
дали ще разбереш не знам.
Когато пак се срещнем
погледни ме в очите -
пълни са с любов.
Помогни ми да повярвам,
че ще бъдем заедно
ако ти се доверя.

* * *

Липсваш ми - съзри ме.
Твоя съм - вземи ме.
Искам те - люби ме.
Преоткрий ме -
разцъфтяла и желана
с властта на съзидател.
Защити ме -
от самотни нощи,
от несподелени дни,
от дълги-дълги мигове,
от лоши спомени.

* * *

Мисля за теб -
не спирам.
Твърде много спомени
свързват ни денем.
Мисля за теб -
в сън пореден
играеш пак роля.
Даже календарът
ми напомня
дати - срещи и раздели,
и изгубеното чувство,
че сме с обща съдба.

* * *

Мечтая за теб,
лелея мечтата си,
после копнея
за миг споделен -
да докосна косата ти.
А пред тебе мълча -
не казвам как любя те.
Много съм губила
щом съм събуждала
в себе си нуждата -
щом откровено
сърце съм разбулвала.
Страх ме е.
Някак внезапно
залутах се в дните си.
Ден ли е, нощ ли е -
ти си до мене -
усещам стремежа ти.
Не те познавам още -
но изглежда сме се срещали
някъде насън или в мечтите си.
Иначе не би могло
да трепне зов в сърцето ми
и повик за любов,
в която да избягаме
от онзи първи миг,
когато се видяхме истински -
без маски… само двамата.

* * *

Можем ли с теб
да станем приятели -
просто добри познати?
Може ли тиха да бъде
душата ми пламенна
щом отново те видя?
Можеш ли ти
да преглътнеш желанието,
клетвите в обич към мен
да затвориш в себе си?
Можем ли устрема свой
за прегръдката топла
да спрем в този миг
и целувките жарки
да скрием зад тъжна усмивка,
когато сърцата ни искат се?

* * *

Може би си сам сега там на края на града.
Може би и аз съм сама тук под нощната лампа.
Може би двамата сме “заедно” тук-там по средата.
Може би дълго ще би - повече от ден до пладне.
Може би още сме влюбени - аз в теб и ти в мене.
Може би се обичаме странно дълбоко и страстно.
Може би се ревнуваме от утре за вчера.
Може би просто сънуваме, че сме се срещнали.
Може би още сме млади - много наивно млади.
Може би - вече не толкова, макар да нямаме бръчки наистина.
Може би две луди глави сме, но попрезрели от времето.
Може би светът е луд и върти се наопаки.
Може би другите не ни разбират заети с проблемите си.
Може би такъв е животът - с краката нагоре.
Може би само ние живеем по човешки закони.
Може би все пак сънуваме, но любов насън има ли?

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

ssssssss [ потребител ] 

от дата :  31.10.2008, 22:23

браво дете ти наистина пишеш много добре саветвам те да обмисляш да мислиш пожелавам ти успех от все сърце.