Жълто

Магдалена Митева

Публикувана на сайта 17.05.2008, 09:57

* * *

Заобиколена съм от четири стени,
Изглеждат като сто ъгли
Душата ми залита,
Рее се и плаче на ръба на пропастта.

Жълто

Аз  не обърквам живота си!
Аз го живея.
Той се обърка,
Побърка и скочи
В мига
И после...
се усмихна на един лимон.

* * *

Пропусках винаги,
Изпусках за да хвана,
Надзъртах за малко
и тръгвах отново.
Докосвах облаците,
След това се спънах
И останах да се лутам
Тихо....
около очите ти


Гора

Мисля, че видях
гората.
Толкова отчайващо
кафява...
Питаше за теб.

* * *

Сънувах, че не спя.
Добре, че беше само сън.

Очакване!

Очакване!
В събота!
Мълчаливо, сгушено
и скрито под одеалото,
чакащо мое очакване!
Болезнено предчувствие,
че няма да се случи.

* * *

Сама съм.
В ъгъла.
Поглеждам те.
Прозираш...

* * *

Вземаш ме!
Понякога си липсвам.
Къде съм и защо?
Прекрасно е да питаш,
но кого?

* * *

Ако бях...?
Ако беше...?
Ако ние...?
Щяхме ли...?

* * *

Понякога си мисля,
Но ми се случва рядко

Ще ...

Да взема чаша,
Да я полирам до блясък,
Да я напълня.
Да сложа по малко от
Душевността на облака,
Усмивката на слънчо,
Любовта на тревата,
Красотата на цветята,
Гордостта на дървото,
Чистотата на поточе,
Свободата на калинка
И нито капка разум,
Нито грам познание.
Да я разбъркам,
Да я изпия,
Да прогледна,
Да се втурна към себе си.
Да те открия,
Да ти подам ръка
И да тръгнем към нищото
Без страх...
Да се скрием от всички.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение