Размисли

Елица

Публикувана на сайта 29.08.2008, 14:40

Светът на чувствата

Сложен свят
е светът на чувствата.
Капризни – чувствителни,
слепи – язвителни,
нежни – измъчени,
силни – изтънчени
и скрити –
зад стените на разума.
Чувствата са живи –
зад тези бариери.
И там – в този свят
се раждат – копнеят,
стремят се към светлото,
искат да се разкрият
или тихо отмират
останали несподелени.

* * *

Нещо в мен
се променя.
От безветрена
обезверена пустош
в душата ми сякаш
се разтвори пролука
и в мен нахлуха
ветровете на промяната.
Коя съм аз?
Коя съм била
преди да пресъхна?
Коя искам да бъда?
Носила съм много имена,
но вече искам да разбера
кое е моето истинско,
за да се облека като Жена!

* * *

Какво се случва с мен?
Отново?
Отвори проходи в сърцето ми,
които бяха запечатани…
… и спомени,
… и блянове възкръснаха,
когато не очаквах,
че такива сладки тръпки
ще запеят в мен…
Особено от теб…

* * *

Вдъхновението е
прозрение,
а може би
прозрението е
вдъхновение
за един
съвършен
и дълго чакан
момент
на откровение.

* * *

Пясък и вълни…
Плясък от
прилив и отлив…
И слънчеви зайчета,
които се галят
в кожата ми…
Ритъм и глас –
нежен валс
на нов романс…
И палав бриз,
който целува
навсякъде…
Мисли и безсмислие –
с лекотата
на захарен памук,
който залепва сладко
по пръстите,
за да го оближеш…
Това е морето…

* * *

Синьо…
И пак синьо…
Дотам – докъдето
пясъкът и морето
се докосват
за кратка прегръдка…
Така – както
небето се разтваря
за дълга целувка
с лятното слънце…

На пясъка

Ще дойде ден…
И там, където морските вълни
се галят нежно в пясъка,
а после тъжно се отдръпват,
за да се върнат бързо пак,
ще се целуваме с теб,
ще търсим своите прегръдки,
ще бъдеш ти вълна,
а аз ще бъда пясък
в мигове на откровение…

Всички творби от този автор |  Вашето мнение