Игра на котка и мишка

Виктория Минева

Публикувана на сайта 12.08.2008, 11:34

Кръстопът

Отново съм на кръстопът и не разбирам
червено или жълто свети светофар…
Автомобила ми бучи неспирен
и сблъсках се със задната кола.
Насрещната се чукна в челен удар,
Но този път късмета ми ме изигра.
Усетих как немощно духа умира,
изчезва безвъзвратно във вечността
и даже помен бледен не остана...

19.09.2006

* * *

Въздушни кули - срутват се на пясък...
Без смисъл мисли прогонват се от вятър...
Слепците гледат - очи умират в блясък...
И глухи чуват - подхлъзват се на плясък...

Светци неземни - по дъното се реят
Набожни роби за демоните пеят...
Накладен огън - превръща се на прах,
а всичко живо със себе си играе шах...

Ума убива бедното сърце,
а волята горката - стана за мезе...
Игра на котка - мишка с глупостта
и спомена се пази зорко от гордостта..

Идеи много в презумпция една,
Новороден умира в болка и тъга,
Подложен на безвременни мъчения,
живеещ перпендикулярно на реалността...

Светът върви обратно някъде,
не мисли никой, само суета...
Илюзия, че хубаво се влачиш
дълбоко и бездънно в калта...

Но не, не се говори за депресия,
Несвързан е брътвежа на мъртвата душа...
Цари велико кралско безразличие,
Погледнато през цветни стъкълца...

P.S. - На никой не му пука за никого,
защо пък не с всички да е така?
И без това живеем в скучна сива лудница...

25.08.2006

Звезден път

Само момиче гледа жълтата луна,
пролива поредна кървава сълза.
Потъва и се спира в тишина,
а плува в дълбоката река
на мислите, отнесени от вятъра
на нова падаща звезда..
Умирайки от думите,
да гони ту лудост, ту безумие...
Но този път не приказно красивата,
а млечно бяла бе нощта,
обляна в метеорна линия -
линията на смъртта...

04.10.2006

* * *

Горчилка. Изстрел. После кървава луна.
Кръвта била най-сладка при пълнолуние...
Живот, погубен от безумие...
Живяла някога една душа
в сърцевината на гърдата ти...
Но няма я отдавна -
уби ли я или пък тя умря сама?
Потъпкана с ритници,
замеряна с камъни на думите,
изречени от неразбиращите същества...
Немислещи за нищо, имитиращи съдба
и вярващи в дедите си, следващи път на Сатана...
Умирайки, затваряха очите,
потъвайки в тяхната дълбочина,
погубена и заменена с празнота...
Писък! Нещо отново изгърмя...
Убийство, погребение в облачната далечина...

12.07.2007 г.

х х х

Докосва вятъра и нашепва думите,
които иска да чуе всеки любим,
поддържащи огъня, спомена незабравим,
но тъжно превръщащи пламъка в пепел...

Гледа града и празните улици,
покрити с прах, създаващ дима...
Дори и гората угнетена мълчи,
изгубила някъде там мечтите си...

Красива тъга отразява реката
от слънцето, изгаряща в парата,
убиваща всеки грам живинка,
неподвижен е даже и ритъма..

Изгаря от горещината и задуха
и последната капка на нежността,
изсушаваща надеждната сълза,
живяла вечно в илюзорната визия...

Сухо, но ветровито плаче времето,
неспиращо тумора във всяка душа
на болка, разкъсваща в дълбочина..
Носталгия по несъществуваща красота..

27.06.2006 г.

Морски град

Градът навява мрачни спомени,
морето уморено ми шепти:
изгубиха и пяната вълните ми,
успокоени, стигнаха брега
с надеждата да бъдат разпенени.

Не кацат даже чайките с пречупени крила
от тежестта на слънцето, погледнато
през призмата на изкривени цветни очила.

Прохладни вечери закриват залеза,
показвайки фалшива нощна красота,
изпълнена с опасно морско двуличие..

Горещи нощи на безпаметно проникване
в единствената чистичка сълза,
потънала в пиянско безразличие...

Но все пак има малко красота в очите, в ума,
възпроизвеждайки от спомена усмивката, смеха..
Запазен е отчасти пламъка, обгърнат в леда...

23.07.2006

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!