уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Ези/Тура !

Николай Николов

Публикувана на сайта 21.04.2008, 08:01

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Ситуация, като тази, в която съм ме кара да се замисля за някои работи. Примерно за брака и детството ми. Докато чакам собствения си Рагнарок, ръцете и краката ми са вързани здраво за стола, а аз съм сам в голямо хале, кой знае къде. Оглеждам се, от дясно капе малко кръв и добре, че няма огледало, защото със сигурност едното ми око е подуто. За останалото не знам.
Вчера беше много гаден ден. Излязох от офиса, качих се в тойотата и точно на кръстовището с Драган Цанков вратите на джипа зад мен се отвориха, едни качулки ме извлякоха от колата  с два шамара и ме тикнаха на задната седалка. Помислих си, че този път с остроумие няма да мине.

Аз съм единственият съдружник във фирмата, който не ходи с охрана.
Женен съм от пет години и преди две спрях да обичам жена си, но още ми е близка и за това я търпя. И заради три годишната красавица, де - едно, че не мога и ден без нея и второ, че не искам петнайсет години да изплащам издръжка. Имах един приятел американец, медицински консултант в една тютюнева компания с двеста хиляди долара годишна заплата. Работата му беше да твърди доста убедително, че ракът на бедния негър от Судан е причинен от оловото в изгорелите бензинови пари по улиците. Та, моят приятел трябваше да изплаща 47% от месечния си доход на пристрастената си към Vicodin и Aderol жена. Тя не даваше и цент за двете дъщери. Упси.

Аз съм единственият левичар в петнайсет-членния борд на директорите.
Детството ми беше депресиращо, а лявата ми ръка се оказа виновникът. Поне така си мислех до осемнайсет годишен, когато осъзнах, че другите хора са виновни и реших, че ако ще да убивам, но няма да позволя да ме мачкат. Няма да забравя скапаната комунистическа даскалица, която заместваше в първи клас да казва: "Трябва да се научиш да пишеш с дясната. По-правилно е." А правилно ли е да си дръпна ципа и да ти го завра в устата? Или учителят по трудово в пети клас, дето като ме видя, че не мога да срежа правилно дървото с триона ми рече: "А казват, че левичарите са по-умни..." А ти ако беше умен, щеше да знаеш, че има триони, специално направени за леваци.
С качулката на главата ме закараха в халето, някъде в покрайнините на София. Знаех го, защото не пътувахме дълго, а и не се чуваха звуци наоколо. Настаниха ме на един дървен стол, който в началото се надявах да е прогнил, завързаха ме и махнаха качулката. Те не свалиха своите, а започнаха направо да ме разпитват за охранителната система в сградата на офиса. Знаех, че няма смисъл да се опъвам, затова почнах направо да разказвам. На няколко пъти се опитах да преинача истината, но те усетиха и си изядох плесниците. Явно си знаеха урока и просто искаха да проверят информацията, която някой педал им е дал, освен че вече е уволнен и има счупен гръбнак и незарастваша рана на крака от остиомиелит, мамка му мръсна предателска.  Не ги и попитах какво искат, просто защото знаех - целяха се в сейфа и тъй тайнствената статуетка вътре. Единственото, което ме плашеше бе, че знаят, че ние я държим. Проблемът е, че статуетката е безценна и дори не смеехме да я пуснем на търг. Където и да се предложи цената ще е баснословна и дори има опасност никой да не я купи. Затова я крадат за нечия частна колекция. Докато ме разпитваха, осъзнах, че съм доста навътре в охранителната система на офиса.

Може би защото бях единственият, който се интересуваше от нея.
Левичарите живеят в някакъв доста объркан и коварен свят, особено през детството. В България предразсъдъците относно левогерите все още не са изкоренени, но пак е по-добре от колкото в арабските страни и Иран примерно, където лявата ръка се нарича "мръсната ръка". Причината е още по-мръсна - там хората не са свикнали с тоалетната хартия и ползват лявата ръка, за да се подмият. Винаги ползвай десницата за здрависване. В Япония, по времето на шогуните, не позволявали на левичари да бъдат самураи. Или трябва да се научиш да се биеш с дясната или си отиваш. Просто кенджуцу е измислено за десняци и е смъртоносно за леваци. Едва в последните десетилетия се развиха техники по кендо, позволяващи лява водеща ръка. Забраната за левичари бойци е и по религиозни причини - смята се, че защитната енергия на самурая ки, действа само ако той държи оръжието с десния крайник. На всичкото отгоре кодексът на Будо забранява каквото и да е рисуване, боядисване, калиграфия или стреляне с лък с лявата.
Скапана работа - sinister на латински значи ляв, а пък на английски злокобен. Само дето винаги съм бил добър човек. Е, изключение е, когато някой ме отвлече. Безброй пъти съм бил упрекван за това как не мога да срежа хляба или доматите. Това е така, защото ножовете са направени за десняци. Старите картофобелачки бяха подострени само от едната страна, отварачките за консерви се използват само с дясната ръка, тирбушоните са удобни само за познай кои. Така и не се научих да режа добре хартията и то заради скапаните ножици, които не са удобни за рязане с левицата. Резачките за дърва, видеокамерите, пистолетите и пушките, китарата и пианото, клавиатурите за компютри и още безброй много неща са направени специално за десничари. Само защото са повече на брой. Не знам как щях да се справя ако бях ходил в казармата, тъй като Калашникът хич не става за мен. Както и колата с десен волан. Всъщност, пътното движение отдясно е едно от малкото предимства, които са ми предлагани. Левият волан е удобен именно за левичари, а същото се отнася и до писането отдясно наляво. За това почеркът ми е ужасен. Естествената посока на писане за дясната ръка е отляво надясно, а за нас е обратното. Това обаче не означава, че арабският език е добър - буквите в него пък са измислени така, че пак да са удобни за десняци. Замислял ли си се някога защо прозорците в класната стая са винаги отляво? Ами, защото като пишеш с дясната ръка, виждаш какво пишеш. При мен лявата ръка винаги засенчваше и малкото светлина и очите ми постоянно бяха напрегнати. На всичкото отгоре дланта постоянно беше омазана в мастило, а тетрадките измачкани. А пък събирането на маса с много хора е кошмарно. Тъпанарите винаги ме питат защо сядам най-вляво на масата като аутсайдер, а елементарната причина е, че ще си блъскаме ръцете ако седна вдясно от тях. А за дразнещите сервитьори, дето слагат ножа отдясно, а вилицата отляво изобщо не ми се мисли. Не си ли личи, мамка му, че съм левогер?
Вкъщи жена ми мрази да готви. Всичките уреди и пособия са направени по поръчка за мен. Като почнем от ножовете и свършим с вратите на шкафовете. Часовникът на дясната ми ръка е огледален - стрелката се върти наобратно; клавиатурата ми е обратна и държа мишката отляво; папките се отварят отляво надясно, а ръчката за водата на тоалетната е отдясно, защото с лявата ръка си пипам оная работа, докато другата остава чиста. Опитах се да се избавя от всичкия тормоз, който съм изтърпял като малък. Бил съм отвеян и замислен. Ами, последните изследвания показват, че левичарите са именно такива. Неслучайно са смятали Айнщайн и Кобейн за идиоти в училище.

Аз съм единственият член на борда, който има достъп до сейфа.
Шибаните идиоти ми отрязаха ръката! Не знаеш каква болка е и ти пожелавам никога да не я изпитваш. Използваха най-обикновен боен нож, а даже не го и нагряха. В началото не болеше толкова, но когато стигна сухожилията едва не припаднах. Накрая беше най-ужасно, защото трябваше хем да търпя опъването и мачкането на кожата, хем да гледам как ножът не може да среже последния пласт месо. Когато видях собствената си лапа в ръцете на касапите, повърнах. Върху себе си. Последната пречка за отваряне на сейфа беше един десетцифрен код и собствената ми ръка. На самата врата на сейфа има устройство за разпознаване на длан, което помни само и единствено моята такава. Похитителите знаеха за него, а аз им казах кода. Идеята им беше да щурмуват сградата на офиса, но ако ги бях придружил имаше риска да изпадна някъде по трасето я от куршум, я от късмет. Аз обаче се чудех защо не се опитаха да ме изнудват, вместо да ме отвличат, но така и не ми отговориха на този въпрос, сякаш има нещо ритуално и религиозно в това да накараш жената и детето ми да примират от безпокойство. Бягството им беше ясно - щяха да се дегизират като служители. Веднага щом ме осакатиха, се втурнаха да изпълняват основната задача, а мен ме оставиха напълно сам, със сол посипана по отрязната ръка (за да усетиш колко пък това боли, представи си, че забиват хиляди спринцовки в мозъка ти, докато се гаврят с ануса). Явно нямаше да се върнат. Бяха добри професионалисти, но виждаш ли, едно нещо бяха изпуснали - устройството за разпознаване на длан, беше запомнило само лявата ми длан, а аз им казах, че разпознава дясната. Като си мисля за това, почвам да се хиля истерично, ала сирените на пристигащите полицейски коли заглушават смеха ми.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!